Решение № 6922 от 26.6.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие /ДФЗ/ срещу Решение 183/14.10.2022 г. на Административен съд /АС/ Сливен, постановено по адм. дело 205/2021 г. С обжалваното решение е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 Агроекология и климат от Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, за кампания 2016 г., изх. 02-200-6500/3779 от 15.02.2021 г., издадено от Заместник - изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е отказано финансиране в размер на 11 864,10 лв. и е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 098,95 лв., като преписката е върната на органа за ново произнасяне, при съобразяване на мотивите на решението, и ДФЗ е осъден да заплати разноски по делото. Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че то е неправилно поради допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неправилен анализ на представения доказателствен материал, което е довело до неправилни мотиви на решението отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения, че административният акт е отменен от първоинстанционния съд поради липса на фактически и правни основания за издаването му, въпреки изслушаните и приети в хода на съдебното производство три съдебно - технически експертизи. Според касатора АС - Сливен е следвало да реши спора по същество. Моли обжалваното решение да се отмени. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение и държавна такса. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар. В съдебно заседание касаторът не се представлява. Ответникът по касация С. Петров в съдебно заседание не се явява и не се представлява. Депозиран е отговор по касационната жалба от адв. Ангелова, с който оспорва същата като неоснователна. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Представена е Молба - становище от 06.06.2023 г. от адв. Ангелова с характер на писмени бележки, в която са изложени подробни съображения относно неоснователността на подадената касационна жалба. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата инстанция, за които представя списък на същите. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяната му. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. Не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както твърди касаторът. АС - Сливен е събрал относимите към спора доказателства и не е допуснал нарушения при анализа им. От фактическа страна е установил, че С. Петров е регистриран земеделски производител с УРН 337976 в Интегрираната система за администриране и контрол/ИСАК/. Петров е подал заявление за подпомагане за кампания 2016 на 20.04.2016 г., с което е заявил искане за подпомагане на четири парцела с обща площ от 62,41 ха в землището на [населено място], съответно - три от парцелите с обща площ от 59,67 ха, са заявени по мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР 2014-2020 в направление възстановяване и поддържане на постоянно затревени площи с висока природна стойност/ВПС/. Два от тези три парцела са заявени с код на дейността АКП1- чрез паша и един парцел е заявен с код на дейността АКК1- чрез косене. Към заявлението са приложени Резултати от автоматични проверки на въведените данни, от които е видно, че за един от парцелите - с 73016-7-15-7 адм. орган е посочил, че заявения от Вас парцел или част от него попада извън ВПС слой /ПРСР 2014 - 2020/. На 15.02.2021 г. е издадено оспореното уведомително писмо, с което са оторизирани и изплатени част от заявените за подпомагане за 2016 г. суми- оторизирана е сума по мярка 10 по отношение на площ от 11,83 ха с код на дейността АКК1 в размер на 2 629,29 лв. и е отказана сума в размер на 11 864,1 лв. за дейност с код АКП1 по отношение на 36,69 ха, като е наложена санкция за бъдещ период в размер на 9 098,95 лв. Решаващият съд подробно е възпроизвел съдържанието на уведомителното писмо, вкл. дадените пояснения към таблицата. В хода на съдебното производство са допуснати, изслушани и приети три Съдебно технически експертизи/СТЕ/. Установеното от вещите лица Петров, Желев и Русев подробно е описано в оспорваното решение. Съдът е намерил, че чрез разясненията на вещите лица не могат да санират липсата на фактически и правни основания в процесното уведомително писмо. За да отмени обжалваното уведомително писмо съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма, но при липса на мотиви относно фактическите и правни основания, въз основа на които органът е приел, че заявените за подпомагане суми следва да бъдат намалени. В тази връзка е посочил, че в оспореното уведомително писмо не са изложени фактически и правни основания, които да са послужили за крайния резултат, изразяващ се в намаляване на сумите за подпомагане. В уведомителното писмо не са изложени никакви фактически констатации, за да се определи дали същите съответстват на някоя от посочените в разясненията под таблиците хипотези. АС - Сливен е посочил още, че е недопустимо в хода на съдебното производство да се установяват фактическите основания, мотивирали административният орган да издаде оспорения акт посредством ангажиране на съдебно - техническа експертиза. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблиците и поясненията под таблиците на Уведомително писмо с изх. 02-200-6500/3779 от 15.02.2021 г. не може да се установи причината /фактическите основания/, поради която е отказано подпомагането и правните основания, под които са подведени установените от органа фактическите такива. Причината за намаляването на исканата субсидия /причината за частичния отказ за подпомагане/ е установена едва в хода на съдебното производство. Мотивите на съда са правилни и не следва да се преповтарят като настоящата инстанция препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Наредба 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 Агроекология и климат от ПРСР за периода 2014 - 2020 /Наредба 7/2015 г./ и Законът за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ не отменят изискването за мотивиране на акта. Органът дължи посочване на правни и фактически основания за постановения отказ за подпомагане. Наличието им е гаранция за правото на защита на земеделския производител, а така също и гаранция за възможността за извършване на съдебна проверка на оспореното уведомително писмо. Вярно е, че мотивите на акта, съгласно ТР 16/1975 г. на ОСГК на Р България може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Такива не са и представени като част от административната преписка. Липсва позоваване на друг документ, съставен в хода на издаване на уведомителното писмо, от който да е ясно защо е отказано подпомагането. Посоченото в писмото, че общата оторизирана сума е изчислена чрез Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/ след извършването на задължителни административни проверки и/или проверки на място /в съответствие с чл. 37 от ЗПЗП/ на данните в подаденото заявление за подпомагане и че тези данни са сравнени със съответната налична информация, съдържаща се във външните регистри на ИСАК, поддържани на основание чл. 30 от ЗПЗП, както и с предоставените данни от Изпълнителна агенция по селекция и репродукция в животновъдството/ИАСРЖ/ и дирекциите на националните паркове, във връзка с чл.54 от Наредба 7/2015 г., не изпълнява изискването за позоваване на друг документ, в който се съдържат мотивите на частичния отказ. Към административната преписка не са приложени писмени доказателства какво точно е установено при извършените проверки и съпоставянето им с наличната информация. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че земеделският стопанин е бил уведомен за причините за отказаното подпомагане още при подаване на заявлението за подпомагане, с оглед отразеното в бланката Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2016 г. Видно от посоченото в самата бланка автоматичните проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. По делото е установено, че не са извършвани проверки на място по отношение на процесните парцели. По изложените съображения решението следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се уважи в доказан по делото - 2300 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат. Направено е бланкетно възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение от касатора, което настоящият съд преценява за неоснователно предвид предмета на делото и извършените процесуални действия от адв. Ангелова- изготвен отговор по касационната жалба и представени писмени бележки по съществото на спора. По горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо предл. първо АПК, Върховният административен съд, Пето отделение