Решение № 12027 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14095/2014 г.

Решение № 12027 от 12.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14095/2014 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от кмета на Столична община, Район "Младост", срещу решение № 5783/29.09.2014 г., постановено по адм. дело № 524/2014 г. по описа на Административен съд София град. В касационната жалба се твърди, че решението на Административен съд София град е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, Христина Маринова Михайлова, чрез пълномощника си по делото в писмен отговор и съдебно заседание взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорената пред Административен съд София град заповед № РД-58-15 от 03.12.2013 г. на кмета на Столична община, Район "Младост", на основание чл. 46, ал. 1, т. 1 /предложение първо и второ/, т. 9 и ал. 2 от Закона за общинската собственост /ЗОбС/, във вр. с чл. 33, ал. 1, т. 1 /предл. 1 и предл. 2/ т. 8 и ал. 2 от Наредбата за реда и условията за управление и разпореждане с общински жилища на територията на Столична община /Наредбата/ е разпоредено прекратяване на наемното правоотношение с Христина Михайлова и домакинството и, възникнало на основание настанителна заповед и сключен договор за наем на апартамент общинска собственост. С обжалваното решение административният съд е отменил, като незаконосъобразна оспорената заповед. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден от компетентен административен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и неправилно приложение на относимия материален закон. Решението е правилно. В решението си съдът въз основа на правилната преценка на събраните по делото доказателства е извел правилният извод за незаконосъобразност на оспореният административен акт. Съгласно чл. 46, ал. 1, т. 1 от ЗОбС наемните правоотношения се прекратяват поради неплащане на наемната цена или консумативите за повече от три месеца. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 1 от Наредбата, но срокът на неплащане е различен, повече от шест месеца, а съгласно т. 8 от чл. 33, ал. 1 на Наредбата основание за прекратяване на наемното правоотношение е и необитаване на жилището от семейството повече от 6 месеца. Наемното правоотношение се прекратява със заповед на органа, издал настанителната заповед, като в заповедта се посочват основанието за прекратяване на наемното правоотношение и срокът за опразване на жилището, който не може да бъде по-дълъг от един месец - чл. 46, ал. 2 от с. з. Правилен е и извода на съда, с оглед изложените пред него доводи, че в нарушение на изискването на чл. 26 и чл. 34 от АПК адресата на административния акт не е уведомен за започналото административно производство и изцяло е лишен от възможността да участва в него - за вземане на становище и представяне на относими доказателства. Такива са ангажирани едва в съдебното производство и опровергават изводите на административния орган. Последния е издал административния акт, предмет на оспорване без да изясни всички факти и обстоятелства относими към спорното материалноправно правоотношение. Това е довело и до неправилно приложение на относимия материален закон, както правилно е прието в обжалваното решение, при оборване на изводите на административния орган в развилото се съдебно производство. Неоснователно е възражението в касационната жалба, за необоснованост на съдебното решение. Установени са фактите, относими към конкретния спор, извършена е и преценката им по приложението на относимите законови разпоредби. Даден е ясен отговор кои доказателства основават възприетата фактическа обстановка, обсъдени са доводите на жалбоподателя, относими към него. Въз основа на установената по делото фактическа обстановка са направени единствено възможните изводи по приложението на закона, като несъгласието на жалбоподателя с тях не основава твърдяната необоснованост на съдебното решение. По изложените съображения обжалваното решение на Административен съд София град, като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски по делото, адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева е неоснователно, тъй като по делото не се установява реалното им извършване. В представения по делото договор за правна защита и съдействие № 16/29.10.2014 г. не е отразено заплащане на договорената в този размер сума. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,