Решение № 13942 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4271/2011 г.

Решение № 13942 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4271/2011 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по жалбата на общински съвет Казанлък против решение по адм. д. № 247/2010 г. по описа на АС - Стара Загора с искане за отмяна поради съществено нарушение на процесуалните правила, необоснованост и незаконосъобразност. Твърди, че поради отмяна на актове за частна общинска собственост за част от имотите, за които е взето решение № 034/2008 г. на ОбС - Казанлък не може да се извършат разпоредителни действия в полза на инвеститора "Кълвача Инвестмънт" АД. Развива подробни съоръжения. Ответната страна кметът на Община Казанлък и "Кълвача Инвестмънт" АД не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна по следните съображения: С решение № 42/17.02.2011 г. по адм. д. № 247/2010 г. е прогласена нищожността на решение № 424 от 29.04.2010 г., взето от Общинския съвет Казанлък по протокол № 30 по оспорване направено от кмета на общината и от "Кълвача Инвестмънт" АД. Относно юридическото лице е прието, че жалбата му е допустима с определение № 14537/30.11.2010 г. по адм. д. № 12318/2010 г. по описа на ВАС, I отделение. От данните по делото е видно, че в полза на "Кълвача Инвестмънт" АД като инвеститор със сертификат за първи клас № А-055/11.07.2007 г. е взето решение № 034/28.02.2008 г. по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА за продажба без търг или конкурс на недвижими имоти на територията на "Минерални бани" гр. Казанлък общо 28 броя. Поради последвали отмени на актове за частна общинска собственост за част от имотите със заповеди на областния управител на област Стара Загора, се стига до приемане на решение № 391/25.02.2010 г. на ОбС Казанлък, с което е изменено решение № 034/28.02.2008 г. и на практика от имотите, предназначени за продажба са изключени ПИ № 213 и № 180 ( в останалата си част решение № 391 от 2010 г. възпроизвежда съдържанието на решение № 034 от 2008 г. на ОбС Казанлък). Впоследствие с решение № 424/29.04.2010 г. е изменено решение № 391/25.02.2010 г. и допълнително са изключени от решението за продажба още пет имота, а именно ПИ № № 166, 174, 176, 177 и № 179, като на практика остава решение за продажба на общо 21 имота по регулационния план на "Казанлъшки минерални бани". Мотивите на първоинстанционния съд са, че решенията по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА след тяхното влизане в сила представляват стабилни административни актове и не могат извън хипотезата на чл. 99 от АПК да бъдат отменяни или изменяни. Позовал се на чл. 130, ал. 2 от АПК и прогласил нищожност на решение № 424/29.04.2010 г., защото след като спорът за законосъобразността на решение № 391 от 25.02.2010 г. е отнесен до съда и е образувано адм. д. № 97/2010 г. по описа на АС - Стара Загора, общинският съвет вече нямал материална компетентност да го отменя, а само да го оттегля. Проблемът със съдебния контрол върху решенията на общинските съвети по чл. 21 от ЗМСМА не е нов, като Тълкувателно решение № 5 от 10.12.2008 г. на ВАС по т. д. № 20/2007 г на ОС на ВАС даде отговор, че всички актове на общинските съвети подлежат на съдебен контрол, защото се касае за специална правна норма, която урежда процедура за съдебен надзор над всички актове, а не само над индивидуални, общи и нормативни. Решенията по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, с които се извършва разпореждане с имоти общинска собственост, изразяват воля в рамките на правомощията на общинския съвет, но те не отговарят на определенията за индивидуални, общи или нормативни административни актове. Процедурата за нейното изразяване и формиране е в ЗМСМА, като оспорването е право на конкретно посочени в чл. 45 от ЗМСМА субекти, в случая областният управител. Неправилно съдът е приел, че за решенията на общинските съвети е допустим "отзив", тъй като чл. 91 от АПК е приложим, когато има по-висшестоящ административен орган по отношение на издателя на акта. Единственият начин за контрол за законосъобразност е в съдебното производство по чл. 45 от ЗМСМА от административния съд, защото общинските съвети нямат по-висшестоящ административен орган. Изводите за наличието на образувано адм. д. № 97/2010 г. по описа на АС - Стара Загора по оспорване на решение № 391/2010 г. не е подкрепено от доказателства, но дори да се приеме, че отговаря на действителното положение, от това не следва извод, че е недопустимо оттегляне на акта. Тъй като става въпрос за колективен орган на местно самоуправление, единственият начин за оттегляне на издаден акт е издаване на нов акт - "решение" в смисъл, в който е оспорването по адм. д. № 97/2010 г. по описа на АС - Стара Загора. Неправилно съдът е приел, че е налице забрана на чл. 130, ал. 2 от АПК, защото тя означава, че е забранено друг орган да приеме, за разглеждане дело, което вече е се разглежда от съда. Това обаче означава, че приелият да разглежда делото трябва е различен от издателя на административния акт. В случаите, когато след образуване на делото се формира воля на издателя на акта в смисъл, в който са оплакванията на оспорващия, трябва да се приеме, че е налице оттегляне на издадения акт. Дали това е станало по предвидения в АПК начин и е валидно, е въпрос на обсъждане по адм. д. № 97/2010 г. по описа на АС - Стара Загора, а не в отделно съдебно производство като настоящото. Ако адм. д. № 97/2010 г. е приключило в влязло в сила съдебно решение, в което е обсъдена по същество законосъобразността на решение № 391/2010 г., ще означава, че оттеглянето му с решение № 424/2010 г. на ОбС Казанлък е без правно значение. Ще е допустимо оспорване в самостоятелно съдебно производство само, ако на някакво основание съдебното производство по адм. д. № 97/2010 г. по описа на АС - Стара Загора не е приключило с произнасяне по същество. В настоящото съдебно производство няма данни в каква фаза на съдопроизводство се намира съдебното оспорване на решение № 391/2010 г. на Общински съвет Казанлък, което има значение за допустимостта на производството и определяне на предмета на настоящото дело, дали има годен за обжалване акт. За допустимостта на жалбата съдът следи служебно, нарушени са процесуални правила, касационно основание по чл. 222, ал. 2 от АПК. След отмяна на решението делото следва да се върне на първоинстанционния съд за събиране на доказателства дали е налице акт на общинския съвет, който да подлежи на съдебен контрол, предвид съображенията по-горе. Отделно от това следва да се има предвид, че решенията на общинския съвет за разпореждане с общинско имущество не могат да имат характер на стабилни административни актове, като изменението или отмяната на такива решения не се подчинява на производството по чл. 99 и сл. от АПК. Така е, защото общината може да продаде само имот, който е нейна собственост, което се удостоверява с актове за общинска собственост по чл. 5 от ЗОС, легитимиращи общината като собственик. Затова актовете за общинска собственост трябва да бъдат вписани в службата по вписвания, съгласно императивното изискване на чл. 34, ал. 8 от ЗОС. Настъпването на всякакви обстоятелства, които лишават общината от възможност да се легитимира като собственик, трябва да се взема предвид до извършване на разпоредителната сделка. Волята за продажба на общински имот по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА има гражданско-правни последици и се формира на основание и по процедура посочени в ЗОС и ЗМСМА (в случая и в Закона за насърчаване на инвестициите), но от това не следва, че тези актове на общинския съвет, макар и управленски, стават стабилни административни актове, които могат да бъдат отменяни и изменяни само в производство по чл. 99 и сл. от АПК. Целта на закона е в интерес на общината и на местната общност да се извършват само такива разпоредителни сделки, които са законни. Общината не може да продава държавни имоти, защото те не са нейна собственост, а със съдебно решение не бива да се разпорежда нарушаване на закона и продажба на чужда вещ. Няма пречка за продажба на онези имоти, за които има решение по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА и са вписани актовете за общинска собственост. Предвид изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, III отделение,