Решение № 3943 от 14.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1236/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. А. М.,, гражданин на Сирия, чрез адв. В. Нажар, против Решение 6079/2024 г., поставновено по адм. дело 1267/2024 г., по описа на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата му срещу Решение 11707/11.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при министерски съвет. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което обжалваното решение бъде отменено. Ответникът - председателя на Държавната агенция за бежанците при министерски съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба като неоснователна. Не претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жгалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд Хасково е отхвърлил като неоснователна жалбата на З. А. М.,, гражданин на Сирия, срещу Решение 11707/11.11.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при министерски съвет, с което, на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му е отказано предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствени правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Обосновал е извод, че административният орган, като е анализирал изложените в бежанската история обстоятелства, е извел правилен и законосъобразен извод за липсата на материалноправните предпоставки по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ за предоставяне статут на бежанец и хуманитарен такъв. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че чуждият гражданин е живял необезпокоявано около месец на територията на Турция, след което е преминал нелегално на територия та на Република България. Така мотивиран съдът е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящата инстанция намира, че решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти като е спазено изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК. Настоящата инстанция споделя мотивите изложени от първоинстанционния съд и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно АПК не следва да ги преповтаря, а препраща към тях. При постановяване на съдебния акт не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които да налагат касирането му. Въз основа на изяснената фактическа и правна обстановка, при съобразяване доводите на страните, съдът правилно е приел, че административният орган е преценил всички относими обстоятелства, декларации или документи, свързани с личното положение на търсещия закрила и базирайки се на тях правилно е преценил, че не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, във вр. с чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Обосновано е приел, че кандидатът за статут не установява да е бил обект на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ, не е членувал в политически партии в Сирия, не бил арестуван или осъждан, не е бил жертва на насилие, не са му били отправяни заплахи, нямал проблеми заради изповядваната религия или етноса си, не участвал във военни формирования. Заявява, че е напуснал Сирия през 2024 г. и е влязъл нелегално в Турция. Не съобщава да е имал проблеми с турските власти. Пристигнал е в България, преминавайки отново нелегално границата с група от шест човека. При тези доказателства се явяват законосъобразни изводите на съда, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат извода, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин е извършен въз основа на представените и обсъдени от административния орган справки за страната по произход. Справките за актуалната обстановка в Сирия са официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 АПК не е оборена. При тези данни, верни са изводите на първоинстанционния съд, че не следва да намерят приложение, както чл. 8, така и чл. 9 ЗУБ. Административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не са претендирани, поради което не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение