Решение № 4882 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 695/2014 г.

Решение № 4882 от 8.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 695/2014 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от кмета на район "Приморски", община - Варна, против Решение № 2471/14.10.2013 г. по адм. дело № 1526/2013 г. на Административен съд-Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците: Мария Петкова Радева, Витали Игнатов Веселинов, Йордан Стефанов Радев, Светлана Георгиева Щерева и Димчо Георгиев Атанасов, редовно призовани, не се явяват. Ответникът: ЕТ "Дом - Игнат Раденков", гр. Варна, представляван от собственика и управител Игнат Веселинов Раденков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. От процесуалните представители на посочените ответници - адв. Йорданов и адв. Панов, са постъпили отговор и писмена защита, с които оспорват касационната жалба, като неоснователна. Претендират за присъждане на разноски. Ответникът: "Топ Билд" ООД, гр. Провадия, област-Варна, редовно призовано, не се явява представител. Прокурорът от Върховна административна прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С Определение № 2551/24.04.2013 г. по адм. дело № 1526/2013 г. на АС-Варна, производството по делото е разделено на две, като за предмет на същото е посочено оспорването срещу Заповед № Г-230/05.05.2005 г. на кмета на р-н "Приморски" при община-Варна, а останалите документи, ведно с исковата молба на ЕТ "Дом -Игнат Раденков", Витали Игнатов Веселинов, Мария Петкова Радева и Йордан Стефанов Радев, срещу община Варна, е посочено да се докладват на председателя на АС-Варна, за образуване на отделно административно дело. При това разделяне на производствата по подадената искова молба, с обжалваното решение, съдът е приел, че оспорването е само по отношение нищожността на заповед № Г-230/05.05.2005 г. на кмета на р-н "Приморски", община Варна, което оспорване, поради липса на срок е допустимо, направено от заинтересовани лица, по смисъла на чл. 131, ал. 1, вр. с ал. 2, т. 1 от ЗУТ. По същество е установил, че жалбата е основателна, тъй като оспорената заповед, с която е одобрен ПУП-ПРЗ на УПИ ХIV-3194,3556 в кв. 12 по плана на ж. к. "Изгрев", гр. Варна, на основание чл. 129, ал. 2, вр. с чл. 128, ал. 3 от ЗУТ, е нищожен административен акт, издадена от некомпетентен по материя орган - кмета на район, вместо от кмета на община Варна, при липса на делегирани правомощия. Поради това е обявил нищожността й и е изпратил е преписката на компетентния административен орган - кметът на община Варна Решението е второ, след отмяна на първоначално постановеното решение № 515/29.02.2012 г. по адм. дело № 2368/2011 г. на АС-Варна, с решение № 5258/15.04.2013 г. по адм. дело № 6796/2012 г. на Върховен административен съд, трето отделение. Касационният съд, след като извърши служебна проверка на обжалваното решение, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, намира, че същото е недопустимо. Съдът се е произнесъл по непредявена жалба за нищожност на заповед № Г-230/05.05.2005 г. на кмета на район "Приморски" при община-Варна. С искова молба на ответниците по касация - ЕТ "Дом-Игнат Раденков", Витали Игнатов Веселинов, Мария Петкова Радева и Йордан Стефанов Радев, срещу община-Варна, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е образувано адм. дело № 2368/2011 г. на АС-Варна. С тази искова молба са субективно съединени искове за обезщетение на причинени имуществени вреди и пропуснати ползи от отказа на община - Варна, да одобри внесени инвестиционни проекти и да издаде разрешение за строеж, направен с писмо изх. № РД-10-2600/663 от 04.06.2010 г. на гл. архитект на община-Варна, респ. от бездействието на общината по одобряване на строителни книжа, които отказ и бездействие са във връзка с "обявена от административния орган за нищожна заповед № Г-230/05.05.2005 г. на кмета на р-н "Приморски", с която е одобрен ПУП-ПРЗ на УПИ ХIV-3194,3556, кв. 12 по плана на ж. к."Изгрев", гр. Варна. Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба, липсват твърдения и искане за обявяване нищожността на заповед № Г-230/05.05.2005 г. на кмета на район "Приморски", т. е. липсва обективно съединяване на иска за обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, с оспорване на заповедта по чл. 149, ал. 5 от АПК и/или с искане по Глава ХV от дял III на АПК. Такова искане липсва и в молбите-становища на ищците, по повод разпорежданията на съда за без движение на исковата молба, от 08.09.2011 г., от 20.09.2011 г., от 07.10.2011 г. и особено в молбата от 01.11.2011 г. /на стр. 94 от обр. дело/. С последната ищците изрично заявяват, че не предявяват иск за нищожност или унищожаемост на заповед № Г-230/05.05.2005 г. Това становище е потвърдено и пред решаващия съд по настоящето дело, с молба от 28.05.2013 г. /на стр. 41-43/, в т. 1 от която изрично се сочи, че оспорващите никога не са твърдяли, че тази заповед е нищожна. При тези данни следва да се приеме, че липсва жалба за нищожност на заповед № Г-230/05.05.2005 г. на кмета на р-н "Приморски", община-Варна, обективно съединена за разглеждане с исковата молба за обезщетение. Поради това, като се е произнесъл по непредявена жалба, съдът е постановил недопустимо решение. Обжалваното решение е недопустимо и на още едно основание. При липса на искане за нищожност на заповедта, съдът недопустимо е разделил производството по исковата молба за обезщетение от преюдициалното установяване нищожността на същата в самото исково производство, доколкото се поддържа, че вредите са последица от тази нищожност, в нарушение на чл. 204, ал. 3 от АПК. Когато се твърди, че вредите са настъпили от нищожен административен акт, незаконосъобразни действия или бездействия на административен орган или длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност, установяването на нищожността, респ. незаконосъобразността на действието /бездействието се извършва в самото исковото производство, преюдициално в мотивите към решението по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В случая е приложимо изключението на чл. 204, ал. 3 и ал. 4 от АПК, недопускащо разделяне на производствата и произнасяне по нищожността на акта, извън исковото производство. В този смисъл са и указанията на Върховен административен съд, трето отделение, дадени с цитираното по-горе решение по адм. дело № 6796/2012 г. Като не се е съобразил с тези указания и законовата разпоредба на чл. 204, ал. 3 от АПК, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, а производството прекратено, на основание чл. 221, ал. 3 от АПК. При този изход по касационното обжалване, искането на ответниците за разноски, е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение