Решение № 9143 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1838/2014 г.

Решение № 9143 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1838/2014 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област Варна, подадена чрез процесуален представител Мирена Дамбова срещу решение № 3082/5.12.2013 г., постановено по адм. д. № 3451/2012 г. на Административен съд - гр. Варна. Изложени са доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания за по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че решение № 99 от протокол № 13 от заседание на Общински съвет Девня е непълно и неясно, като не съдържа изискуемите реквизити на административния акт, а именно липса на фактически и правни основания за издаването му. Претендира отмяна на обжалваното решение на съда и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по делото - Общински съвет Девня, редовно призован, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд четвърто отделение, в настоящия съдебен състав приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като провери решението във връзка с касационните оплаквания и служебно по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна, в производство по реда на чл. 126 и сл. от АПК във връзка с чл. 32, ал. 2 от Закона администрацията /ЗА/ във връзка с чл. 45, ал. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, е отхвърлил жалбата на Областен управител на област Варна срещу решение № 99 по протокол № 13/22.05.2012 г. на Общински съвет - Девня/3.04.2012 г. За да постанови решението си е съобразил указанията, дадени му с определение № 14797/23.11.2012 г. по адм. дело № 13873/2012 г. на Върховния административен съд и определение № 7796/6.06.2013 г. по адм. дело № 4242/2013 г. на ВАС. Посочил е, че в случая приетото от общинския съвет решение е в рамките на административните и властнически правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 8, във връзка с т. 11 от ЗМСМА и има самостоятелно значение в производството по издаване на решение по чл. 32, ал. 1 от ППЗОЗЗ на Комисията по чл. 17, ал. 1 от ЗОЗЗ. Процесното решение на общинския съвет е индивидуален административен акт свързан с упражняване на властническите му правомощия относно имоти общинска собственост по чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА, като с него непосредствено възникват права за заявителя в процедурата за прокарване на трасе на кабелна линия за ел. захранване на поземлени имоти, както и се засягат права и интереси относно имотите общинска собственост, през които ще бъде прокарано трасето. Съдът е изискал от Общински съвет - Девня писмо с вх. № 21804/15.11.2013 г., от което е видно, че няма ново произнасяне на Общинския съвет по върнатото за ново разглеждане решение № 99 по протокол № 13/22.05.2012 г. Неприемането на решението на общинския съвет, с което е следвало да бъде дадено предварително съгласие по чл. 30, ал. 3 от ППЗОЗЗ всъщност представлява отказ за издаване на искания административен акт, който с оглед на чл. 21, ал. 1 от АПК също представлява индивидуален административен акт. Съдът е посочил, че на заседанието, на което не е било прието решение № 99 по протокол № 13/22.05.2012 г. на Общински съвет - Девня са присъствали 11 от общо 13 общински съветници, като решението е било гласувано, както следва: 2 гласа "за", 1 глас "против" и 8 гласа "въздържали се". След преценка на разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗМСМА, според която заседанията на общинския съвет са законни, ако присъстват повече от половината от общия брой на съветниците, съдът е приел, че това изискване е било спазено на заседанието, проведено на 22.05.2012 г., тъй като от общо 13-те общински съветници са присъствали 11 на брой. В условията на оперативна самостоятелност общинския съвет е взел решение дали да даде или да откаже предварително съгласие по чл. 30, ал. 3 от ППЗОЗЗ, като решението му е мотивирано и съдържа както фактически, така и правни основания за издаването му. Като краен извод съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и в съответствие със законоустановената форма, не са допуснати съществени процесуални нарушения. Жалбата на областния управител на област Варна следва да бъде отхвърлена като неоснователна . Решението е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. В настоящият случай, безспорно общинския съвет е разполагал с оперативна самостоятелност по силата на чл. 30, ал. 3 от ППЗОЗЗ да даде или откаже предварително писмено съгласие при определяне на площадка или трасе за нуждите на физическо или юридическо лице върху земи от общинския поземлен фонд. Такова съгласие представлява решение по смисъла на чл. 21, ал. 1, т. 8 във вр. с т. 11 от ЗМСМА. Видно от приложената административна преписка, решение № 99 по протокол № 13/22.05.2012 г. не е било прието, тъй като не е било гласувано от необходимото по закон мнозинство общински съветници. Съдът правилно е констатирал, че е налице отказ, тъй като "за" решението са гласували само двама от общо присъствалите единадесет общински съветници и то не е гласувано с нужното мнозинство, разписано в чл. 27, ал. 3 и ал. 4 от ЗМСМА. Спазено е изискването за законосъобразност на решението на общинския съвет. Отделно от това, при обжалване на отказа за издаване на административен акт, областния управител е следвало да установи, че са били налице условията за издаването му, а именно - че са били налице условия за даване на предварително писмено съгласие по чл. 30, ал. 3 от ППЗОЗЗ. Такива доказателства настоящият касатор не е представил в производството. По изложените настоящият състав на ВАС счита, че не са допуснати твърдените нарушения, съставляващи касационни основания за отмяна, поради което решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На ответната страна разноски за касационното производство не се присъждат тъй като не е направено искане. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение,