Решение № 15633 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2011 г.

Решение № 15633 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5991/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Иван Димитров Томанов от гр. Пловдив против решение № 434/15.03.2011 г. по по адм. дело № 1302/2010 г. на Административния съд - Пловдив, с което е отхвърлен като неоснователен искът му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Националната агенция за приходите за заплащане на имуществени вреди в размер на 4069,38 лв., с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява. Ответникът - Националната агенция за приходите не изпраща представител и не взема отношение по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество е основателна. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на касатора в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките му доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че служители от администрацията на ответника не са извършили незаконосъобразни действия при изпълнение на служебните си задължения, от които касаторът да е претърпял имуществени вреди, и е направил извод, че по отношение на него не е бил осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в нито една от двете му предпоставки. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства съдът е приел, че по отношение на ищеца е бил съставен ревизионен акт от служител при ТДД на НАП - Пловдив, сумата по който е била събрана в полза на държавата по принудителен ред от частен съдебен изпълнител. По това изпълнително дело частния съдебен изпълнител е събрал от ищеца и сума в размер на 4152,49 лв., представляваща законоустановена пропорционална такса. По-късно този ревизионен акт е бил отменен и на ищеца е била върната изцяло събраната в полза на държавата сума, без обаче да му бъде възстановена сумата, която била събрана от него в полза на частния съдебен изпълнител като пропорционална такса. Отговорността на държавата по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди е обективна, безвиновна отговорност на юридическото лице, което се представлява от държавния орган или длъжностното лице, от чийто незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие са настъпили вреди, които са пряка и непосредствена последица от този акт или действие. В настоящия случай, след като съдът е установил, че в резултат на един отменен като незаконосъобразен административен акт, издаден от орган на ответника - Националната агенция по приходите, за ищеца са настъпили имуществени вреди в размер на 4152,49 лв., представляващи заплатените на частния съдебен изпълнител законоустановени пропорционални такси по съдебното изпълнение, които са пряка и непосредствена последица от образуваното против него на основание отменения административен акт изпълнително дело, и което не са му били възстановени, то той е следвало да стигне до правния извод, че тези вреди следва да се заплатят от ответника на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Следователно, като е отхвърлил предявеният от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против Националната агенция за приходите, съдът е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени, и вместо него да се постанови друг по същество, с който ответника да бъде осъден да заплати на ищеца причинените му имуществени вреди, но само до размер на исковата сума - 4069,38 лв., ведно със законните последици от това. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,