Решение № 8470 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10568/2016 г.

Решение № 8470 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10568/2016 г., V о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/, чрез пълномощника юрисконсулт З. Б., против решение № 3831/06.06.2016 г., постановено по адм. дело № 1121/2016 г. по описа на Административен съд С. - град, с което е отменена заповед рег. № 515з-3/04.01.2016 г. за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" на държавния служител И. К. П. Касаторът поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата, както и в съдебно заседание и писмени бележки от пълномощника юрисконсулт Т. Г., касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - И. К. П. от гр. гр. С., оспорва жалбата чрез пълномощника адв. В. Б. по съображения, изложени в писмен отговор и в съдебно заседание. Претендира присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Излага съображения, че съдът неправилно е приел, че заповедта е издадена след изтичане на срока по чл. 195, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/. Дисциплинарно наказващият орган се е запознал с изготвеното от дисциплинарно разследващия орган становище за резултатите от проверката на 06.11.2015 г. и двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание е започнал да тече от тази дата, поради което не е бил изтекъл към датата на издаване на заповедта. Наред с това, в противоречие със събраните по делото доказателства е изводът на съда за недоказаност на вмененото със заповедта деяние, съставляващо тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 1 и 4 и чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 ЗМВР. Счита, че съдебното решение следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против заповедта за дисциплинарно уволнение. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото и извърши служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд С. - град е отменена по жалба на И. К. П. заповед рег. № 515з-3/04.01.2016 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. За да постанови това решение съдът е приел, че оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е издадена след изтичане на двумесечният срок за налагане на дисциплинарно наказание, регламентиран в чл. 195, ал. 2 ЗМВР, както и поради това че не е доказано извършването на деянията, които са квалифицирани като дисциплинарни нарушения, представляващи основание за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Съдът е приел, че в случая дисциплинарното нарушение следва да се счита за открито на дата 30.10.2015 г., когато при дисциплинарно наказващия орган е постъпила справка с рег. № 513р-36113/30.10.2015 г. изготвена от дисциплинарно разследващия орган, като в нея се съдържат всички факти и обстоятелства относно извършеното деяние, квалифицирано като дисциплинарно нарушение, относно самоличността на нарушителя, както и относно събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, направено е и предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Поради това според съда двумесечният срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР е изтекъл на 30.12.2015 г., който е присъствен ден, а заповедта е издадена на 04.01.2016 г., поради което е след законоустановения срок. Наред с това съдът е приел, че от събраните доказателства не се установява извършването на деянията, които са квалифицирани като дисциплинарни нарушения. Съдът подобно е обсъдил съдържанието на дадените обяснения от трети лица, като е констатирал както вътрешни противоречия във всяко от тях, така и противоречия и несъответствие с останалите доказателства - протоколи за обиск и обяснения на други служители в МВР, наред с това е анализирал обясненията от гледна точка на съдържащите се в тях конкретни данни относно външния вид на полицейския служител, за който твърдят, че е извършил обиска и отнел парите и ги е съпоставил с външния вид и облекло на уволнения държавен служител И. П., относно мястото, на което същият е седял в автобуса и т. н., въз основа на което е извел извода, че дисциплинарното обвинение не може да се приеме за доказано. Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. С оспорената пред съда заповед рег. № 513з-3/04.01.2016 г., издадена от директора на Столична дирекция на вътрешните работи е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на младши инспектор И. К. П., полицай в 03 група 01 на сектор "Специализирано подразделение за охрана на обществения ред" към отдел "Специализирани полицейски сили" при СДВР, на основание чл. 194, ал. 2, т. 1, предл. първо и т. 4 и чл. 197, ал. 1, т. 6, вр. чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ, алтернатива първа и т. 13, чл. 204, т. 3 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР. В мотивите на заповедта е изложено, че на 06.08.2015 г. в СДВР е получено писмо на дирекция "Вътрешна сигурност" /ДВС/ на МВР, в което се съдържала информация, че служители на МВР са присвоили противозаконно парични средства от незаконно пребиваващи на територията на Р. Б. граждани; тези данни са потвърдени при проведената съвместна операция на ДВС и СДВР, под ръководството на СГП, в резултат на което е образувано ДП № 253/05.08.2015 г. на СГП за престъпление по чл. 283 НК, по което младши инспектор И. П. е привлечен като обвиняем за това, че на 05.08.2015 г., около 12,30 часа в гр. С., на разклона за село К. е задържан от служители на ДВС - МВР, за това, че в качеството си на длъжностно лице - полицай ОСПС - СДВР, при извършване на лична проверка на чужди граждани /бежанци/ при транспортираните им в посока от гр. С. за гр. Е., използвайки служебното си положение с цел да набави за себе си противозаконна облага, получил без правно основание от чужди граждани движими вещи, представляващи банкноти в чужда валута /1 брой 100 щатски долара, 1 брой риал с номинал 500 000, по брой турски лири с номинал 50 и с номинал 5, 1 брой афганистански евгени с номинал 20, 1 брой банкнота от 20 евро/, 2 броя турски монети с номинал 50, както и български левове /по 1 банкнота от 5 лева и 2 лева и 1 брой железен лев/, като са описани номерата на банкнотите. В заповедта е прието, че извършеното от служителя И. П. противозаконно отнемане на парични средства при извършване на личен обиск на чужди граждани при транспортираните им от гр. С. до гр. Е. е станало достояние на служители на СО на СГП, служителите на РЦ-Е., на ДВС, както и на чуждите граждани, което от своя страна се е отразило негативно на авторитета на СДВР и на институцията МВР. Прието е, че е допуснато виновно нарушение на разпоредбата на чл. 67 ЗМВР, както и на правилата по т. т. 15, 19, 20, 25, 42, 49, 50 и 51 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина. Дисциплинарното производство е образувано със заповед рег. № 513з-6253/04.09.2015 г., издадена от директора на СДВР, като е определен колективен дисциплинарно разследващ орган. От служителя са дадени писмени обяснения с вх. № 513з-34055/20.10.2015 г., в които същият е посочил, че на 05.08.2015 г. е конвоирал много чужди граждани от гр. С. до гр. Е., във връзка с това е извършил обиск на лицата преди качването им в автобуса, като целта е била установяване наличието на оръжие; относно откритите в него банкноти в чужди валути е заявил, че не ги е придобивал по неправомерен начин. Изготвена е справка с рег. № 513р-36113/30.10.2015 г. от дисциплинарно разследващия орган. Върху справката има поставена резолюция с ръкописен текст "Да", дата 30.10.2015 г. и подпис, без посочени имена на лицето, което е положило подписа. Д. И. П. е отправена покана за даване на допълнителни обяснения и възражения с рег. № 513р-36342/02.11.2015 г. за даване на допълнителни писмени обяснения в 24-часов срок, последният не е дал такива обяснения, което е удостоверено в съставения за целта протокол рег. № 513р-37047/05.11.2015 г. Изготвено е становище рег. № 513р-37049/05.11.2015 г. от дисциплинарно разследващия орган, в което е направено предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". Върху същото има поставена резолюция с ръкописен текст "Да", дата 06.11.2015 г. и подпис, без посочени имена на лицето, което е положило подписа. По делото не са представени доказателства относно датата, на която материалите по дисциплинарната преписка са предоставени на директора на СДВР. Описът на документите е съставен на 09.11.2015 г., съгласно копието от този документ, приложено на л. 18-23 и л. 233-235 от първоинстанционното дело. Предвид установените фактически обстоятелства, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че обжалваната заповед е издадена след изтичане на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 ЗМВР. В чл. 195, ал. 1 ЗМВР е предвидено, че дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му, а съгласно ал. 2 на същия член, за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 ЗМВР дисциплинарното наказание се счита за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а според ал. 2, дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. В конкретния случай дисциплинарно наказващ орган е директорът на СДВР, съгласно чл. 204, т. 3 ЗМВР, материалите от дисциплинарното производство са постъпили при този орган с представянето на становището на дисциплинарно разследващия орган /тричленна комисия/ рег. № 513р-37049/05.11.2015 г., което е осъществено на 06.11.2015 г., според признанието на издателя на оспорената заповед, чрез процесуалния му представител, удостоверено и с подпис върху самата справка. В приложимите правни норми, регламентиращи процедурата за провеждане на дисциплинарно производство е предвидено, че за резултатите от разследването дисциплинарно разследващият орган изготвя обобщена справка /чл. 207, ал. 7 ЗМВР/; държавният служител, срещу когото се води дисциплинарното производство има право да се запознае с обобщената справка, за което се призовава официално /ал. 8, т. 1 и ал. 11/; в срок 24 часа след запознаване с обобщената справка държавният служител има право да даде допълнителни обяснения или възражения /ал. 10/; дисциплинарно разследващият орган приключва дисциплинарното производство в определения му срок, като изготвя становище до дисциплинарно наказващия орган за наличие на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност /ал. 12/. Предвид тази правна регламентация, неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че установяването по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМВР е осъществено при запознаване на дисциплинарно наказващия орган с обобщената справка от 30.10.2015 г. След изготвянето на тази справка са извършени последващи процесуални действия /връчване на справката на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, покана до него да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, респективно - оформяне на протокола за удостоверяване, че не са представени такива/, които имат за цел да осигуряват възможност за цялостно обективно изясняване на релевантните факти и обстоятелства и за преценката относно наличието или липсата на основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност, както и за вида на наказанието, което следва да бъде наложено. Затова в закона е предвидено, че дисциплинарното производство приключва с изготвянето на становище от дисциплинарно разследващия орган до дисциплинарно наказващия орган и именно запознаването с това становище и приложените към него материали следва да се приеме за меродавния момент, който представлява установяване на извършеното нарушение и самоличността на нарушителя по смисъла на чл. 196, ал. 1, вр. ал. 2 ЗМВР, което от своя страна поставя началото на двумесечния срок за налагане на дисциплинарно наказание, съгласно чл. 195, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР. В случая дисциплинарно наказващият орган се е запознал със становище рег. № 513р-37049/05.11.2015 г. на 06.11.2015 г., поради което двумесечният срок би изтекъл на 06.01.2016 г., а заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е издадена на 04.01.2016 г. Независимо от неправилността на този извод на съда, съдебното решение е правилно като краен резултат, поради това че е правилен изводът на първоинстанционния съд, че не е доказано извършването на деянията, които са квалифицирани като дисциплинарни нарушения, представляващи основание за налагане на дисциплинарно наказание. Настоящият съдебен състав споделя напълно изложените съображения в мотивите на първоинстанционното решение относно разпределението на доказателствената тежест в дисциплинарното производство и в съдебното производство по оспорване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, относно доказателствената сила на писмените обяснения от трети лица - чуждите граждани М. Х. А., К. Х. А., У. М. А., Н. М., Х. А. И., които са дали обяснения в административното производство, но не са могли да бъдат разпитани пред съда поради това, че не се намират на известния адрес и не е известно, нито може да бъде установено местонахождението им, включително относно вътрешните противоречия във всяко от тези обяснения и непълнотата и непоследователността им, както и относно противоречието на обясненията с останалите доказателства по преписката, включително съставените при задържането на лицата протоколи за обиск и обясненията на други служители на МВР. Вярно е, че при извършения обиск на полицейския служител И. П. у него са намерени банкноти от различни чуждестранни валути /описани в протокола за обиск и в обжалваната заповед, посочени и по-горе в мотивите/, вярно е и, че същият не е дал обяснения относно начина на придобиване на тези банкноти. Само тези обстоятелства обаче не обосновават извода, че описаните банкноти са придобити по начина, описан в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Съвпадението относно вида на чуждата валута и купюрите в обясненията на чуждите граждани и в описа, съставен при обиска е само частично, като при това доколкото става въпрос за парични знаци, то идентичност може да се установи само ако имаше описание на номерата на банкнотите. Предвид твърденията за начина, по който са отнети и съответно придобити паричните знаци от служителя, ясно е, че описването на номерата на банкнотите е практически невъзможно или малко вероятно. За целите на доказването обаче от значение е обстоятелството, че не е доказана идентичност на банкнотите. Освен това, с изключение на афганистанските евгени, всички останали валути, от които са намерени банкноти при обиска на П., могат да бъдат закупени свободно в България. Тези обстоятелства, съпоставени с факта, че на петимата чужди граждани са били направени обиски при задържането им, при които, според съдържанието на протоколите за обиск, не е описано у същите да са намерени и съответно - върнати парични знаци от валутите и в копюрите, като тези, за които същите са посочили, че са им били отнети при обиска от И. П., както и подробно описаните в мотивите на първоинстанционното решение противоречия в обясненията на тези лица и несъответствието им с останалите доказателства, водят до единствено обоснования извод, до който е достигнал и първоинстанционният съд, че не е доказано осъществяването на деянията, за които държавният служител в МВР е привлечен към дисциплинарна отговорност. Във връзка с доводите на ответника по касационната жалба И. П. следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд за това, че изходът на наказателното производство, водено срещу същия служител няма преюдициално значение за изхода на дисциплинарното производство. Не е налице пречка за налагане на дисциплинарно наказание на служителя, когато извършеното от него дисциплинарно нарушение е установено по надлежния ред и квалифицирането на деянието като дисциплинарно нарушение не е обусловено от квалифицирането му и като престъпление или административно нарушение. В чл. 194, ал. 3 ЗМВР изрично е предвидено, че държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. В правната теория и практика непротиворечиво се приема, че дисциплинарната и наказателната отговорност са различни и се носят на различно и самостоятелно основание. Нарушенията на етичните правила са определени от законодателя като нарушение на служебната дисциплина и са основание за дисциплинарна отговорност, независимо от това дали е налице основание за наказателна отговорност. По изложените съображения, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение, с което е отменена заповедта за налагане на дисциплинарно наказание уволнение, е правилно като краен резултат, въпреки неправилността на единия от правните изводи на съда. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се установиха основания за нищожност или недопустимост на съдебното решение. Поради това, същото следва да бъде оставено в сила. Въпреки изхода на спора, искането на ответната страна на присъждане на направените разноски за касационната инстанция е неоснователно, тъй като по делото не са представени доказателства за направени разноски пред тази инстанция. Разноските за първоинстанционното производство са присъдени с решението по делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, тричленен състав