Решение № 16778 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12132/2011 г.

Решение № 16778 от 19.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12132/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 90, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Образувано е по касационна жалба на Патрик Ликунда, гражданин на Демократична република Конго, срещу решение № 10458 от 13.07.2011 г. по адм. д. № 1878 по описа за 2011 г. на Върховния административен съд, трето отделение, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение № 557/17.12.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Твърди се, че съдът не съобразил решението си с решение № 12832 от 2.11.2010 г. по адм. дело № 5006/2010 г. на ВАС, не е обсъдил всички доказателства и информационни източници за положението в страната по произход. Претендира се отмяна на решението. Ответната страна - председателят на Държавната агенция за бежанците при МС не изпраща процесуален представител и не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, както и валидността, допустимостта на решението и съответствието му с материалния закон, съгласно чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред първоинстанционния тричленен състав на Върховния административен съд е било Решение № 557/17.12.2010 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет на Република България, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 и поради липсата на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на Патрик Ликунда, гражданин на Демократична Република Конго. С обжалваното понастоящем решение е отхвърлена жалбата на Патрик Ликунда. Прието е, че е законосъобразен отказът за предоставяне на статут на бежанец по критериите на чл. 8 от ЗУБ, защото кандидатът не изпитва основателен страх от преследване, поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение или убеждение. Законосъобразен е и отказът за предоставяне на хуманитарен статут на осн. чл. 9 от ЗУБ. Не са представени никакви доказателства, а и от бежанската история не се установява, наличие на някоя от причините по чл. 9 от закона, поради която лицето да е принудено да остане извън страната си по произход - заплаха за живота, сигурността или свободата му или опасност от изтезание или други форми на нечовешко унизително отнасяне. Правилно съдът е приел, че в конкретния случай не са налице предпоставките по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Предвид противоречивите и нелогични изявления, които чужденецът е направил, правилно е преценено, че страхът му от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение или убеждение, не е обоснован. Затова не може да се приеме, че е имало преследване или съществува риск от преследване в бъдеще, поради вероизповеданието му. Според чл. 8, ал. 5 от ЗУБ действия на преследване, релевантни за предоставянето на бежански статут, могат да бъдат физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни или се прилагат с цел дискриминация. Преследването като понятие означава достатъчно тежко по своето естество или повторяемост нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека (чл. 8, ал. 4 ЗУБ). В тази връзка самата религиозна принадлежност не е основание за предоставяне на статут на бежанец. Чужденецът твърди, че е бил принуждаван да се включи в бунтовнически формирования и да воюва на тяхна страна. Твърди също, че е членувал в МНС, но при запитване не е могъл да разтълкува абревиатурата, нито пък е твърдял, че заради това членство е бил преследван. Обосновано е прието, че Патрик Ликунда не е бил обект и за него не се установява риск за някое от следните посегателства - смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, тежки и лични заплахи срещу живота или личността му. При постановяването както на съдебното решение, така и на административния акт, е изпълнено посоченото в чл. 75, ал. 2 от ЗУБ задължение за преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на чужденеца и с държавата му по произход, като това е съобразено дадените задължителни указания от тричленния състав на ВАС по адм. дело № 5006/2010, като са съобразени всички налични доказателства и информационни източници за положението в страната на произход. Представената в административната преписка справка с вх. № 4621/24.11.2010 г. на дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и Европейски бежански фонд" на ДАБ, потвърждава направените изводи в административния акт, които са споделени и от съда. От цитираната справка става ясно, че като цяло властите в Демократична Република Конго са в състояние да осигурят сигурност и закрила на жителите на региона. Актовете на насилие са значително ограничени поради присъствие в региона на сили на ООН, което допълнително подобрява усещането за сигурност. Отразено е, че ситуацията в страната е значително подобрена, като се наблюдават криминални престъпления, случващи се най-често през нощта. Цитираната информация относно обстановката в Демократична Република Конго, потвърждава направените изводи в съдебното решение, че по отношение на чуждия гражданин не се установяват предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Относно довода на касатора за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ: Според цитираната разпоредба, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки и лични заплахи за живота или личността му като гражданско лице, поради насилие в случай на вътрешен или международен конфликт: В решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на европейските общности (голям състав) по дело С-465/07 г. с предмет преюдициално запитване относно тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 г., е посочено, че нормата има предвид заплахи срещу живота или личността на цивилно лице в по-широк план, а не определени насилия. Тези заплахи са присъщи на една обща ситуация на "въоръжен вътрешен или международен конфликт". Разгледаното насилие в основата на посочените заплахи е квалифицирано като "безогледно", термин, който предполага, че насилието може да се разпростира към лица без оглед на личното им положение. В този контекст "лични" трябва да се разбира като обхващащ посегателства, насочени срещу цивилни лица без оглед на тяхната самоличност, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи, посочени в чл. 15, б. "в" от Директивата. Преценката относно степента на безогледното насилие е предоставена на компетентните национални власти. В т. 36 от решението се сочи, че според формулировката на правило 26 от директивата, опасностите, на които изобщо е изложено населението или част от населението на една страна, обикновено не представляват сами по себе си индивидуални заплахи, които могат да бъдат квалифицирани като тежки посегателства, т. е. обективно констатираната опасност във връзка с общата ситуация в страната по принцип не е достатъчно за установяване на прогласените в чл. 15, б. "в" от Директивата условия като изпълнени по отношение на определено лице. Използването на израза "обикновено" допуска хипотезата на извънредна ситуация, която би се характеризирала с толкова висока степен на опасност, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че именно лицето, търсещо защита, индивидуално би се изложило на разглежданата опасност. Тази разпоредба следва да се тълкува в съответствие с другите две посочени в чл. 15 ситуации и в тясна връзка с тази индивидуализация. В това отношение, важно е молителят да може евентуално да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи. Обстоятелството, което се установява от представената справка на Дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" за наличието на криминални престъпления на територията на демократична Република Конго, не е в състояние да промени крайния извод за правилност на първоинстанционното решение по същество, още повече, че е посочено подобряване стабилността на обстановката в републиката, в период, следващ напускането и отстрана на Ликунда. Всичко това мотивира извода за липсата на обстоятелства, представляващи положителни предпоставки по смисъла на чл. 8 ЗУБ. Водим от горното, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,