Решение № 60324 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 763/2021 г.

Решение № 60324 от 31.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 763/2021 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Любка Андонова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на "Мини М.-Изток" ЕАД, със седалище и управление в [населено място], област Стара Загора, представлявано от изпълнителния директор А. А., подадена чрез процесуалния представител на дружеството юрисконсулт Д. С. срещу въззивното решение № 260096/7.12.2020 г., постановено по гр. дело № 3263/20 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е потвърдено решение № 260000/31.8.20 г. по гр. дело № 222/20 г. по описа на Районен съд - Раднево, като касаторът е осъден да заплати на Е. Д. И. сумата 24 061,41 лв., представляваща обезщетение на основание чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 83, ал. 1 КТД, сключен в предприятието или 9 брутни трудови възнаграждения. В касационната жалба се подържа, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон. Ответникът по касационната жалба Е. Д. И. от [населено място] оспорва същата по съображения, изложени в писмен отговор, депозиран чрез процесуалния му представител адв. М. Х. от АК - Стара Загора. Счита, че въззивното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Претендира разноски в размер на 960 лв., представляващи възнаграждение за един адвокат, сторени пред настоящата инстанция. С обжалваното въззивно решение е прието, че ищецът Е. И. е работил при ответника по трудово правоотношение в периода 12.5.1988 г. - 16.1.2020 г. или 28 години, 3 месеца и 10 дни. Същото е прекратено със заповед № 5 от 15.1.2020 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ, поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Работодателят му е заплатил на основание чл. 222, ал. 3 КТ гратификационно обезщетение в размер на 6 брутни работни заплати, всяка в размер на 2673,49 лв. През време на трудовия си стаж ищецът е бил член на Синдикалната секция на КТ "Подкрепа" в рудник "Траяново-1", която е страна по сключения в предприятието КТД. Съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от КТД, от 2018 г. работникът или служителят получава 15 БТВ, ако през последните 25-35 г. е работил при същия работодател. Предвид на което съдът е уважил иска по чл. 222, ал. 3 КТ като е присъдил на ищеца още девет БТВ или сумата 24 061,41 лв. С определение № 60564 от 13.7.2021 г., постановено по гр. дело № 763/21 г., ВКС, Четвърто ГО е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос "прекъсва ли се трудовия стаж, когато работникът е в неплатен отпуск повече от 30 дни и полага труд по друго трудово правоотношение при друг работодател. По отговора на поставения въпрос. За да е налице хипотезата на чл. 222, ал. 3 изр. 2 от КТ е необходимо кумулативното наличие на следните три предпоставки: 1. трудовото правоотношение на работника или служителя да е прекратено, като е без значение от кого, на какво основание и по какъв начин, 2. работникът или служителят да е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, без да е необходимо именно на това основание да е прекратено трудовото му правоотношение и 3. работникът или служителят да е работил при същия работодател през последните 10 или повече години години от трудовия му стаж, ако това е предвидено в Колективен трудов договор. В този период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Не е необходимо трудовият стаж да е бил непрекъснат. Необходимо е той да е бил при един и същ работодател. Работникът/служителят не би имал право да получи заплащане на увеличения размер на гратификацията, ако през този период от време трудовият стаж при работодателя е прекъснат, само ако по време на прекъсването е придобил трудов стаж при друг работодател. Когато не е налице смяна на работодателя, прекъсването на трудовия стаж не е от значение. Трудовият стаж обаче се прекъсва, когато работникът е бил в неплатен отпуск повече от 30 дни и през този период е полагал труд по постоянно трудово правоотношение при друг работодател. Времето докато е изпълнявал съответната функция при другия работодател не се зачита за трудов стаж при работодателя, с когото трудовото правоотношение се запазва. По оплакванията в касационната жалба. С оглед отговора на поставения въпрос, оплакванията в касационната жалба се явяват частично основателни. С постановление на МС № 31 на МС от 11.02.1994 г. за увеличаване в някои случаи размера на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда, обн., ДВ, бр. 16 от 22.02.1994 г., доп., бр. 60 от 16.07.1996 г., в сила от 1.02.1996 г. - чл. 2 е предвидено, че в търговските дружества, организациите, предприятията и звената от стопанската сфера с държавно участие, които са преобразувани, закривани, откривани, сливани или разделяни, увеличен размер на обезщетението при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда на работниците и служителите, работили през последните десет години от трудовия си стаж в съответната дейност, се урежда с колективните или индивидуалните трудови договори. Условията, при които се зачита сходния характер на работата, длъжността или професията също се определя от разпоредбите на Колективния трудов договор. В разглеждания случай съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от действащия в предприятието КТД, сключен на 8.8.2018 г., по който КТ "Подкрепа" е страна, работникът или служителят получава обезщетение по чл. 222, ал. 3 и ал. 4 от КТ в увеличен размер, ако през последните години от трудовия си стаж е работил при един и същ работодател: до 10 г. - 2 брутни заплати, от 10 до 20 г. - 6 брутни заплати, от 20 до 25 г. - десет брутни заплати, от 25 до 35 г. - 15 брутни заплати. Разпоредбата на чл. 83, ал. 1 КТД е ясна и не се нуждае от тълкуване, за трудов стаж при един и същ работодател се счита единствено стажът, придобит във всички клонове и предприятия, влизащи в състава на "Мини М. -изток" ЕАД и бившето СО "М. -изток". Установено е по делото, че в периода 1.12.2003 г. до 30.11.2007 г. ищецът е бил в неплатен отпуск по правоотношението си с касатора и на постоянна работа по мандатното правоотношение. В посочения период лицето фигурира във ведомостите за заплати към Община [населено място], където е изпълнявал постоянна работа-кмет, видно от приложените по делото доказателства. Този трудов стаж не отговаря на изискванията в чл. 83, ал. 1 КТД да е придобит във всички клонове и предприятия, влизащи в състава на "Мини М. -изток" ЕАД и бившено СО "М. -изток", тъй като не е нито близък, нито близък, нито сходен. Установено е по делото, че в периода 12.5.88 г. до 1.12.2003 г. ищецът е полагал труд при ответника по трудово правоотношение. За този период съгласно чл. 83, ал. 1 КТ работодателят му дължи обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, които са му изплатени, в момента в който вземането е станало изискуемо-т. е при прекратяване на трудовото правоотношение. Установено е от доказателствата по делото, че в периода 1.12.2003 г. - 6.11.2007 г. - период, през който с оглед отговора на поставения въпрос трудовият стаж при ответника е прекъснат. След изтичане на мандата на И., считано от 7.11.2007 г. до прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 16.1.20 г. работникът е продължил да работи при ответника още 13 г. и в тази хипотеза е придобил право на обезщетение по чл. 83, ал. 1 КТ вр. чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 6 брутни трудови възнаграждения, а не на 9 както неправилно е приел съдът. Следователно искът е по чл. 222, ал. 3 КТ вр. чл. 83, ал. 1 КТД е основателен за сумата 16 040,94 лв., до размера на която следва да бъде уважен, като до разликата над този до пълния предявен размер от 24 061,41 лв. е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. В този смисъл въззивното решение следва да бъде частично отменено като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон и тъй като не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен от настоящата инстанция по същество. Въззивното решение следва да бъде отменено и в частта, с която ответникът е осъден да заплати държавна такса пред първоинстанционния съд за разликата над сумата 641,64 лв. до сумата 962,46 лв. - дължима на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, както и разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК за адвокатско възнаграждение за двете инстанции в размер над 1866,64 лв. до сумата 2800 лв. За настоящата инстанция касаторът дължи на ответника сторените от него разноски, с оглед уважената част от иска в размер на 640 лв., което не е прекомерно с оглед цената на предявените искове и съгласно Наредба № 1/2004 г за размера на минималните адвокатски възнаграждения. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение