Решение № 117 от 12.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 921/2012 г.

Решение № 117 от 12.08.2013 г. на ВКС по т. д. № 921/2012 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Росица Божилова Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1487/20.07.2012 г. по гр. д. № 4024/2012 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 2 състав, с което е отменено решение от 19.07.2011 г. на Благоевградски окръжен съд по гр. д. № 439/2010 г. и вместо това е осъден касатора да заплати на М. Д. Г., Н. Д. Г. и В. Д. Г. сумата от 56 094,43 евро, представляваща двойния размер на задатъка по сключен между страните предварителен договор за продажба на недвижим имот, ведно със законната лихва върху същата от предявяването на иска. Касаторът оспорва правилността на постановеното въззивно решение с доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила - необсъждане на доводи по приложението на чл. 87, ал. 4 ЗЗД - предвид неизпълнена незначителна, с оглед интереса на кредитора, част от задължението, както и неправилност на извода за неприложимост на чл. 87, ал. 3 ЗЗД, с оглед предложено в хода на производството изпълнение на задължението. Позовава се на необсъдени доказателства, вкл. доказателствата в тяхната съвкупност и взаимовръзка, както и на постановяване решението в противоречие с материалния закон - чл. 20 ЗЗД, предвид игнориране необходимостта от тълкуване на неясната норма на чл. 19 от договора. Счита, че въззивният съд неправилно е възприел за доказана изправността на ищцовата страна, а собственото му задължение - за изискуемо. Ответните страни - М. Д. Г., Н. Д. Г. и В. Д. Г. - оспорват касационната жалба, като споделят изводите на въззивния съд по приложението на чл. 19 пр. 2 от договора, като допустимо основание на претенцията им във връзка с чл. 93, ал. 2 ЗЗД. Оспорват основателността на довода на касатора, че съгласно чл. 8 вр. с чл. 2 и чл. 4, ал. 3 / неправилно цитирана според тях / остатъкът от продажната цена е дължим преди изповядване на сделката в нотариална форма. В тази връзка сочат относимост на разпоредбата на чл. 2 от сключения между страните анекс от 29.08.2008 г. Обосновават извод за дължимост на окончателното плащане към момента на изповядване на сделката по нотариален ред, договорено в анекса със срок до края на м. ноември 2008 г., при неотправено от ответника предложение за това. С определение № 253/18.03.2013 г. по настоящото дело, касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос за приложението на чл. 272 ГПК: Допустимо ли е мотивиране на въззивното решение, чрез препращане на основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционното решение, при напълно различен от този в първоинстанционното решение изход на спора, постановен от въззивния съд?. Счетено е, че в отговор на така поставения въпрос въззивното решение противоречи на задължителна съдебна практика, решения постановени по реда на чл. 290 ГПК, а именно: реш. № 346/25.11.2011 г. по гр. д. № 1387/2010 г. на ВКС, III г. о., реш. № 643/12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/2009 г. на ВКС, IV г. о., реш. № 239/14.11.2012 г. по гр. д. № 1207/2011 г. на ВКС, II г. о., реш. № 10/04.07.2011 г. по гр. д. № 533/2010 г. на ВКС, III г. о. Върховен касационен съд, първо търговско отделение, в съответствие с доводите в касационната жалба и възраженията на ответната страна, намира за установено следното: По поставения процесуалноправен въпрос: Според цитираната съдебна практика, обосновала допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, препращане по реда на чл. 272 ГПК е допустимо при съвпадение на фактическите и правните изводи на двете инстанции и във всички случаи - при съвпадение на крайния резултат, без последното да би могло да е единствено и достатъчно условие за препращането, както и при условие, че е еднаква по обем решаващата дейност на всяка инстанция / невъведени нови факти и доказателства във въззивна инстанция /. Настоящият състав споделя така дадения отговор. Нормата на чл. 272 ГПК, озаглавена " Решение при правилно първоинстанционно решение " и изрично предвиждаща в съдържанието си препращане при потвърждаване на първоинстанционното решение, не може да се тълкува разширително. Недопустимо е препращане от въззивния съд към мотивите на първоинстанционното решение / по начало единствено частично в тази хипотеза / при различен решаващ за правния резултат извод на всяка от инстанциите.