Решение № 457 от 5.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1284/2013 г.

Решение № 457 от 5.11.2013 г. на ВКС по н. д. № 1284/2013 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова В съдебно заседание искането се поддържа лично и от защитник. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането допустимо, но неоснователно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 16.01.2012 г. постановена по нохд. № 491/2011 г. на Районен съд гр. Пловдив, подсъдимия тогава А. М. е признат за виновен през месец септември 2005 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага възбудил и до 15.05.2006 г. поддържал заблуждение у св. Т., с което му причинил имотна вреда в размер на 5000 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК вр. с чл. 2, ал. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година. Признат е за виновен и в това, че на 31.03.2010 г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у св. Ч. заблуждение и причинил на [фирма] [населено място] имотна вреда в размер на 600 лв., поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК вр. с чл. 2, ал. 2 НК и чл. 54 НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23, ал. 1 НК е определено общо наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл. 68, ал. 1 НК в изпълнение е приведено наказанието от една година лишаване от свобода наложено на М. по нохд. № 27/2002 г. На основание чл. 59 е зачетено времето през което осъдения е бил задържан. ПО ИСКАНЕТО за възобновяване на осъдения М.: Единственото оплакване е за неправилно проведено задочно производство по делото, а искането е за осигуряване на присъствен процес. Искането е неоснователно и това така защото: На досъдебното производство М. е привлечен към наказателна отговорност, с постановление за привличане, за деянието извършено месец 09.2005 г. до 15.05.2006 г., /след издирване от една година и четири месеца/ на 14.09.2007 г. За деянието извършено на 31.03.2010 г., е привлечен като обвиняем след шест месечно издирване с постановление от 19.10.2010 г. и в двата случая е разпитан,, като е посочил адрес за призоваване, в първия случай [населено място], [улица], а във втория случай - гр. Пловдив[жк] бл. 3 вх. А ет. 1 ап. 1 и номерата на два мобилни телефона. При второто привличане М. се е явил с редовно упълномощен адвокат. Двете производства са обединени и досъдебното производство е предявено на осъдения на 14.12.2010 г. Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт на 24.01.2011 г. и насрочено за разглеждане на 22.02.2011 г., отсрочено поради заболяване на съдията за 18.03.2011 г., в което заседание е бил нередовно призован/не намерен на посочения в обвинителния акт адрес/, но се е явил защитника му. В това заседание е изменена мярката за неотклонение на М. от парична гаранция в задържане под стража и е обявен за общодържавно издирване. Издирването е продължило седем месеца - без резултат, не е изпълнена и мярката за неотклонение задържане под стража, като съда през цялото време е контролирал процеса. На 21 октомври 2011 г. е даден ход на делото в хипотезата на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 3 НПК, по искане на обвинението и след становище на упълномощения защитник - "налице са основанията за разглеждане на делото в отсъствието на подсъдимия... настоящия съдебен състав изпълни всички необходими условия задължителни за установяване местонахождението на подсъдимия" и след констатация, че са налице законните предпоставки за това.Търсенето на подсъдимия е продължило и до приключване на съдебното производство с присъда на 16.01.2012 г. Горното дава основание за извода, че липсват претендираните от осъдения нарушения на правилата за провеждане на т. н. задочно производство. Категорично установено е по делото, че М. не е намерен на посочените от него адреси и местоживеенето му в страната не е известно, а и след щателно издирване не е установено или безспорно са били налице законните предпоставки на чл. 269, ал. 3, т. 1 и 2 НПК. Подсъдимия тогава е направил всичко възможно да се укрие и да не участва присъствено в съдебно заседание, въпреки десет месечното общо национално издирване, въпреки мярката за неотклонение задържане под стража и всички усилия на съда по издирването му, т. е. сам се е лишил от участие в съдебното наказателно производство и сега няма как да черпи права от собственото си виновно поведение /несъобразени задължения по чл. 269, ал. 3 т. 1 - да уведоми съда при промяна на адреса си /. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената присъда при спазване на процесуалните правила, в атакуваната им част, а искането за възобновяване на осъдения неоснователно. Ето защо и на основание чл. 426 НПК вр. с чл. 354, ал. 1т. 1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение