Решение № 10931 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2010 г.

Решение № 10931 от 27.09.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4009/2010 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Кронос" АД със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. "Малашевска" № 8, представлявано от управителя Георги Димитров Батаков, против Решение № 925 от 20.08.2009 г. на Бургаски административен съд по адм. д. № 84 по описа за 2007 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 2000590/07.12.2006 г. на орган по приходите при ТД на НАП Сливен, потвърден с Решение № РД-10-70/14.02.2007 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, в частта му относно определените задължения по ЗДДС за периода 1.03.2005 - 31.03.2006 г. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение в посочената част е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необоснован извод за липса на реални доставки и несъобразяване на представените РА на доставчици като основание за признаване на данъчен кредит на ревизираното лице. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в тази част, евентуално - връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касационната жалба Дирекция "ОУИ" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, при липса на редовно съобщаване на обжалваното решение, като подадена от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, а по същество е неоснователна поради следното: Основанието за отказ на данъчен кредит е поради липса на реални доставки на ядки и на осн. чл. 65, ал. 4, т. 4 и чл. 64, ал. 1, т. 6 ЗДДС (отм.). Първоинстанционният съд подробно е обсъдил всички доказателства във връзка с този фактически въпрос по отношение на всеки от доставчиците и е направил обосновани изводи за недоказаност на реалността на доставките. Липсват доказателства за ДМА, кадрова и техническа обезпеченост на доставчиците, реално предаване на стоката - родовоопределени вещи. Сами по себе си РА на преки и предходни доставчици не могат да докажат реалността на доставките. Голяма част от тези актове са по особения ред на чл. 109 ДПК (отм.), респ. чл. 122 и сл. ДОПК, но и в останалите липсва конкретизация относно декларираните от ревизираните доставчици облагаеми доставки, за които се твърди, че са идентични с процесните, по които на получателя е отказан данъчен кредит. Липсата на посочената конкретизация е установена и със заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,