Решение № 2844 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2018 г.

Решение № 2844 от 26.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9124/2018 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК.

Образувано е по касационна жалба на В. Карагьозов с ЕТ "В. Карагьозов", чрез адв. К. Влахов против решение № 1107/17.05.2018 г. на Административен съд – Пловдив, постановено по адм. дело № 3649/2017 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт № 241401622/12.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив.

Доводите са за неправилност на решението в обжалваната част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до преценката доказателствата за получени суми по договор за поръчка от 20.08.2012 г. и квалификацията им, че пораждат задължения за начисляване на ДДС от ЕТ В. Карагьозов" и за внасяне на данък чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ върху доход от стопанска дейност като едноличен търговец.

По отношение задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ касаторът оспорва приетото от съда начално салдо на разполагаемите парични средства към 01.01.2007 г. Счита, че от представените по делото митнически декларации за внесени парични средства през 1999 година и заключението на ССЕ относно приходите и разходите му за периода 2000 г. – 2006 г., към началото на ревизирания период е налице наличност на парични средства, която съгласно изчисленията на експертизата покрива изцяло установения недостиг на парични средства за ревизираните периоди на 2007 г. – 2010 г.

По отношение на задължителните осигурителни вноски за 2012 година, твърди, че решението е постановено в нарушение на чл. 6, ал. 8 КСО.

Счита, че съдът напълно незаконосъобразно споделя изводите на органите по приходите по основанията на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред. Допуснатото нарушение е довело и до неправилно прилагане на презумпцията по чл. 124, ал. 2 ДОПК.

Искането е за отмяна на решението в обжалваната част. Претендират се разноски съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

Ответникът – директор на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика", град Пловдив, чрез ст. юрк. И. Панова оспорва касационната жалба като неоснователна и моли да се остави в сила първоинстанционното решение в обжалваната част.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна, срещу тази част от първоинстанционния съдебен акт, която е неблагоприятна за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият касационен състав съобрази следното:

Делото се гледа за втори път от касационната инстанция. С решение № 15414/14.12.2017 г. постановено по адм. дело № 12558/2016 г. Върховният административен съд, осмо отделение е отменил по касационна жалба на В. Карагьозов решение № 1663/09.09.2016 г. на Административен съд – Пловдив, по адм. дело № 122/2015 г. в частта, в която е отхвърлена жалбата му против процесния ревизионен акт и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. На това основание предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 226 АПК по адм. дело № 3649/2017 г. по описа на Административен съд – Пловдив са следните задължения:

• данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ в общ размер на 107 894. 86 лева за периода 2007 – 2008 г. и съответните лихви (в размер на 26 735. 81 лева за периода 2008 – 2012 г. и 17 339. 23 лева за периода на 2007 г. – общо 44 075. 04 лева);

• начислен ДДС в общ размер 41 399 лева за данъчни периоди м. 08- м. 12. 2011 г., м. 01 – м. 03. 2012 г., м. 06. 2012 г., м. 08-м. 11. 2012 г. и съответните лихви от 9820. 43 лева;

• задължителни осигурителни вноски /ЗОВ/ от годишно изравняване за 2011 г. и 2012 г. както следва: за ДОО в общ размер 4 603. 67 лева и съответните лихви от 971. 61 лева, ЗО в общ размер на 2 877. 29 лева и съответните лихви от 515. 32 лева и за ДЗПО – УПФ в общ размер на 1798. 30 лева и съответните лихви от 379. 53 лева.

Установените с ревизионния акт задължения за ЗОВ (ДОО, ЗО и ДЗПО) за периода 2007 г. – 2010 г., както и задължението за лихви върху данък по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. за сумата над 17 399. 23 лева до определената при обжалването по административен ред лихва в размер на 17 362. 08 лева, са отменени при първото разглеждане на делото от Административен съд – Пловдив, с решение № 1663/09.09.2016 г. по адм. дело № 122/2015 г. В тази част решението е влязло в сила, като необжалвано от директора на дирекция ОДОП – Пловдив и не е било предмет на касационното производство по адм. дело № 12558/2016 г. по описа на ВАС, осмо отделение.

При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е отменил частично ревизионния акт. Предмет на обжалване в настоящото касационно производство е решението в частта, в която е отхвърлена жалбата на В. Карагьозов, по отношение на следните задължения, съгласно посоченото в диспозитива му:

• данък по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ и съответните лихви в общ размер 123 827. 41 лева (главница и лихви).

• начислен ДДС и съответните лихви в общ размер на 11 561. 66 лева за данъчни периоди м10. 2012 г. и м. 11. 2012 г. (главница и лихви);

• задължителни осигурителни вноски за 2012 г. в размерите, посочените в таблица 1 на ревизионния акт (ДОО в размер на 2 424. 15 лева и лихви от 316. 45 лева, ЗО в размер на 1 515. 09 лева и лихви от 197. 80 лева и ДЗПО – УПФ в размер на 946. 93 лева и лихви от 123. 61 лева).

За разликата над тези суми, задълженията за данък върху доходите по чл. 48 ЗДДФЛ и ДДС, включително и установения данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2011, както и ЗОВ за годишно изравняване за 2011 г. са отменени. Решението по адм. дело № 3649/2017 в тази част не е обжалвано от решаващия орган и е влязло в сила.

Според мотивите на първоинстанционния съд сумата 123 827. 41 лева (главница и лихви) е сбор от 116 529. 27 лева, данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периода 2007 – 2010 г. и съответните лихви (за 2007 г. в размер на 24 669. 41 лева главница и 17 668. 08 лева лихви, за 2008 г. - 2 722. 06 лева главница и 1 505. 29 лева лихви, за 2009 – 29 753. 40 лева главница и 13 089. ЗЗ лева лихви и за 2010 г. – 20 289. 90 лева главница и 6 831. 80 лихви) и 7 298. 14 лева данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2012 г. и съответните лихви (6 455. 28 лева главница и 842. 86 лева лихви). За да постанови този резултат съдът е кредитирал вариант 3 от приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, която установява недостиг на парични средства за ревизираните периоди на 2007 г. в размер на 110 241 лева, за 2008 г. – 31602. 62 лева, за 2009 г. – 303 773. 94 лева и за 2010 г. – 208 569. ЗЗ лева. За 2008 г. вещото лице е включило доход на ревизираното лице от 1 990 лева, получен от продажба на недвижим имот в режим на СИО на 15.07.2008 г., който не е взет предвид при издаването на ревизионния акт. Възраженията на ревизираното лице за налични парични средства към 01.01.2007 г. са отхвърлени като неоснователни В тази връзка са обсъдени и представените в съдебното производство митнически декларации за внесени суми в РБ от лицето през 1999 г. Съдът е изложил аргументи, че такива големи суми не са установени като налични към 01.01.2007 г., в това число и по банковите сметки на лицето. Данните от митническите декларации не са подкрепени с други доказателства, поради съдът е обосновал извод, че твърденията за разполагаеми парични средства в твърдения размер, не са доказани.

Установеният при ревизията данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2008 г. – 2010 г. е потвърден на основание чл. 160, ал. 5 ДОПК, тъй като е изчислен след приспадане на определените ЗОВ за годишно изравняване на основание чл. 124а ДОПК, които са отменени с влязло в сила решение, а без приспадането им, дължимият данък върху доходите, е в по-висок размер.

В частта по ЗДДС в мотивите си съдът е посочил, че сумата 11 561. 66 лева (главница и лихви) включва начисления в ревизионния акт ДДС за м. 10. 2012 г. в размер на 6 584. 63 лева и съответните лихви от 1 167. 12 лева и за м. 11. 2012 г. в размер на 3 259. 72 лева и съответните лихви от 550. 19 лева.

За да потвърди така установените задължения съдът е приел, че получените от В. Карагьозов по банкова сметка плащания в общ размер на 30 200 евро или 59 066. 07 лева представляват доход от стопанска дейност, в качеството му на ЕТ и пораждат задължение за начисляване на ДДС. От фактическа страна съдът е установил, че плащанията са получени чрез три банкови превода на 11.10.2012 г. в размер на 10100 евро, на 23.10.2012 г. в размер на 10 100 евро и на 30.11.2012 г. в размер на 10 000 евро. Съгласно представеното банково извлечение от ЦКБ АД сумите са постъпили по банкова сметка на В. Карагьозов, като последният превод е нареден от Т. Александров, пълномощник на Н. Колев с основание "complete stage of renovation of house on str. P. D". От информационните регистри на НАП, в ревизионния доклад е констатирано, че на 27.10.2010 г. Н. Колев е декларирал придобиването на недвижим имот земя и сгради, находящ се в гр. Казанлък, ул. "Петко Д. Петков". От представения договор за поръчка от 20.08.2012 г. за закупуване на недвижим имот, е установено, че Колев се е задължил да заплати на ревизираното лице разноски от 30 000 евро във връзка с изпълнението. Въз основа на посоченото основание за плащане и предвид липсата на доказателства за изпълнение на договора за поръчка от 20.08.2012 г. от страна на Карагьозов, съдът е приел, че задълженията по ДДС за д. п. м. 10. и м. 11. 2012 г. са определени законосъобразно.

По законосъобразността на ЗОВ за 2012 г. съдът е приел, че се касае за доход от стопанска дейност на ревизираното лице като ЕТ, който представлява осигурителен доход на самоосигуряващо се лице по смисъла на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и за който се дължат осигурителни вноски при годишно изравняване.

Решението е недопустимо в частта, в която съдът е отхвърлил жалбата и е потвърдил задължение за лихви върху данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер над 17 339. 23 лева до 17 668. 08 лева. Видно от мотивите на решението, тази сума е включена в общия размер на задълженията по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ от 116 529. 27 лева, за който жалбата на В. Карагьозов се отхвърля. Размерът от 17 668. 08 лева е размерът на лихвите върху данъка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г., посочен в ревизионния акт (ред 16 от таблица 1). С решението на директора на дирекция ОДОП този размер е намален на 17 362. 80 лева. Със съдебното решение по адм. дело № 122/2015 г., в тази част ревизионният акт е отменен като определеното задължение за лихви е определено на 17 339. 23 лева. Това е и размерът на лихвите за 2007 г. предмет на съдебен контрол при новото разглеждане на делото от първоинстанционния съд. За разликата над 17 339. 23 лева до 17 668. 08 лева или за сумата от 328. 85 лева, съдът се е произнесъл при липса на предмет – по отношение на част от ревизионния акт, която е отменена по административен и съдебен ред. Решението в тази част е недопустимо на основание чл. 156, ал. 1 ДОПК - порок, за който на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция следи служебно и следва да се обезсили, като се прекрати производството по делото в тази част.

В останалата обжалвана част решението е допустимо, но частично неправилно, поради нарушение на материалния закон. По допустимостта съдът съобрази, че първоинстанционното решение по адм. дело № 122/2015 г. на АС – Пловдив в отхвърлителната част е обжалвано и отменено изцяло от касационната инстанция. В настоящото касационно производство доводите на касатора се отнасят до получените по банкова сметка на ревизираното лице в ЦКБ АД суми в общ размер 30 200 евро или 59 066. 07 лева през 2012 година от Н. Колев и тяхната правна квалификация съответно като облагаеми доставки по смисъла на ЗДДС, за които следва да се начисли ДДС, като доход от стопанска дейност на ЕТ "В. Карагьозов", за който се дължи данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ и като осигурителен доход, за който се дължат осигурителни вноски "при годишно изравняване" по чл. 6, ал. 8 КСО, чл. 157, ал. 6 КСО и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО.

Възраженията са основателни. Изводите на съда, че сумата от 30 200 евро, получена по банкова сметка на физическото лице, в лично качество, представлява възнаграждение за облагаема доставка, съответно облагаем и осигурителен доход за извършени от лицето в качеството му на ЕТ строителни услуги на обект в гр. Казанлък, ул. "Петко. Д Петков", са в противоречие с доказателствата по делото

От гледна точка на ЗДДС, за да възникване задължение за регистрирано лице да начисли на ДДС, следва да се установи, че данъкът е станал изискуем. Съгласно чл. 25, ал. 6, т. 1 ЗДДС данъкът върху добавената стойност е изискуем на датата на настъпване на данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2, ал. 3 или ал. 4 ЗДДС. По смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС данъчно събитие по доставките на услуги, включително строителни услуги е извършването на услугите. Това са и релевантните факти, които подлежат на доказване, за да се установи задължение за начисляване на ДДС. В конкретния случай това означава да се установи, че са извършени строителни услуги от ЕТ В. Карагьозов на обект, находящ се в гр. Казанлък.

От гледна точка на ЗДДФЛ, субект на облагане е физическото лице, тъй като съгласно чл. 56, ал. 1 ТЗ едноличният търговец не притежава самостоятелна правосубектност, но законът предвижда разлика в облагането му според източника на доходите - от стопанската дейност като едноличен търговец и от други, посочени в закона източници на доходи. Тази разлика най – ясно се проявява в размера на данъчната ставка – 15 % данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за доходите от стопанска дейност на физическото лице, в качеството му ЕТ и 10 % по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за доходите от останалите източници. От изложеното следва, че за да се обложи доходът с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ, следва да се установи, при условията на пълно и главно доказване, че е реализиран от стопанска дейност на задълженото лице като едноличен търговец. Това доказване не отпада и когато ревизията се провежда особения ред, тъй като нормата на чл. 122, ал. 1 ДОПК предвижда да се приложи размерът на данъка, установен от съответния материален закон.

По отношение на задължителните осигурителни вноски /ЗОВ/ – задължението за формиране на окончателен размер на осигурителния доход възниква за самоосигуряващите си лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 КСО за упражнявана трудова дейност – чл. 6, ал. 8 КСО (в приложимата за 2012 г. редакция) и чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО.

В конкретния случай по делото не са налице доказателства, че плащанията в общ размер от 30 200 евро или 59 066. 07 лева са получени от Карагьозов в резултат на стопанската му дейност като едноличен търговец. Няма спор, че сумата е получена по банков път, чрез три банкови превода през м. 10. 2012 г. и м. 11. 2012 г. Това се потвърждава и от представеното по делото извлечение от банковата сметка в ЦКБ АД. Получател на плащанията е В. Карагьозов в лично качество, като титуляр на банковата сметка, а не предприятието на едноличния му търговец. Основанието за банковите преводи не съдържа данни, че плащането е във връзка с дейността на търговеца. Договорът за поръчка от 20.08.2012 г. е сключен от ревизираното лице, в лично качество, а не като ЕТ. Дори и да се приеме, че последният превод представлява възнаграждение за заключителен етап от обновяване на къща, то е получено от физическото лице в това му качество, а не от предприятието. Само обстоятелството, че в предмета на дейност на ЕТ В. Карагьозов е включено извършването на строителни работи, не е достатъчно да се квалифицира дохода като такъв от стопанска дейност. По делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, че в недвижимия имот, находящ се в гр. Казанлък ул. Петко Д. Петков № 45, собственост на Н. Колев, са извършени строителни работи. В хода на ревизията не е направена насрещна проверка на платеца на сумите, респективно не е констатирано състоянието на имота, чрез оглед на място или чрез проверка на строителна документация. Според констатациите в ревизионния доклад, основаните на ГДД по ЗДДФЛ и СД по ЗДДС търговецът не е извършва дейност от 2007 г. и през ревизираните периоди, а строителната дейност е осъществявана чрез търговското дружество "Еврострой – В. Карагьозов" ЕООД, в което ревизираното лице е едноличен собственик на капитала.

При тези доказателства следва да се приеме, че сумата е получена от В. Карагьозов на основание, различно от стопанската дейност като ЕТ, поради което незаконосъобразно е начислен данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ при данъчна ставка от 15 %.

По силата на чл. 12, ал. 1 ЗДДФЛ, според която норма облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон, следва да се приеме, че сумата е облагаем доход на физическото лице и за него се дължи данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. Това е така, защото за разликата от паричните средства получени като дарение, за сумата от 30 200 евро не е установено, че е получена на основание по чл. 13 ЗДДФЛ, което да я изключи от облагането. Така полученият облагаем доход не е деклариран, поради което и на основание чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК законосъобразно ревизията е проведена по особения ред.

Неправилната правна квалификация на дохода е довела до нарушение на чл. 122, ал. 1 ДОПК при издаването на ревизионния акт – не е приложен съответният размер на данъка от 10 % по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че органите по приходите са включили част от така получената сума в размер на 5 000 евро /9 757. 50 лева/, изтеглена от банковата сметка на 15.10.2012 г. в приходите ревизираното лице за 2012 г.

Съгласно чл. 160, ал. 4 ДОПК съдът е длъжен да реши данъчния спор по същество, като определи основанието и размера на данъка. В конкретния случай посочените в ревизионния акт фактическия основания, неправилно са квалифицирани от органите по приходите и съда като доход по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗДДФЛ от стопанска дейност на ЕТ. За установения по реда на чл. 122 и сл. ДОПК доход е дължим данък от 10 % по чл. 48 ЗДДФЛ в размер на 5 906. 60 лева и съответните лихви, а не определеният в съдебното решение данък в размер на 6 455. 28 лева главница и 842. 86 лева лихви – общо 7 298. 14 лева при ставка от 15 % върху данъчна основа от 43 035. 23 лева (определена от вещото лице след приспадане на ДДС и ЗОВ).

По делото не е установено, че сумата от 59 066. 07 лева е доход, получен от трудова дейност по смисъла на чл. 10 КСО. За разликата от ЗДДФЛ, не всеки доход представлява осигурителен доход, а само този, който е формиран от трудова дейност. Като е приел, че се касае за осигурителен доход от дейност като ЕТ, съдът е приложил неправилно материалния закон и в частта, в която е потвърдил ЗОВ за 2012 г.

По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че решението следва да се отмени в частта, в която са потвърдени задълженията за начислен ДДС за м. 10. 2012 г. в размер на 6 584. 63 лева и съответните лихви от 1 167. 12 лева и за м. 11. 2012 г. в размер на 3 259. 72 лева и съответните лихви от 550. 19 лева – общо 11 561. 66 лева, за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за разликата над 5906. 60 лева и съответните лихви от 771. 20 лева до пълния размер, определен решението 6 455. 28 лева главница и 842. 86 лева лихви, както и в частта на установените осигурителни вноски за 2012 г. изцяло.

В останалата част – по отношение на потвърдените задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за периода 2007 – 2010 г. решението е правилно постановено. Доводите в касационната жалба в тази част по спора се отнасят до размера на началното салдо към 01.01.2007 г. и са неоснователни. Установеното и потвърдено от вещото лице несъответствие на имущественото състояние на ревизираното лице с доходите му, поражда основание по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред.

Правилно съдът е обсъдил митническите декларации от 1999 г. за внесени от лицето парични суми в щатски долари в общ размер на 437 000 щатски долара (823 387. ЗЗ лева към момента на декларирането) през м. 07. 1999 г, м. 08. 1999 г. и м. 10. 1999 г. във връзка с останалите доказателства по делото. Изводите, че не се установява наличност на разполагаеми парични средства към 01.01.2007 г. се подкрепят от доказателствата по делото. В хода на предварителната проверка е извършена преценка на имущественото състояние на Карагьозов за периода от 1996 г. до 2006 г., а в съдебното производство чрез заключението на ССЕ - за периода от 2000 г. – 2006 г. Установени са приходите и разходите му и законосъобразно е прието, че към 01.01.2007 г. не е разполагал в наличност с парични средства. Правилно съдът не е кредитирал ССЕ във варианта, в който като начално салдо е включена сума в общ размер 810 449. 36 лева. Изчисленията на вещото лице по ССЕ, приета при новото разглеждане на делото за наличност на такава сума са направени без да са взети предвид всички разходи лицето за периода 2000 – 2006 г., в това число разходите за строеж на жилищна сграда на два етажа и гараж, находяща се в УПИ I-4180, кв. 416 по плана на гр. Казанлък, ул. Олимпия № 15 съгласно разрешение за строеж № 297/15.10.2004 г., завършена в груб строеж през 2006 г. съгласно удостоверение № 151/13.06.2006 г. Строежът е въведен в експлоатация съгласно удостоверение № 77/10.09.2007 г. Митническите декларации не са подкрепени със справка за пътуванията в чужбина на ревизираното лице за периода 1999 г. – 2006 г. При липса на други доказателства по делото, не може да се приеме, че паричните средства са налични в посочения от вещото лице размер към 01.01.2007 г. С оглед установеното несъответствие в имущественото състояние по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК за ревизираните периоди на 2007 – 2010 г., доказателствената тежест за установяване на началното салдо е на ревизираното лице съгласно чл. 124, ал. 2 ДОПК.

По тези съображения решението в частта, в която е отхвърлена жалбата относно задълженията за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 24 669. 41 лева главница и 17 339. 23 лева лихви, за 2008 г. - 2 722. 06 лева главница и 1 505. 29 лева лихви, за 2009 – 29 753. 40 лева главница и 13 089. ЗЗ лева лихви и за 2010 г. – 20 289. 90 лева главница и 6 831. 80 лихви, следва да се остави в сила.

По разноските:

Въпреки частичната отмяна на решението в обжалваната част, разноските, присъдени в полза на администрацията не следва да се отменят частично, тъй като присъденият размер е по-нисък от дължимия според материалния интерес, за който решението се оставя в сила.

За настоящото касационно производство разноски се дължат и на двете страни по спора – на касационния жалбоподател в размер на 1510. 77 лева съобразно материалния интерес, за който се уважава касационната жалба и размера на действително платените разходи за всички производства пред двете съдебни инстанции, а на ответника – 3 762. 25 лева.

Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,