Решение № 7203 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2011 г.

Решение № 7203 от 22.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13039/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е образувано по жалба на Василка Кирилова Витанова от с. Дрен против решение № 686 на МС от 13.09.2011 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "АМ "Струма", Лот 1, от км 305+220,53 до км 322+000" на територията на област Перник и област Кюстендил, (обнародвано в ДВ, бр. 72 от 16.09.2011 г.) в частта му, с която е определено парично обезщетение за отчуждените 1,278 дка от поземлен имот с пл. № 003103 от землището на село Дрен с ЕКАТТЕ 23649, община Радомир, посочен под № 179 в пр. № 1 от акта. Жалбоподателката счита, че като единствен собственик на имота, придобит по договор за делба от 29.12.2008 г., определеното обезщетение от 511 лева за отчуждаваните 1,278 дка е занижено и същото не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС. Разноски не се претендират. Ответникът по делото - Министерският съвет на РБ, представляван от юрк. Тодорова, счита жалбата за неоснователна. Разноски не се претендират. Заинтересованите страни - министърът на финансите, министърът на регионалното развитие и благоустройството и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните си представители поддържат изложеното от ответната страна. Върховният административен съд - трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че жалбата е процесуално допустима като редовно подадена от надлежна страна, и в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС. Разгледана по същество, е основателна поради следните съображения: На основание процедура по чл. 34а, във вр. с чл. 33 и 34б ЗДС, с Решение № 686 на МС от 13.09.2011 г., са отчуждени 1,278 дка от поземлен имот с пл. № 003103 от землището на село Дрен, посочен под № 179 в пр. № 1 от акта, представляващ земеделска територия - нива, с площ от 2,299 дка. В отчуждителният акт като собственик на имота е вписан Кирил Васев Дунков, а от приложените по делото писмени доказателства е видно, че същият е починал през 1969 г., а неговите наследници са описаните в Удостоверение за наследници № 104 от 18.08.2011 г. лица (л. 4). С договор за доброволна делба на недвижими имоти вписан по надлежния ред под № 147 в том II, рег. № 5000 на 29.12.2008 г., процесният имот е получен в дял от жалбоподателката Витанова. Тези промени в собствеността на отчуждавания имот не са били отразени от административния орган към момента на провеждане на отчуждителната процедура - 2011 г., поради което неправилно, в нарушение на чл. 34б, ал. 1 от ЗДС, в акта за отчуждаването е вписан като собственик отдавна починалия наследодател на г-жа Витанова. Пред вид изложеното за жалбоподателката е налице правен интерес от оспорването, тъй като тя е единствен титуляр на правото на собственост към момента на отчуждаването и на нея се следва изплащането на дължимото обезщетение. Що се касае до определеното обезщетение от административния орган, което е в размер на 511 лева, тази стойност е приета въз основа на оценка, възложена на 04.08.2011 г. и изготвена по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС на 10.08.2011 г. поради липса на установени пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени. Административният орган е възприел изцяло посочената в оценката стойност и същата е възпроизведена като дължимо равностойно парично обезщетение в издаденото административно решение. С определение от 12.10.2011 г. по делото е допусната съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение по поставената задача: каква е пазарната стойност на отчуждения недвижим имот, съобразно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от Закона за държавната собственост. На 17.04.2012 г. по делото е представена и приета от съда, назначената съдебно-оценителна експертиза, с която вещото лице Катя Дринова е констатирала, че "пазарната цена" на отчуждавания имот не може да бъде определена поради липса пазарни свидетелства, отговарящи на изискванията на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. При така направената констатация, размерът на дължимото равностойно парично обезщетение е определен от вещото лице по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС и възлиза на 703 лева за отчуждаваните части от имота. Размерът на обезщетението е определен при съобразяване от страна на вещото лице на относимите характеристики на имота - земеделска територия, с начин на трайно предназначение "нива ", III - та кат., неполивна, без данни за бонитетен бал, с площ до 3 дка, не граничещ до път с трайна настилка, намиращ се на под 1 км до с. Дрен и на 21 км до най-благоприятния основен пазар - Радомир. При тези характеристики и спазвайки реда по чл. 32, ал. 3, т. 2 във вр. с Наредбата за определяне на цени на земеделските земи, поради липса на пазарни свидетелства, позволяващи определянето на пазарни цени, вещото лице е посочило цена на имота от 550 лв/дка. Жалбоподателката не е представила доказателства за наличието на пазарни свидетелства. В съдебно заседание от 23.04.2012 г. вещото лице поддържа своето заключение, в което е посочено, че разликата между оценката приложена към административната преписка и оценката, дадена в представеното заключение, се дължи на ползваните коефициенти за отдалеченост от урбанизираната територия и основен пазар. При така установеното и като съобрази, че ответната и заинтересованите страни не оспорват приложението на коефициентите, използвани от вещото лице, съдът намира, че определеното от административния орган обезщетение от 511 лева е неравностойно спрямо стойността на отчуждените части от имота. Следва да се кредитира и възприеме размера на посочения в приетата по делото съдебно-оценителна експертиза размер на дължимото парично обезщетение и да измени административното решение като увеличи размера на обезщетението на 703 лева. Водим от горното, Върховният административен съд, Трето отделение