Решение № 11221 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10250/2011 г.

Решение № 11221 от 23.08.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10250/2011 г., IV о., докладчик председателят Венета Марковска Производството е по чл. 26, ал. 7 във вр. с ал. 1, т. 5 от Изборния кодекс (ИК). Образувано е по жалба на "Коалиция за България" чрез упълномощените представители Цветелина Върбанова Дамяновска и Васил Иванов Драганов срещу решение № 295-ПВР/МИ от 15.08.2011 г. на Централната избирателна комисия (ЦИК) за назначаване на Общинска избирателна комисия (ОИК) в община Враца, област Враца. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното решение. Твърди се, че същото в частта му относно назначаването на заместник-председател и секретар на комисията е немотивирано и постановено в нарушение на чл. 31 от ИК. Централната избирателна комисия чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд - четвърто отделение, намира жалбата като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 26, ал. 7 от ИК за процесуално допустима, а по същество - за неоснователна, по следните съображения: С решение № 295-ПВР/МИ от 15.08.2011 г. на ЦИК на основание чл. 26, ал. 1, т. 5 и ал. 7, чл. 30, ал. 1, 2, 4 и 9 и чл. 31 във вр. с § 5, т. 3 от ДР на ИК е назначена ОИК в община Враца, област Враца, в състав от 17 членове, като за председател е избрана Ирина Йорданова Иванова (представител на ПП "Герб"), за заместник-председател - Боряна Миткова Стаменова (представител на ПП "Герб"), и за секретар - Момчил Тошков Петров (представител на ПП "Атака"). При постановяването на решението си ЦИК е установила, че при провеждането на консултациите между участниците е постигнато съгласие относно броя и поименния състав на ОИК, както и по отношение на предложения председател, но не е постигнато съгласие по предложенията за заместник-председател и секретар. При произнасянето си ЦИК е съобразила констатациите си с протокол от проведени консултации от 9.08.2011 г. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Общинските избирателни комисии се назначават от Централната избирателна комисия по реда и в сроковете, предвидени в чл. 30 и 31 от ИК. Процедурата предвижда консултации при кмета на съответната община между парламентарно представените партии и коалиции от партии и партиите и коалициите от партии, които имат членове в Европейския парламент, но не са парламентарно представени. При тези консултации се представят писмени предложения за състав на ОИК заедно с документите по чл. 30, ал. 2 от ИК и се съставя протокол. В случаите на постигнато съгласие между участниците кметът на общината изготвя предложение, което се представя в ЦИК, която от своя страна взема решение по него. Когато не е постигнато съгласие и протоколът от консултациите не се подпише или се подпише с особено мнение, се прилагат мотивите на участниците и възраженията и предложенията с цялата документация на ЦИК, която взема решение за назначаване на ОИК съгласно предложенията при консултациите и при спазване на законовите изисквания. Съгласно чл. 15, ал. 1 от ИК съставът на ОИК се състои от председател, заместник-председатели, секретар и членове. Изискванията към членовете на комисията са регламентирани в чл. 16, ал. 2 от ИК, а именно: да са лица с висше образование, да са български граждани, да са навършили 18 години към изборния ден, да не са поставени под запрещение, да не изтърпяват наказание лишаване от свобода и да владеят български език. По отношение на състава и ръководните органи на ОИК в разпоредбите на чл. 15, ал. 3 от ИК е предвидено, че представителите на една партия или коалиция от партии не могат да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия и че председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии. Нормативната уредба не предвижда специални критерии за избор на ръководните органи на ОИК. Единствено чл. 16, ал. 4 от ИК указва, че е препоръчително членовете на ОИК да са юристи, но тази норма има диспозитивен характер. В случая и двамата номинирани за заместник-председател, както и назначеният за секретар на комисията имат юридическо образование. Право на ЦИК е при равни условия за предложените членове да реши кого от тях да назначи. В чл. 30, ал. 3 от ИК се изисква прилагане на цялата документация от проведените консултации заедно с мотивите и възраженията на участниците в тях. Те обаче нямат задължителен характер и не обвързват ЦИК да постанови решение, позовавайки се на тях. Те не определят съдържанието на административния акт. В случая не е допуснато нарушение на чл. 31, ал. 3 от ИК за съотношението между парламентарно представените партии и коалиции от партии при назначаването на членовете на ОИК в община Враца. Това изискване се отнася до общия брой на членовете на ОИК, но не и по отношение на ръководните длъжности в нея. Спазено е и изискването на чл. 15, ал. 3 от ИК представителите на една партия или коалиция от партии да нямат мнозинство в една и съща избирателна комисия (от 17-членна комисия 8 представители на ПП "Герб" не съставляват мнозинство), както и председателят и секретарят да са от различни партии или коалиция от партии. При липсата на други регламентирани специални критерии за избор на ръководни органи в състава на ОИК в правомощията на ЦИК е да назначи членовете на комисиите, включително и техните ръководни органи. Неоснователно е и възражението за немотивираност на акта. Следва да се отбележи, че е допустимо мотивите да бъдат изложени отделно от административния акт и да се съдържат в други документи, които съставляват административната преписка. По изложените съображения настоящият тричленен състав на Върховния административен съд приема, че жалбата е неоснователна, поради което следва да бъде отхвърлена. Поради това и на основание чл. 26, ал. 7 от Изборния кодекс Върховният административен съд - четвърто отделение,