Решение № 9632 от 30.8.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2538/2024 г.

А. А. Б. е подала касационна жалба срещу решение 604/18.01.2024 г. по адм. дело 1573/2023 г. по описа на Административния съд-Пловдив, с което е отхвърлен предявения от нея иск срещу "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив АД за присъждане на обезщетение в размер на 3300 лева за имуществени вреди, претърпени в периода 01.10.2017 г. - 01.10.2019 г., изразяващи се в това, че не е получавала пенсия за инвалидност от 137 ,50 лева месечно поради незаконосъобразното експертно решение 3683 по протокол 161/12.10.2017 г. на пети състав на териториалната експертна лекарска комисия към "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив АД, ведно със законната лихва от предявяването на иска. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, макар формално да е посочено, че при постановяване на решението са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поискана е отмяната на решението и уважаването на иска с присъждане на разноски. "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив АД е поискало отхвърлянето на жалбата и присъждане на направените разноски. Представителят на Върховната прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направеното касационно оплакване, прие следното: Производството пред административният съд е второ по ред, след отмяната на първото, постановено от съда решение, с решение 6563/20.06.2023 г. по адм. дело 10596/2022 г. по описа на Върховния административен съд Административният съд е установил, че с решение 4120 от заседание 186 от 31.10.2016 г., пети състав на териториалната експертна лекарска комисия при "Университетска многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив" АД определил на А. А. Б. след преосвидетелстване 50% трайно намалена работоспособност, със срок от една година . При следващо преосвидетелстване с експертно решение 3683 от заседание 161 от 12.10.2017 г., пети състав на териториалната експертна лекарска комисия при "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив" АД определил на А. Б. след преосвидетелстване 48% трайно намалена работоспособност за срок от две години. По жалба на А. Б. специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия издал експертно решение 0443 от заседание 077 от 03.05.2018 г., с което отменил експертно решение 3683 и изпратил преписката за ново освидетелстване, като е приел, че за част от заболяванията на лицето не е налице произнасяне от ТЕЛК, а за едно от тях се следва по-малък процент трайно намалена работоспособност. По останалите заболявания, в това число за водещото, за което се следва 40% трайно намалена работоспособност, както и по определените проценти трайно намалена работоспособност, не са констатирани нарушения. При новото разглеждане на преписката е издадено експертно решение 4883 от заседание 180 от 30.10.2018 г. на пети състав на териториалната експертна лекарска комисия при "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив АД , с което е определена 40% трайно намалена работоспособност за срок от две години. Решението отново било обжалвано от А. Б. пред Националната експертна лекарска комисия, която се произнесла с експертно решение 0282 от заседание 015 от 29.01.2020 г., и решението на ТЕЛК, като върнала преписката за ново освидетелстване с указания да бъдат разгледани нови документи, представени от освидетелстваното лице, и да се обсъдят други, което вече са били представени. По останалите установени заболявания, в това число и водещото, за което се следват 40% трайно намалена работоспособност, както и по определения процент трайно намалена работоспособност, не са били констатирани нарушения. Издадено е ново експертно решение 2278 от заседание 083 от 07.05.2020 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, с което е определена отново 40% трайно намалена работоспособност. По жалба на А. Б. специализиран състав на Националната експертна лекарска комисия с експертно решение 105 от заседание 012/19.01.2021 г. отменил решението на териториалната експертна лекарска комисия и върнал преписката за ново освидетелстване с мотиви, че не са изложени аргументи за една от диагнозите - "[диагноза]", за което на лицето е определен процент трайно намалена работоспособност. По останалите установени заболявания, в това число, по водещото заболяване, за което се следват 40% трайно намалена работоспособност, както и за определените проценти неработоспособност за останалите заболявания не са констатирани нарушения. След връщането на преписката пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД постановил ново решение 1445 от заседание 046 от 18.03.2021 г., с което на А. Б. отново била определена 40% трайно намалена работоспособност. Това решение не било обжалвано и влязло в сила . А. Б. получавала лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, на основание чл. 74 КСО, при 50 % трайна неработоспособност: за периода 01.01.2017 г. - 30.06.2017 г. 197, 17 лева месечно; за периода 01.07.2017 г. - 30.09.2017 г. 153 лева месечно, за периода 01.10.2017 г. - 01.10.2017 г. 5, 49 лева. С разпореждане по протокол 15Р085/06.11.2017 г. пенсията на ищцата била прекратена на основание чл. 96 КСО, считано от 02.10.2017 г., във връзка с намаления процент от 48 на сто трайна неработоспособност съгласно експертно решение 3686/12.10.2017 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД. От правна страна административният съд приел, че искът е неоснователен. Съгласно чл.105, ал. 2 от Закона за здравето, териториалните експертни лекарски комисии са структурни звена на лечебните заведения, към които са открити. За да се ангажира имуществената отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да са налице:1. незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице при или по повод изпълнение на административна дейност; 2. вредоносен резултат 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Съдът посочил, че по делото било установено незаконосъобразно експертно решение 3683 по протокол 161 от 12.10.2017 г. на пети състав на териториалната експертна лекарска комисия към "Университетската многопрофилна болница за активно лечение - Пловдив АД, което е било отменено от горестоящия административен орган. Освен този елемент обаче не били налице останалите елементи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Административният съд изложил мотиви, че пропуснатата полза, за каквато ищцата претендирала обезщетение, следвало да се разглежда като неосъществено увеличение на имуществото, като лицето трябвало да е било лишено от сигурна облага. В случая липсвала пряка и непосредствена причинна връзка между отменения акт и твърдяната вреда, изразяваща се в това, че ищцата не е получавала пенсия за инвалидност за периода 01.10.2017 г. - 01.10.2019 г. Макар експертно решение 3683 да било отменено, преписката била изпратена на органа за ново разглеждане. Производството приключило с издаването на експертно решение 1445 от заседание 046/18.03.2021 г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД, с което на А. Б. са определени 40% трайна неработоспособност. Тъй като актът влязъл в сила, последиците му следвало да бъдат зачетени. Ищцата нямала право на пенсия за исковия период, тъй като пенсия за инвалидност се определя на лица с 50 и над 50 на сто трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане. Незаконосъобразният акт, на който се основавала исковата й претенция, не бил окончателен, а крайният акт, с който приключило освидетелстването на ищцата, не пораждал право на пенсия за инвалидност, което обуславяло отхвърлянето на исковата претенция. Касационната инстанция намира, че решението е постановено в съответствие с материалния закон. Административният съд е изложил законосъобразни мотиви, които се споделят от горната инстанция. Съдът е направил правилен извод, че ищцата не е пропуснала сигурна облага, за каквато тя счита получаването на пенсия за инвалидност в определен размер. Съгласно чл.94, ал.3 КСО, извън случаите по ал. 1, пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия по отношение на правоимащото лице. Ако на ищцата би била определена 50 или над 50 на сто трайно намалена работоспособност, тя би получила пенсия от датата на подаването на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия. При положение, че административното производство по подаденото от А. Б. заявление за определяне на процент трайна нетрудоспособност е приключило с влязъл в сила акт, при който е определен по-нисък процент от този, който законът изисква за отпускането на пенсия за инвалидност, не може да се направи извод, че тя е понесла имуществена вреда и има право на обезвреда. Същевременно твърдяната от ищцата вреда не се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с отменения акт на териториалната експертна лекарска комисия, тъй като пенсията се отпуска с разпореждане на съответното длъжностно лице по чл.98 КСО. Отмяната на един от поредица административни актове, издадени в рамките на административно производство, не поражда право на обезщетение за вреди, ако с окончателен, влязъл в сила административен акт, не се установи, че още при подаване на молбата за съдействие лицето е имало съответното право или законен интерес, което незаконосъобразно не е било зачетено от административния орган в предходно издадени от него, отменени като незаконосъобразни решения. Отмяната с решение на Националната експертна лекарска комисия на експертно решение 3683/12.10.2017 г. на пети състав на териториалната експертна лекарска комисия не означава, че ищцата е имала право на по-висок от окончателно определения й процент трайна нетрудоспособност. Към момента на издаване на експертно решение 3683/12.10.2017 г. на териториалната експертна лекарска комисия вече е била приета Наредбата за медицинската експертиза (обн. ДВ, бр. 51 от 27.06.2017 г., в сила от 27.06.2017 г.)., по правилата на която е издадено и окончателното експертно решение 1445 от заседание 046/18.03.2021 г. Внесената промяна в методиката за оценяване не води до заключение, че ако ищцата е била освидетелствана по действащата към октомври 2017 години методика по приложение 2 към чл.63, ал.2 от Наредбата за медицинската експертиза за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност, е щяла да получи по-висок от определения й последващо процент трайна нетрудоспособност, а и ако промененият процент се явява следствие от промяна на законодателството, не би могло да се обоснове преценка, че твърдените от А. Б. имуществени вреди се дължат на незаконосъобразна административна дейност. Както правилно е отбелязал административният съд, доказването в исковите производства по чл.1, ал.1 ЗОДОВ следва да се основава на факти, а не на предположения, още повече, че в исковото производство не може да се оценява нито на здравословното състояние на ищцата, нито законосъобразността на издадените експертни решения. С оглед направените от касационната жалбоподателка оплаквания следва да се отбележи, че срокът на инвалидността е от една до три години в зависимост от характера на увреждането, динамиката на неговото развитие и възможностите за възстановяване. Определящо за оценката на трайно намалената намалената работоспособност е състоянието на освидетелстваното лице. Процентът на трайно намалената работоспособност може да се променя не само в посока на неговото завишаване. Аргумент за това се съдържа в разпоредбата на чл.67 от Наредбата за медицинската експертиза - когато процентът на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане се завишава при непроменено здравословно състояние, се прави подробна мотивировка за това дали не е налице неправилна оценка при предишното освидетелстване; да е допусната фактическа грешка или да има други причини. Пожизнен срок на инвалидността се определя само при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване. При отсъствието на поддържаното касационно основание решението на административния съд следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото в полза на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение Пловдив АД следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева от претендираните 1200 лева, платени от ответната страна. Другата страна е направила възражение на прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е основателно с оглед материалните възможности на ищцата и обема на правната работа, който е значително по-малък в сравнение с този пред първоинстанционния съд. Възмездяването на разноските за правна помощ, заплащано от юридическите лица, ответници по предявени срещу държавата и общините искове, които разполагат и с назначени на трудов договор юрисконсулти, следва да бъде съобразено с предмета на делото и с възможностите на лицата, които търсят защита. Ако възнаграждението не отговаря на критериите за справедливост и обоснованост, заложени в чл. 36, ал.2, предл.2 от Закона за адвокатурата, в съответствие с тълкуването в решението от 25 януари 2024 г. по дело С-438/22 на Съда на Европейския съюз, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК Върховният административен съд