Решение № 2707 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11983/2008 г.

Решение № 2707 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11983/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), образувано по касационна жалба на Божидар Димитров Василев от гр. София срещу решение № 438/9.07.08 г. по адм. д. № 6198/07 г. по описа на Административен съд София-град с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът Столична община в писмена молба на адв. Павлова, надлежно упълномощена, излага становище за неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение състав на Административен съд София-град е отхвърлил оспорването на касатора Василев за прогласяване нищожността на Заповед № РД- 34-2314/21.10.81 г. на Председателя на ИК на СГНС, с която на основание чл. 95 ЗТСУ (отм) е отчужден в полза на държавата имот пл. № 27, кв. 312 (ст. 315), м. "Красно село-Плавателен канал" и собственикът Божидар Димитров Василев е обезщетен с тристайно жилище. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му. Решението е постановено при липсата на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му. Производството е образувано по оспорване срещу Заповед № РД-34-2314/21.10.81 г. на предс. на ИК на СГНС с правно основание чл. 95 ЗТСУ (отм) с претенция за прогласяване нищожността й с твърдения относно липсата на компетентност на издателя, тъй като според оспорващият правомощия във връзка с издаването на тази категория административни актове има кметът на общината. Извън преценката относно правния интерес от оспорване за пълнота на изложението следва да се посочи, че по делото са налице следните безспорни установявания: заповедта е издадена по искане на касатора Василев по реда на чл. 94, ал. 3 ЗТСУ (отм), съгласно която по изключение недвижими имоти, засегнати от предвижданията на общия градоустройствен план или на застроителния и регулационния план могат да се отчуждават преди времето за осъществяване на предвиденото мероприятие, когато това се налага за задоволяване на жилищна или друга неотложна нужда на собственика по негово искане; съобщена е на собственика на имота Василев на 10.11.81 г. ; собственикът е обезщетен с тристайно жилище; заповедта не е обжалвана в срока по чл. 138 ЗТСУ (отм). Писмените доказателства, приложени на л. 24, 25 и 26 - акт за частна общинска собственост, заповед за деактуване и протокол за въвод във владение на трети лица в имота, визират индицията, че отчуждителното мероприятие не е осъществено, или при изпълнението му не е засегнало имота, както и безспорното обстоятелство, че същият няма характер на общинска собственост. В доказателствения материал са надлежно включени две заверени за вярност с оригинала от Столична община копия от процесната заповед на л. 1 (представено заедно с преписката) и на л. 32- издадено на оспорващия по силата на съдебно удостоверение. По отношение така представените писмени доказателства решаващият съдебен състав с основание е акцентирал на липсата на оспорване на представеното с преписката копие от заповедта по реда на чл. 154 ГПК (отм) от страна на жалбоподателя, при което изводът относно валидността на процесната заповедта е правилен. Необсъждането на представените от оспорващия писмени доказателства не съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила , тъй като дори да се приеме твърдението че заповедта е подписана със запетая от лице, различно от титуляра, а именно секретаря на ИК (във връзка с което впрочем липсват категорични данни) оспорващият не е твърдял липсата на процедура по чл. 184, ал. 2 ЗТСУ (отм), съгласно който, в приложимата редакция (ДВ бр. 29/73 г.) функциите на председателя на ИК при спазване условията по ал. 1 на текста са могли да бъдат предоставяни на щатни членове на изпълнителния комитет. С оглед изложеното касационните доводи за отмяна, мотивирани с отричане твърденията по първоначалната жалба относно компетентният да издаде процесната заповед административен орган и незаконосъобразно становище относно възможността за делегиране на правомощия , предвидена в чл. 184 ЗТСУ (отм) , се явяват неоснователни изцяло. Следва оспореното решение като постановено в отсъствие на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение