Решение № 6339 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1936/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от началника на Дирекция за национален строителен контрол (ДНСК), чрез процесуалния му представител срещу решение 1630 от 15.01.2025 г., постановено по административно дело 8920/2024 г. на Административен съд София град (АССГ), с което е отменена като незаконосъобразна по жалба на И. С. Ч. заповед РД-15-463 от 27.08.2024 г. на началника на Дирекция за национален строителен контрол, с която е прекратено служебното му правоотношение. Касационният жалбоподател излага доводи за неправилност и необоснованост на решението на първоинстанционния съд, като твърди, че същото е постановено при нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено. Не претендира разноски. В съдебно заседание прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Ответникът И. С. Ч., чрез своя пълномощник в представен писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Първоинстанционният съд, след извършената пълна проверка за законосъобразност на оспорената пред него заповед по реда на чл. 168, ал. 1 АПК приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон и неговата цел. Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма от компетентния съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССГ е била заповед РД-15-463 от 27.08.2024 г. на началника на ДНСК, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 10, ал. 2 АПК, е прекратено служебното правоотношение на И. С. Ч. на длъжност "началник на РДНСК" - Регионална дирекция национален строителен контрол София, Главна дирекция Строителен контрол при Дирекция за национален строителен контрол, с присъден ранг I младши считано от 27.08.2024 г., като в същата са изложени мотиви за неспазване на нормата на чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗДСл. Административния орган е обосновал извод, че за И. С. Ч. е налице нарушение на условието за назначаване, което съществува и към момента - йерархическа връзка на контрол с роднина по права линия, в противоречие с императивното изискване на чл. 7, ал. 2, т. 1 ЗДСл, а именно със синът му С. И. Ч., който е едноличен собственик на капитала на ИРЕ КОНСУЛТ ЕООД. Първоинстанционният съд правилно е посочил, че за да е налице посоченото в оспорената пред него заповед основание за прекратяване на служебното правоотношение на И. С. Ч. трябва да са налице следните предпоставки, а именно: 1. наличие на служебно правоотношение между страните; 2. държавният служител да е назначен при неспазване на някое от условията по чл. 7 ЗДСл; 3. нарушението да съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. След разглеждане и обсъждане на представените доказателства в производството пред него административният съд правилно е заключил, че не са налице посочените предпоставки по смисъла на чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, респективно липсва основание за издаване на оспорената пред АССГ заповед. След подробно изложени съображения първоинстанционният съд правилно е посочил, че за да е налице правомощие на органа за прекратяване на правоотношението с държавния служител на посоченото основание, то следва между лицата да има служебно правоотношение, респективно да са държавни служители. В тази връзка и предвид установения факт, че синът на настоящия ответник, както в момента на издаване на оспорената пред АССГ заповед, така и към момента на назначаване на неговия баща на конкретната длъжност, е едноличен собственик на капитала на ИРЕ КОНСУЛТ ЕООД. Липсват доказателства установяващи, че С. И. Ч., синът на настоящия ответник, е назначен на държавна служба, тоест има служебно правоотношение с РДНСК-София. При тези факти административният съд правилно е приел, че не е налице първата посочена предпоставка, тъй като в случая прекратяването може да се извърши само ако посоченото лице също е държавен служител. Относно втората посочена по-горе предпоставка, АССГ отново обосновано е приел, че същата липсва в процесния случай, а именно не е изпълнено условието да е налице йерархическа връзка на ръководство и контрол по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 1 между държавния служител И. С. Ч., назначен на държавна служба на длъжност началник на РДНСК-София, Главна дирекция Строителен контрол при Дирекция за национален строителен контрол, с ранг I младши и неговият син С. И. Ч.. Правилно съдът посочва, че обстоятелството, че последният е едноличен собственик на капитала на ИРЕ КОНСУЛТ ЕООД, което е с предмет на дейност упражняване на строителен надзор, неправилно е възприето от ответника за обосноваващо извода, че това лице заема определена позиция в стълбата на съответната държавна служба. Както първата инстанция аргументирано е посочила, понятието "йерархическа връзка на ръководство и контрол" е в контекста на йерархическата подчиненост по смисъла на чл. 24, ал. 1 ЗДСл, предполагаща заемане на определена позиция в стълбата на съответната държавна служба, което само по себе си още веднъж води до извода, че лицата между които възниква йерархическа връзка на ръководство и контрол следва да имат качеството на държавен служител, което С. И. Ч., както се разгледа по-горе, няма. Обоснован е изводът на съда, че отношенията между И. С. Ч. и синът му не могат по никакъв начин да се идентифицират като такива на власт и подчинение. Вложеният от законодателя смисъл в израза "йерархическа връзка на ръководство и контрол" разкрива и изисква степенуване на низша към висша длъжност, при което по-висшата длъжност да е ръководна и контролираща на по-нисшата. А такава връзка в процесния случай не се разкрива по никакъв начин. Законосъобразен е изводът на съда, че при хипотезата на прекратяване на служебно правоотношение без предизвестие по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл не е предвидено като основание неспазването на чл. 10, ал. 2 АПК, във връзка с вмененото с оспорената заповед второ нарушение на основния принцип за безпристрастност в административния процес. При така изложеното следва извод, че след правилно установени и релевантни за конкретния спор факти обосновано в обжалваното решение е прието, оспорената пред АССГ заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при липса на материално правните предпоставки по чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл. Неоснователни са доводите за необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на съдебния състав кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 АПК. Съдебното решение е материално и процесуално законосъобразно и обосновано и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията на ответната страна по касация И. С. Ч. следва да бъде уважена като своевременно направена и доказана. Предвид обстоятелството, че изрично е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника настоящата инстанция счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което претендираното възнаграждение от 3000 лв. следва да бъде намалено, като на ответника бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, второ отделение