Решение № 10329 от 12.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3190/2021 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на ДКД ЕООД, гр. Бургас, представено от адв. И. Чолакова, срещу решение 1525/09.11.2020г. на Административен съд Бургас по административно дело 476/2020 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за прихващане или възстановяване /АПВ/ 30-4094-1/03.12.2019 г., издаден от длъжностно лице с функциите на орган по приходите от дирекция ПМДТ при община Поморие. Оплакванията на касатора са за неправилност на съдебния акт за противоречие на решението с материалния закон и постановяването му при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ревокира тезата си от първоинстанционната жалба, че по отношение на притежавания от дружеството имот не са предоставяни услугите, за които е платена такса за битови отпадъци. Изразява убеждение, че е установено състоянието на сградите в имота, което изключва ползването му /а явно и свързаното с това генериране на отпадъци/; разположението на имота и отдалечеността на поставения в съседен имот съд за смет, както и ограниченият достъп до него. Разположението на имота изключвало предоставянето на услугата за поддържане на чистотата на местата за обществено ползване, а липсата на генерирани отпадъци дължимостта на такса за третирането им в депо. Иска отмяна на решението и на АПВ и връщане на преписката на органа от звеното за местни приходи за издаване на акт за възстановяване на недължимо платена ТБО за периода 2015 2019 г. /в обстоятелствената част на касационната жалба се соми период 2014-2019 г./ в размер 16 936.63 лева. Иска и прогласяване на нищожност на актове за установяване на задължения от 2014, 2015 и 2017 г. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация кмета на община Поморие отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Обсъждайки доводите на страните и извършвайки проверка на оспореното решение в обхвата на чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред Административен съд Бургас АПВ е отказано на ДКД ЕООД възстановяване на платена от дружеството такса за битови отпадъци /ТБО/ за 2014 - 2019 г. Платените публични вземания са за ПИ с идентификатор 35033.412.65 в строителните граници на гр. Каблешково, общ. Поморие, представляващ дворно място с площ 9 980 кв.м. и за двете сгради с паянтова конструкция, разположени върху имота с площи 500 кв.м. и 60 кв.м. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АПВ. По констатациите на съда жалбоподателят е собственик на поземлен имот с идентификатор 35033.412.65 и на сгради с идентификатори 35033.412.65.1 и 35033.412.65.2. Дружеството е подало декларация по чл. 17, ал. 1 ЗМДТ с вх. 366/23.06.2008 г., като е посочило отчетните стойности на ПИ и на сградите, както и декларации по чл. 14 ЗМДТ /основна и коригираща, съответно от 2010 и от 2019 г./ и е платило задълженията за ДНИ и ТБО, чието възстановяване е поискало със заявление рег. 30-4094-1/17.05.2019 г., по което е издаден оспорения АПВ. С влезли в сила като необжалвани актове за установяване на задължения по реда на чл. 107, ал. 3 ДОПК на задължения на ДКД ЕООД за ДНИ и на ТБО за отчетни периоди 2014 2017 г. /включително/ за поземления имот и за сградите върху него. За отчетни периоди 2016 г. и за 2018 г. задълженото лице било подало декларации по чл. 18а, ал. 1 от Наредба 11 за определяне и администриране на мастните такси и цени за услуги, предоставяни от община Поморие и за тези периоди на дружеството не е начислявана такса за сметосъбиране и сметоизвозване. Според съда за отчетни периоди 2014-2017 г. /вкл./ съществуването и размерът на публичните общински вземания за имота и за сградите на жалбоподателя са установени с АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК, за които е недопустим инцидентен контрол за законосъобразност. Отхвърлил е доводът за нищожност на АУЗД, като се е позовал на разпоредбите на ЗМДТ и на обстоятелството, че актовете са издадени от длъжностни лица от общинската администрация, натоварени с функциите на органи по приходите. При решаването на спора за съществуването и размера на задълженията за ТБО за 2018 и за 2019 г. съдът е отнесъл към установените релевантни за решаването на спора на факти своенето на имотите и ситуирането им в район в обхвата на заповедите на кмета на общината по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ /ред. ДВ бр. 105 от 2014 г./; поставянето на съд за смет в имот с идентификатор 35033.412.62 непосредствено до портала за достъп до имота на жалбоподателя, като достъпа до имота и до съда се осъществява през този съседен имот. Съдът е приел за доказано с посочени от него информационни източници извършването на услугите, за които жалбоподателят е заплатил ТБО. Обжалваният съдебен акт е правилен. Съобразено с процесуалния закон е ограничаването от съда на инцидентния контрол върху АУЗД по чл. 107, ал. 3 ДОПК за публичните задължения за своените от задълженото лице имоти до преценка за валидността на актовете /арг. от чл. 17, ал. 2 ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК/. В съответствие с чл. 107, ал. 4 ДОПК актът за установяване на задължения по декларация е обжалваем, като е приложимо универсалното производство за оспорване на ревизионни актове /вж. чл. 144, ал. 1 ДОПК/. Стабилизирането на АУЗД е процесуална пречка за администрацията да пререши отнесения повторно пред нея въпрос за съществуването и размера на публичните общински вземания за 2014 2017 г. /вкл/ с арг. от чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. А за съда, заради ограничението по чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК, е задължението да зачете разпоредената с АУЗД правна промяна и да приеме, че задълженията на собственика на имотите съществуват в размерите по актовете и плащането на тези задължения не е недължимо, та за платеца да е възникнало правото да иска възстановяване, чието отричане с АПВ да е неправомерно. За решаването на спора за съществуването и размера на публичните общински вземания за отчетните 2018 и 2019 г. касационният съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционното решение и препраща към тях. Касаторът не е разграничил понятията за предоставяне и извършване на услугите в обхвата на комплекса, за който общината събира такса за битови отпадъци. За услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддръжка на чистота на местата за обществено ползване, ако общината не предоставя тези услуги, то и не събира такса за тях /вж. чл. 71, т.т. 1 и 2 ЗМДТ/. Предоставянето на услугата е заявяване на потенцията да се извърши, като се посочи в заповедта на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ за вида на предлаганите услуги /предвижда се посочване в заповедта и на границите на районите и на честота на сметоизвозването/. Таксата за компонента обезвреждане на битови отпадъци и поддържане на депа не се събира само ако общината няма съответните депа или съоръжения. Т.е притежаването на депо сочи на предоставянето на тази услуга. При действието на чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в ред. до 01.01.2019 г. такса за ползване на депо и/или за поддръжка на местата за обществено ползване се събира и за имоти в райони, в които не е организирано сметосъбиране и сметоизвозване /вж. чл. 63, ал. 1 ЗМДТ в приложимите по време редакции/. Събирането на таксата е в корелация с предоставянето на услугите и е израз на възмездния характер на публичното общинско вземане от позицията на общината. От позицията на задълженото лице отношението към таксата е плащане за получена услугата чл. 62 ЗМДТ в ред. до 01.01.2019 г. Не е сред предпоставките за възникване на задължението за ТБО използването на имота по начин, генериращ отпадъци. Неоснователен е доводът за поставяне в съседния имот на съд за събиране на битови отпадъци, като отсъстващо извършване на услугата /мислимо заради неизпълнение от кмета на задължението му по чл. 19, ал. 3, т. 1 ЗУО да осигури такива съдове/. Този довод е във вътрешно противоречие с другия, че имотът не се ползва и не се отделят отпадъци. При твърдяната липса на отпадъци поставянето в чужд имот на съда за събиране на битови отпадъци не изключва предоставянето на услугата за сметосъбиране и сметоизвозване. Касаторът не се е противопоставил на твърдението на насрещната страна, че през този съседен имот се осъществява достъпа до официалния портал на неговия имот, като непосредствено до този портал е разположен съда за отпадъци. Без това твърдение да е оспорено, утвърждавания с него факт не е в обсега на доказването. Имотите на ДКД ЕООД не са изолирани от местата за обществено ползване на населеното място. Ползването му предполага и експлоатация на териториите за обществено ползване от категорията на тези по чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ /в редакцията до 01.01.2020 г./. Това е основанието на задължението за такса за услугата по поддържане на чистотата им. В последния абзац на л. 9 и в първия на л. 10 административният съд подробно е описал информационните източници за констатацията, че община Поморие ползва Регионално депо за отпадъци Братово Запад, т.е налице е съоръжение, което е основание за събиране на такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битовите отпадъци /чл. 71, т. 3 ЗМДТ в ред. от ДВ бр. 101 от 2013 г./. Платените от касатора публични задължения съществуват, поради което и не съществува основано на чл. 128, ал. 1 ДОПК право на възстановяване на платеното. Отказът на администрацията да разпореди възстановяване е правомерен, а отхвърлянето на оспорването срещу обективирания в АПВ отказ е правомерно. Дължимо е оставяне в сила на първоинстанционното решение. Първостепенният съд е извършил само инцидентен контрол върху АУЗД, което рефлектира върху решаването на спора за законосъобразността на АПВ. Не са предмет на решението, а съответно и на инстанционния контрол върху него АУЗД /арг. чл. 208 АПК/. При този изход на делото на община Поморие /арг. от § 1, т. 6 от ДР на АПК/ се дължат разноски за касационното съдебно производство в размер 320 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, ал. 1, т. 2 от Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение