Решение № 4960 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2018 г.

Решение № 4960 от 3.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6257/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е пореда на чл. 176, ал. 1 АПК и чл. 248, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба на Държавно предприятие "Национална компания железопътна инфраструктура" за допълване на постановеното по делото решение и за изменението му в частта за разноските. Ответникът – "Симплакс" ООД не изразява становище по молбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава становище за неоснователност на искането за допълване на решението и основателност на искането за изменението му в частта за разноските. Молбата за допълване на решението по реда на чл. 176, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е подадена в срок и е допустима, но по същество е неоснователна. С постановеното по делото решение съдът отменя решение № 2140 от 30.03.2018 г., постановено по адм. д. № 7514/2017 г. по описа на Административен съд С. – град и вместо него постановява друго решение по съществото на спора като отхвърля жалбата на "Симплакс" ООД против заповед № 1091/31.05.2017 г. на генералния директор на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" и осъжда "Симплакс" ООД да заплати на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура" сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. С молбата за допълване се иска в диспозитива на решението да се запише, че се потвърждава като правилна и законосъобразна заповед № 1091/31.05.2017 г. на генералния директор на ДП "Национална компания железопътна инфраструктура". Съгласно чл. 222, ал. 1 АПК, когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. При постановяване на решение по съществото на спора касационната инстанция има правомощията по чл. 172, ал. 2 АПК, а именно да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването, като в случая оспорването е отхвърлено, а в мотивите на съдебния акт са изложени съображенията за този изход на спора. Ето защо искането за допълване на решението е неоснователно и следва да се отхвърли. Молбата за изменение на решението в частта му за разноските, а именно да се присъди и сумата 25 лв., представляваща заплатена държавна такса за касационното производство, е недопустима. Разноските са поискани своевременно, но касационният жалбоподател не представя в срока по чл. 80 ГПК списък на разноските. Съгласно цитираната норма страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Представянето на списък на разноските е предвидено от законодателя като процесуална предпоставка за подаване на молбата по чл. 248 ГПК, т. е. за допустимост на искането по този текст. В този смисъл е и приетото по т. 9 от ТР № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Е. защо молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,