Решение № 5019 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2187/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. И. В., чрез адв. Милушев като процесуален представител, против решение № 41952 от 15.12.2025 г., постановено по адм. дело № 7145/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Излагат се доводи за недопустимост и неправилност на решението. Иска се обезсилването му, евентуално - отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от административния съд с указания за спиране на съдебното производство до окончателното решаване на гражданскоправния спор за собственост. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) - София не взема становище по касационната жалба. Ответникът – Р. Л. Г., чрез пълномощника си адв. Ценкова, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционното производство е образувано по жалба на Р. Л. Г. срещу заповед № 18-5568/21.05.2024 г. на началника на СГКК - София, с която на основание чл. 51, ал. 1, т. 2, ал. 2 и ал. 3, чл. 54, ал. 1 и ал. 4 и чл. 51, ал.1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрено изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Бистрица съгласно скица – проект № 15-729041-06.07.2023 г., състоящо се в промяна на границите на поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 04234.6194.29 и 04234.6194.38 в съответствие със западната граница на УПИ V - 65, кв. 5 по плана на м.“[местност]“. С обжалваното решение оспореният административен акт е отменен. За да постанови този резултат, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като съдържа посочените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за постановяването й, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на закона. Обосновава извод за незаконосъобразност на оспорената заповед поради наличие на нерешен, но повдигнат и от двамата собственици на засегнатите имоти спор за материално право, в който случай изменението на КККР следва да се извърши след окончателното му решаване по общия исков ред. Излага съображения, че данни за наличието на такъв спор се съдържат още в подаденото в административното производство възражение на жалбоподателя. Счита, че в мотивите на процесния акт, в които възражението е обсъдено и отхвърлено като неоснователно, административният орган сам решава спора за материално право между страните, като по този начин изземва компетентността на гражданския съд. Приема, че макар и след издаването на оспорената заповед лицето, направило искането за изменение на КККР, също заявява наличието на спор за материално право, като подава пред Софийски районен съд (СРС) иск по чл. 108 ЗС. Счита, че изменението на КККР следва да се процедира едва след решаването на спора със сила на пресъдено нещо съгласно изискването на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, като към момента на постановяване на обжалваното решение гражданското производство е все още висящо. Сочи, че административният съд не е компетентен да разреши спора за собственост между страните, поради което преписката не следва да се връща на органа за ново произнасяне. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, включително и заключенията по назначените съдебно-технически експертизи (СТЕ) – основни и допълнителна. Подробно са обсъдени възраженията и доводите на страните. Фактическите констатации се подкрепят от приетите доказателства. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователни са възраженията на касатора за недопустимост на обжалваното решение. Същото е постановено по подадена в законоустановения срок жалба, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Не са налице и останалите отрицателни процесуални предпоставки, предвидени в чл. 159 АПК. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с материалния закон. В случая е одобрено изменение на КККР поради отстраняване на непълнота или грешка при условията на чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР. Административното производството е образувано във връзка със заявление № 01-116273-27.02.2023 г. на касационната жалбоподателка, която се легитимира като собственик на УПИ V - 65, кв. 5 по плана на м.“[местност]“, гр. София, представляващ ПИ с идентификатор 04234.6194.29 съгласно два нотариални акта от 20.12.2001 г. и 15.07.2021 г. Видно от представените скица–проект и обяснителна записка за изменение на КККР, целта е привеждане на границата между ПИ с идентификатори 04234.6194.29 и 04234.6194.38 в съответствие със западната регулационна граница на УПИ V - 65 по действащия подробен устройствен план от 1982 г. От заключенията на СТЕ, в кредитираните от първоинстанционния съд части, безспорно се установява, че кадастралната граница между засегнатите от изменението поземлени имоти не съвпада с границата по регулационен план, а е разположена на изток от нея, като е заснета по трайно материализирана на място ограда. В резултат на това част от УПИ V - 65, нанесен в КККР като ПИ с идентификатор 04234.6194.29, попада в съседния ПИ с идентификатор 04234.6194.38. Първоначалният регулационен план за територията на имотите е одобрен през 1972 г., като последващите изменения от 1975 г. и 1982 г. не засягат спорната граница, което изключва възможността разминаването между регулационен и кадастрален план да се дължи на неуредени сметки по регулация, съответно на неприложен регулационен план. Така установените данни по делото сочат на допусната грешка по смисъла на § 1, т. 16 ДР ЗКИР по отношение на границата между ПИ с идентификатори 04234.6194.29 и 04234.6194.38, което обосновава изменение на КККР по реда на чл. 54 ЗКИР. Съгласно изричната разпоредба на чл. 54, ал. 2, изр. първо ЗКИР, когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Според дефиницията, съдържаща се в § 1, т. 16 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредбата), спор за материално право е налице, когато в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имотите не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. Наличието на такъв спор се установява в хода на административното производство в случай, че е подадено възражение от заинтересовано лице, чийто имот се засяга от заявеното изменение, но може да бъде установено и служебно. В тази хипотеза началникът на СГКК не следва да одобри, а да откаже изменението на КККР съгласно чл. 70, ал. 4 във връзка с § 1, т. 16 от ДР на Наредбата. Правилно първоинстанционният съд приема, че в разглеждания случай данни за наличието на спор за материално право са налице още в проведената пред административния орган процедура. В качеството си на заинтересовано лице по смисъла на § 1, т. 13 ДР ЗКИР Р. Г. възразява срещу заявеното изменение, като твърди, че спорната кадастрална граница и изградената ограда съвпадат със съществуващите от 1975 г. граници на собствения му имот. Така инициираният спор за материално право не е лишен и от обективно основание, доколкото към подаденото възражение е представен нотариален акт от 15.12.2016 г., с който възразилото лице се легитимира като собственик на ПИ с идентификатор 04234.6194.38 с площ от 798 кв. м, която площ в резултат на одобреното изменение на КК се намалява с 23 кв. м. Наличието на спор за материално право се потвърждава и от подадения от касационния жалбоподател иск за собственост, по който е образувано гр. дело № 59332/2024 г. по описа на СРС. Обстоятелството, че исковата молба е подадена след издаване на заповедта не променя горните изводи, доколкото пречката по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за изменение на кадастралната карта може да бъде установена и в съдебното производство. В случая правилно съобразно чл. 142, ал. 2 АПК първоинстанционният съд взема предвид данните за образуваното гражданско дело като нов факт от значение за делото, настъпил след издаването на акта. Съществуването на спор за материално право е отрицателно материалноправно условие на волеизявлението по чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР за отстраняване на грешка или непълнота в кадастралната карта и кадастралните регистри до разрешаването му по съдебен ред. Този спор не може да се разреши нито от административния орган, нито от административния съд. Едва след приключване на висящото исково производство с влязло в сила решение между страните, имащо сила на пресъдено нещо за тях би било налице основание за изменение на кадастралната карта на основанието по чл. 53а, т. 1 ЗКИР. В случая административният орган постановява оспорената заповед при наличието на индиция за спор за собственост, като дава превес на един от титулите за собственост, което е извън компетентността му. Ето защо, като прави извод за незаконосъобразност на одобреното с нея изменение, съдът постановява решение в съответствие с материалния закон. Противно на доводите, наведени в касационната жалба, първата инстанция не е била длъжна да спре съдебното производство до окончателното разрешаване на спора по гр. дело № 59332/2024 г. по описа на СРС, по което са съединени за разглеждане предявените от В. В. срещу Р. Г. ревандикационен иск по чл. 108 ЗС и негаторен иск по чл. 109 ЗС. Не е налице соченото от касатора основание за спиране на съдебното производство по чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК – наличието на образувано друго административно или съдебно производство, което има значение за правилното решаване на спора. Производството пред административния съд е образувано по жалба срещу заповед на началника на СГКК - София по чл. 54, ал. 4 във вр. с ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, чиято законосъобразност се преценява въз основа на материалния закон към момента на нейното издаване, както и спрямо фактите, посочени като фактически основания за постановяването й. Наличието на спор за собственост е предпоставка да се откаже одобряване на исканото изменение на КККР, като преценката за това се извършва към момента на издаване на заповедта, с оглед установените обстоятелства, а не след решаване на вещноправния спор по съдебен ред. Поради това висящото гражданско дело няма значение за решаване на административния спор относно законосъобразността на оспорената заповед. Следователно, не са налице предпоставки за спиране на делото при условията на чл. 154а, ал. 1, т. 4 АПК. Предвид изложеното обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение