Решение № 8243 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2013 г.

Решение № 8243 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4549/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 274 от 04.02.2013 г., постановено по адм. д. № 2012/11 г. Бургаският административен съд, е отхвърлил жалбата на "Термоинс" - ЕООД-гр. Бургас, представлявано от управителя Валентин Господинов Косев, против РА № 02281002140/01.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП-гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-221/12.07,2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас и е осъдил "Термоинс" - ООД да заплати на Д "ОДОП" - гр. Бургас разноски по делото в размер на 1116 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от "Термоинс" - ЕООД, представлявано от управителя Валентин Господинов Косев. В същата се прави оплакване, че решението на Бургаския административен съд е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Бургаския административен съд и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с която да отмени обжалвания РА. Претендира се присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас, сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", не е взел становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е основателна и следва да бъде уважена. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е не основателна. С решението си Бургаският административен съд е отхвърлил жалбата на "Термоинс" - ЕООД - гр. Бургас против РА № 02281002140/01.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с решение № РД-10-221/12.07.2011 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Бургас, с който на дружеството за данъчни периоди 06,07,11 и 12 на 2009 г. са определени допълнителни задължения за ДДС в размер на 24 976,80 и лихви за забава в размер на 4 017,53 лв. и по ЗКПО за 2009 г. в размер на 3 998,10 лв. и лихви за забава в размер на 413,72 лв., в резултат на непризнаване на право на данъчен кредит и на извършени разходи по доставки, извършени от доставчиците "Бузов Гюров" - ООД - гр. Бургас, "Дамянов строй" - ЕООД - гр. София и "Булбилд експорт" - ЕООД - гр. София. Административният съд е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административно-производствените правила, както и че същият е в съответствие с материалния закон. В съдебния акт е възпроизведена подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията, поради които органът по приходите е приел, че не са налице реални доставки по фактурите на "Бузов Гюров" - ООД - гр. Бургас, "Дамянов строй" - ЕООД - гр. София и "Булбилд експорт" - ЕООД - гр. София, свързани с доставката на материали и труд по извършване на топлоизолации и мазилка. Изложени са мотиви, че анализът на ангажираните от жалбоподателя доказателства не води до изводи, че същите оборват констатациите за липса на реални доставки, като доказателствата не установяват извършването на услугите или доставките от преките доставчици. Посочено е още, че само наличието на фактури не е достатъчно за възникване на право на данъчен кредит и че при установената фактическа обстановка данъкът е начислен неправомерно и е налице хипотезата по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС и жалбата против тази част на ревизионния акт се явява неоснователна. По отношение на преобразуване на финансовия резултат на дружеството за 2009 г. и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък са изложени аргументи, че при липса на реални доставки не може да бъде прието, че разходът по тях е реално извършен, поради което са налице законови условия за преобразуване на финансовия резултат в посока на увеличение и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък и лихви за забава. Решението на Бургаския административен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се съдържат в касационната жалба са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Излагат се аргументи, че административният съд не е обсъдил всички представени от страната доказателства, както и че безкритично е възприел позицията на органа по приходите за липса на реални доставки. Неоснователни са и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост. В по-голямата си част оплакванията в първоначално подадената касационна жалба касаят действията на органа по приходите, а съгласно чл. 208 от АПК на касационно оспорване подлежи първоинстанционното съдебно решение. Наведените доводи, че решаващият съд е възприел дословно мотивите на приходната администрация и не е взел под внимание аргументите и доказателствата на жалбоподателя, не могат да бъдат споделени. От мотивите на първоинстанционния акт се установява, че след възпроизвеждане на фактическата обстановка по спора, административният съд е обсъдил представените от ревизираното лице доказателства, както и оплакванията му, като е посочил защо приема същите за неоснователни. Тези негови мотиви са логически обосновани на установената фактическа обстановка по спора, възприемат се от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Казаното важи както по отношение на непризнатото право на данъчен кредит по отделните доставчици, така и по преобразуване на финансовия резултат на ревизираното дружество и определяне на допълнителни задължения за корпоративен данък. Тъй като доставките са извършени през 2009 г. то няма как да е изтекла 10 годишна погасителна давност, поради което изложеното в заключението на представителя на Върховна административна прокуратура възражение, че съдът не се е занимал служебно с този въпрос, не следва да бъде обсъждано. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Бургаския административен съд не страда от пороците, твърдяни в касационните жалби и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,