Решение № 4484 от 11.5.2022 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Метросистем ЕООД, [ЕИК], чрез процесуалните представители адв. Велкова и адв. Николаев, срещу Решение 3917/15.06.2021 г. постановено по адм. дело 9789/2020 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт (РА) Р-22221719005070-091-001/20.05.2020 г., издаден от органи по приходите при Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. София, потвърден с Решение 1218/06.08.2020 г. на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) - София при Централно управление (ЦУ) на НАП и са присъдени разноски в полза на данъчната администрация. В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според възраженията на касатора, решаващият съд необосновано е възприел в цялост констатациите на органите по приходите за недействителност на осъществените стопански операции с доставчиците Магура трейд ЕООД, Торино Гранде" ЕООД и Нидад ЕООД и на извършените ВОД. В тази връзка посочва, че представените доказателства от негова страна и от страна на доставчиците при извършените насрещни проверки в хода на ревизията установяват движението и потока на стоките, но същите са дискредитирани без основание. Твърденията в РА не са подкрепени от преки доказателства и съдът не е обсъдил това обстоятелство. Развива подробни доводи в касационната жалба. Формулира искане за отмяна на оспореното решение и отмяна на ревизионния акт или при условията на евентуалност, моли делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира присъждане на сторените разноски за двете инстанции. Ответникът - директор на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София при ЦУ на НАП, не изразява становище и не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и след служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на РА Р-22221719005070-091-001/20.05.2020 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение 1218/06.08.2020 г. на Директора на Дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, в частта му, с която на Метросистем ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди от 01.03.2019 г. до 31.07.2019 г. в размер на 414 079,98 лв. главница и лихви в размер на 36 295,44 лв., или общо 450 375,42 лв. Задълженията произтичат от непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69. ал. 1, т. 1 и чл. 71. т. 1, във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС по фактури, издадени от Магура трейд ЕООД, Торино Гранде" ЕООД и Нидад ЕООД. От фактическа страна съдът е приел, че основната дейност на жалбоподателя през ревизирания период е търговия с различни видове стоки растително масло, строителни материали, продажба и отдаване под наем на МПС и др. Ревизията е възложена със заповед Р-22221719005070-020-001/31.07.2019г., издадена от Т. П. Недялкова - началник сектор Ревизии" в дирекция Контрол" при ТД на НАП София, в качеството на заместник на Г. Василовска-Новакова, въз основа на заповед РД-01-818/10.05.2019г. на директора на ТД на НАП София. Обхватът ѝ първоначално е задължения за ДДС за периодите от 01.03.2019 г. до 30.06.2019 г. като със заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) Р-22221719005070-020-002/10.10.2020 г. в обхвата на ревизията е включен и данъчен период м. 07.2019 г. Срокът за извършване на ревизията е продължен до 14.01.2020 г. със ЗИЗВР Р-22221719005070-020-003/12.11.2019 г. Производството е спряно на осн. чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК със заповед Р-22221719005070-023-001/23.12.2019 г. и възобновено със заповед Р-22221719005070-143-001/12.03.2020 г. като е определен краен срок за извършване 03.04.2020 г. Резултатите от производството са обективирани в ревизионен доклад (РД) Р-22221719005070-092-001/24.04.2020 г. Процесуалните действия на органите по приходите, включително извършените насрещни проверки на доставчици и приобщени доказателства от други контролни производства, са посочени подробно в първоинстанционното решение. По отношение на декларираните ВОД на стоки по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС към OPEN BUSINESS LTD и GOYLASHKI, V. на обща стойност 937 884,59 лв. по 29 инвойс фактури, ревизиращият екип е констатирал, че стоките не са били получени реално от Метросистем ЕООД и поради това не е възможно впоследствие същите да бъдат предмет на последващи търговски сделки. С ревизионния доклад е направено предложение да не бъде признато право на данъчен кредит на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1 във вр. с чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС за м. 03.2019 г. по фактура, издадена от Нидад ЕООД, за м. 04.2019 г. по общо 5 фактури, издадени от Магура трейд ЕООД и Нидад ЕООД, за м. 05.2019 г. по общо 6 фактури, издадени от Магура трейд ЕООД и Нидад ЕООД, за м. 06.2019 г. по фактура, издадена от Торино Гранде" ЕООД и за м. 07.2019 г. по общо 6 фактури, издадени от Торино Гранде" ЕООД. Ревизията приключва с РА Р-22221719005070-091-001/ 20.05.2020 г. издаден от Г. Василовска-Новакова орган, възложил ревизията и Ц. Хубанова, на длъжност главен инспектор по приходите в ТД на НАП София - ръководител на ревизията, който е обжалван по административен ред и потвърден с решение 1218/06.08.2020 г. директора на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП. От правна страна съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да налагат неговата отмяна. Прието е, че не е спорно, че всички дружества са били регистрирани по ЗДДС към момента на издаване на фактурите, че предметът на доставките принципно е свързан с икономическата дейност и между страните са подписани договори, приемо-предавателни протоколи и др. първични документи, а от събраните доказателства се установява, че стопанските операции са отразени надлежно в счетоводствата на дружествата. Съгласно представените писмени обяснения в проверките на Магура трейд ЕООД и Торино Гранде" ЕООД, в случая става въпрос за извършена посредническа дейност и стоките са закупени директно от ИЦБ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД и ЙЕС СИТИ ТРЕЙД ООД. При тези установявания данните за липса на кадрова и материална обезпеченост при предходните доставчици са довели съда до извод, че не е настъпило прехвърляне на собствеността на стоките в патримониума на ревизираното лице. По отношение на доставките от Нидад ЕООД на услуги - наем на персонал, съдът е потвърдил констатациите на органите по приходите за неправомерно упражнен данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 3 840 лв. Отбелязано е, че неоспореното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се кредитира като обективно и задълбочено. Според мотивите обаче, последващите доставки, включително ВОД, не е възможно да бъдат извършени, ако доставчикът не разполага със съответните стоки, за да може да прехвърли фактическата разпоредителна власт върху тях към друго лице. Освен това, от получената по линия на международния обмен по ДДС информация от данъчните администрации на Швеция и Великобритания става ясно, че OPEN BUSINESS LTD и GOYLASHKI, V. са с прекратена регистрация на по-късен етап и не е установяван контакт с тях. Транспортът на стоките по ВОД е извършен от Бултранс 2018 ЕООД, което е представило ЧМР и документи, удостоверяващи наличието на необходимите ресурси и персонал за извършване на транспортни услуги (включително фактури за извършени транспортни услуги към двамата чуждестранни контрагента). Въз основа на гореизложените обстоятелства, АССГ е обосновал извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт и е отхвърлил жалбата на Метросистем ЕООД. Решението на АССГ е валидно и допустимо, но неправилно. Основните предпоставки, съгласно чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за да възникне надлежно правото на приспадане на ДДС от получателя на стоки са - същите да са получени от него по облагаема доставка и да се използват за целите на извършваните негови облагаеми доставки. В тежест на ревизираното лице е да установи материалноправните предпоставки, водещи до надлежно упражняване на това право арг. от чл. 154, ал. 1 ГПК. В същия смисъл са т. 37 от решението на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, Евита-К и т. 31 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник и др., в които е прието, че за да се установи правото на приспадане по доставките, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки (или услуги) са били използвани за извършването на облагаеми сделки. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд, реалното осъществяване на доставките е абсолютна предпоставка за възникването на право на данъчен кредит съгласно чл. 68 и 69 от ЗДДС. Доказването на посоченото обстоятелство надхвърля притежаването на фактура и нейното осчетоводяване, което всъщност правилно е изведено и от първоинстанционния съд. В съответствие с изложеното по-долу, не се споделят изводите в обжалваното решение за недействителност на търговските операции по спорните фактури за доставка на стоки, издадени от Магура трейд ЕООД и Торино Гранде" ЕООД, а също така и по отношение на фактурите на Нидад ЕООД за услуги по наем на персонал. Фактическата обстановка е изяснена и не е спорна. В хода на делото пред АССГ, както бе посочено, е прието без оспорване заключението по назначената съдебно-счетоводната експертиза. От изводите на вещото лице, дадени след анализ на документите при жалбоподателя и неговите доставчици - Магура трейд ЕООД, Торино Гранде" ЕООД и Нидад ЕООД, се потвърждава, че спорните фактури за доставки са осчетоводени надлежно от дружествата, начислен е ДДС при продажбите и покупката на стоките, данните за това са отразени в дневниците за продажби на Магура трейд ЕООД, Торино Гранде" ЕООД и Нидад ЕООД, проследен е потока на стоките като са налице съпътстващите първични документи приемо-предавателни протоколи, договори, данни за превоз на стоките международни товарителници и пътни листи, талони и данни за използваните товарни превозни средства за транспорта на стоките, имена на водачите, писмени потвърждения за получаване от чуждестранните клиенти на Метросистем ЕООД, заявки за транспорт и др. Обстоятелствата във връзка процесните доставки са установени от ревизиращите органи. След получаване на ИПДПОЗЛ П-22221019148804-040-001/03.09.2019 г., доставчикът Магура трейд ЕООД е представил отговор с вх. 53-00-2636-5/11.11.2019 г. по описа на ТД на НАП София, прилагайки писмени обяснения за механизма на извършване и наличната документация договори с фактура за произход на стоките, пътни листи, товарителници, данни за лицата и мястото на приемането и предаването на стоките, хронологични и аналитични счетоводни справки и др., които са подробно описани в доклада. Другите двама доставчика - Торино Гранде" ЕООД и Нидад ЕООД също са представили изисканите от тях документи по ИПДПОЗЛ П-22220519148810-040-001/03.09.2019 г., П-22220519148810-141-001/29.11.2019 г. и П-22001419148812-040-001/03.09.2019 г. Въз основа на доказателствата по доставките, получени от Магура трейд ЕООД и Торино Гранде" ЕООД (определени количества фасадна боя и изолационни материали фибран, гипсови плоскости, влагоустойчив гипсокартон, растително олио) се констатира, че покупката на стоките е осъществена чрез посредничеството на посочените дружества. Изводите за липса на доставки на ревизиращия екип и на съда са направени без документите да се обсъдят съвкупно и обективно, в съответствие с фактите по делото. Поради тази причина мотивите са вътрешно противоречиви. Така например, за доставката с предмет фасадна боя по фактура 2/30.06.2019 г., издадена от Торино Гранде" ЕООД, са представени договор между страните за доставка от 30.06.2019 г. на фасадна боя-бяла-кофа 15 кг. с КН 39111000 с единична цена 115 лв. без ДДС за брой, приемо-предавателен протокол от 30.06.2019 г., видно от който определеното количество от 2 170 бр. фасадна боя е предадено на представителя на купувача, договор с предходен доставчик ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД от 30.06.2019 г., фактура и приемо-предавателен протокол от 30.06.2019 г., хронологични счетоводни справки и оборотни ведомости. Управителят и представляващ дружеството доставчик е дал писмени обяснения, в които е потвърдил извършването на доставката и предаването на стоката в склада на неговия доставчик. Посочил е, че счетоводно не е отразено плащане по фактурата, тъй като падежът на задължението съгласно приетите условия не е настъпил към момента. В хода на ревизията е установено, че Метросистем ЕООД е включило издадената му от Торино Гранде" ЕООД фактура 2/30.06.2019 г. в дневника за покупките за данъчен период м. 06.2019 г., както и че същата фактура е намерила отражение в дневниците за продажба на доставчика За посоченото количество фасадна боя по фактура 2/30.06.2019 г., издадена от Торино Гранде" ЕООД, по делото са налице данни за извършена ВОД. Представени са 3 бр. CMR от 30.06.2019 г. с изпращач Metrosistem Ltd. и получател GOYLASHKI, V. с разтоварен пункт Centura de Sud, Alexandria, Romania и предмет white facade paint bucket 15L, CN Code 39111000, 18 000 кг. (респективно 17 050 кг. и 19 200 кг. по другите две CMR), заявки за автомобилен превоз на товари 3 бр. от 29.06.2019 г. от GOYLASHKI, V. до Бултранс 2018 ЕООД, пътен лист от 30.06.2019 г. 03.07.2019 г. за товарен автомобил с влекач - Рено с рег. [рег. номер]/[рег. номер], шофьор Т. Михалков и маршрут София-Александрия, пътен лист от 30.06.2019 г. 02.07.2019 г. за товарен автомобил с влекач - Сканиа с рег. [рег. номер]/[рег. номер], шофьор Г. Коенов и маршрут София-Александрия и пътен лист от 30.06.2019 г. 03.07.2019 г. за товарен автомобил с влекач - ДАФ с рег. [рег. номер]/[рег. номер], шофьор В. Николов и маршрут София-Александрия, invoice 52/02.07.2019 г. от Бултранс 2018 ЕООД за трите курса международен транспорт. Превозвачът разполага с издаден лиценз 20321 за международен автомобилен превоз на товари със срок на валидност от 25.01.2019 г. до 24.01.2029 г. и е представил документи във връзка с материалната и кадрова обезпеченост, необходими за осъществяване на превоза на стоките до Румъния регистрационни талони, документи във връзка с ползването на превозните средства под наем, за начисляване на заплати и осигуровки на персонала. Данните за осъществения транспорт са представени от страна на Бултранс 2018 ЕООД в отговор вх. 53-00-2636-7/02.12.2019 г. Аналогично на разгледаната, при ревизията са събрани документи относно всички стопански операции между ревизираното лице и доставчиците Магура трейд ЕООД и Торино Гранде" ЕООД по фактури 7/04.2019 г., 8/23.04.2019 г., 9/26.04.2019 г., 10/29.04.2019 г., 11/30.05.2019 г., 12/31.05.2019 г. и 13/31.05.2019 г. на първото, респективно по фактури 3/08.07.2019 г., 4/10.07.2019 г., 5/12.07.2019 г., 6/15.07.2019 г., 7/17.07.2019 г., и 8/29.07.2019 г на второто посочено дружество. Преценката на доказателствата е извършена изолирано и с оглед на отделни обстоятелства, които сами по себе си или в цялост не са достатъчни, за да бъде направен категоричен извод за липса на реалност. Същите могат и е следвало да бъдат обвързани и изследвани заедно с данните за последващи доставки (ВОД на стоки с идентичен предмет), за които са събрани данни за превоза на стоките. В противоречие с доказателствените правила в процеса това не е сторено. Обстоятелства като заплащането на цената на стоката или внасянето на ДДС от доставчика, сами по себе си не представляват обективна предпоставка за признаване правото на приспадане на данъка. В този смисъл е налице и решение на Съда на Европейския съюз от 21.06.2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11, Mahageben kft, Peter David. В т. 40 от същото се посочва, че въпросът дали дължимият ДДС за предходни или последващи продажби е бил внесен или не в държавния бюджет, е без значение за правото на данъчнозадълженото лице да приспадне платения по получени доставки ДДС. Същото се отнася и до факта, че предходният доставчик ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД не е представил фактура за закупуване на стоката и не е включил такава в дневниците си за покупките. Според т. 61 от цитираното по-горе решение на СЕС по съединени дела C-80/11 и C-142/11, данъчната администрация не може да изисква от данъчно задълженото лице, което иска да упражни правото на приспадане на ДДС, да се увери, че всички предходни доставчици по веригата не са извършили нарушения или измама или да притежава документи в това отношение. Необосновани са развитите мотиви за липса на търговска логика в това стоката да е предадена от преките доставчици Магура трейд ЕООД и Торино Гранде" ЕООД директно на ревизираното дружество в склада на предходния доставчик. Последното правело излишно съставянето и подписването на документи между преките доставчици и ревизираното лице. Неправилно е заключението, че подобно развитие на отношенията означава, че стоките изобщо не са предадени, вкл. че такива въобще не съществуват. Представените и приети без оспорване приемо-предавателни протоколи удостоверяват извършената индивидуализация на конкретни количества родови вещи и изпълнението на задълженията по сключените между страните договори. Фактът, че предаването и приемането се извършва в един и същ склад не означава, че е необходимо или задължително да бъде извършено директно предаване от предходния доставчик на жалбоподателя, при което прекият доставчик може да бъде освободен от поетите отговорности и ангажименти в тази връзка. С предаването за превоз на съответните количества е прехвърлена собствеността върху процесните стоки с оглед разпоредбата на чл. 24, ал. 2 ЗЗД, според която, при договори за прехвърляне на собственост върху вещи, определени по своя род, собствеността се прехвърля, щом вещите бъдат определени по съгласие на страните, а при липса на такова, когато бъдат предадени. След като не е повдигнат спор по чл. 193 от ГПК относно документите за приемане и предаване на стоките и описаните в тях количества и видове, не е ясно защо съдът счита, че жалбоподателят не направил конкретни твърдения за съществуване на документи с достоверни данни за индивидуализация на процесните стоки. Вследствие на това е направен извод, че процесните фактури на отговарят на изискванията на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС. Изграждането на подобна теза върху изцяло косвени доказателства е в нарушение на процесуалните норми. Напротив, даденото описание на стоките във фактурите и в останалите представени по делото съпътстващи документи обуславят извод за реално извършени доставки. В подкрепа на този извод е и факта, че стоките са реализирани към OPEN BUSINESS LTD. и GOYLASHKI, V., т.е. извършени са последващи облагаеми доставки, за което по делото са представени фактури и международни товарителници, удостоверяващи и приемането на стоките. Неоснователно е позоваването от страна на органите по приходите и съда на конкретни обстоятелства от РА на един от доставчиците ( Магура трейд ЕООД) и на предходните ИБЦ РЕМОНТ СТРОЙ ЕООД или ЙЕС СИТИ ТРЕЙД ЕООД, които дори не са представени сред доказателствения материал по делото, за да бъдат обсъждани. При преценка на предпоставките, необходими за признаване или отказ от приходната администрация на упражненото от ревизираното лице право на данъчен кредит, следва въз основа на обективни данни да се установи, че се прави позоваване на това право с измамна цел или с цел злоупотреба (т. 37 и т. 38 от решението на СЕС по дело С-285/11, Боник). Настоящият касационен състав намира, че ако действително са съществували данни или обосновани съмнения за това, органите по приходите е трябвало да изследват въпроса обстойно, вместо да се позоват изцяло на проверки, извършени в други ревизионни производства. В хода на настоящата ревизия от органите по приходите, а и в хода на делото в съдебна фаза, процесуалния представител на ответника не е оспорил представените доказателства. Налице са също писмени обяснения и документи, събрани при проверката на Бултранс 2018 ЕООД и сочещи за осъществен превоз на стоки от превозвача вкл. данни за регистрационните номера и идентификация на товарните автомобили и ремаркета, имена на шофьорите, за превоза на стоките маршрут, период на транспорта, изминати километри, количества стоки и т.н. Извършването на последващи ВОД на стоки е отречено единствено поради съмнения за липса на реалност на доставките, получени от Магура трейд ЕООД и Торино Гранде" ЕООД. Аргументът за това е, че след като липсва получаване, то няма как да бъде осъществен последващ транспорт или продажба. Подобен извод е възможно да бъде обоснован, но след обективна съпоставка на фактите и доказателствата по случая. Не е невъзможно извършване на проверка на склад в страната, откъдето е заявен транспорта на стоките, експертна проверка на документ/и или отправяне събиране на информация до шофьорите, извършили превоза или други лица, които са били ангажирани директно в процеса по осъществяване на доставките. Резултатите от подобни проверки биха могли да обосноват извод за липса на доставки, по които ревизираното дружество е получател и доставчик, съответно - извод за позоваване на правото на приспадане от него с измамна цел или с цел злоупотреба като основание за отричането му, но такива не са осъществени. От събраните при ревизията и в рамките на съдебното производство доказателства е установено, че със спорните стоки регистрираното по ЗДДС лице Метросистем ЕООД - се е разпоредило към получатели, които също са били регистрирани за целите на ДДС с валидни идентификационен номер към датите на данъчните събития. Доказването на ВОД се извършва с конкретно посочени документи в чл. 45 от ППЗДДС. В случая тези документи са налице - международни товарителници както и потвърждения за получаване. Същите пряко установяват фактите около транспортирането, преминаването на държавната граница и местоназначението на стоките. Аргументите в съдебното решение относно извършени процедури по обмен на информация в хода на ревизионно производство, проведени спрямо трети лица, каквито се явяват последващите клиенти от чужбина, респ. получени отговори от данъчната администрация на Швеция и Великобритания, според които контрагентите на РЛ са определени като "липсващ търговец" не са подкрепени с каквито и да било доказателства, поради което и не може и не следва да бъдат обсъждани. Тези обстоятелства при положение, че VIN номерът на получателя е валиден към датите на ВОД, не следва да имат негативни последици за доставчика, освен при установено знание от негова страна за данъчна измама, каквито обективни данни, а и доказателства за тях в случая не са налице. Касационната инстанция приема, че при така събраните доказателства и съобразно тълкуването на чл. 28 а, пар. 3, ал. 1 и чл. 28 в, А, б. а), първа алинея от Шеста директива 77/388/ЕИО на Съвета от 17.05.1977 г. относно хармонизиране на законодателствата на държавите-членки относно данъците върху оборота обща система на данъка върху добавената стойност: единна данъчна основа, изменена с Директива 2000/65/ЕО на Съвета от 17.10.2000 г. и на чл. 28 в, А, б. а), първа алинея от Шеста директива 77/388, изменена с Директива 2000/65, направено в решение от 27.09.2007 г. по дело С-409/04, Teleos plc, следва да се приеме, че е осъществена вътреобщностната доставка. Правото на разпореждане със стоката е прехвърлено на получателя на доставката и доставчикът е доказал, че тази стока е превозена в друга държава - членка, и че вследствие на това превозване стоката е напуснала физически територията на държавата - членка на доставката. Практиката на СЕС не допуска компетентните органи на държавата - членка на доставката да задължават даден доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена вътреобщностна доставка на стоки, да заплати впоследствие ДДС върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат с невярно съдържание, без обаче да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама, доколкото той е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него вътреобщностна доставка не го довежда до участие в такава измама. Относно доставките от Нидад ЕООД, чийто предмет е предоставяне на услуги по наем на персонал по фактури 27/31.03.2019 г., 29/30.04.2019 г., 10 2/01.05.2019 г., 10 1/01.05.2019 г. и 34/31.05.2019 г., следва да се посочи, че основанията за отказ на право на данъчен кредит на органите по приходите са пренесени в мотивите на обжалваното съдебно решение. В случая не се оспорва наличието на възникнали облигационни отношения по договора от 01.03.2019 г. и кадровата обезпеченост на прекия доставчик. Напротив, Нидад ЕООД е подавало декларации обр. 6 по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО във вр. с Наредба Н-8 от 29.12.2005 г. за своите служители, фактурите са декларирани отразени в дневниците за продажби на доставчика и за покупка на получателя, данните са намерили счетоводно отражение при дружествата и са представени в хода на ревизията с отговор на доставчика от 20.09.2019 г. Според констатациите на органите по приходите, спорът е концентриран върху икономическата логика заплатите на наетите работници, изплащани от Нидад ЕООД да са по-големи от издадените фактури за наем към Метросистем ЕООД. По този въпрос настоящата инстанция приема, че при ревизията не са събрани данни в подкрепа на цитирания извод. Не е изяснено дали дружеството-жалбоподател е единствен клиент, каква е използваната методика при формиране на възнагражденията на служителите, вкл. по отношение на конкретните двама служителя на доставчика, които фигурират в процесните фактури. Липсата на доказателства в подкрепа на констатациите и изводите в РА и доклада към него обуславят тяхната необоснованост. Предвид изложеното настоящата инстанция приема, че заключението за отказ на правото на данъчен кредит по фактурите от Нидад ЕООД за облагаеми услуги с ДДС по чл. 9 от закона, е необосновано. Решението следва да бъде отменено като неправилно, включително в частта на присъдените разноски, и вместо него да бъде постановена отмяна на РА в оспорените му части. При този изход на спора и с оглед своевременно заявеното искане, на касатора следва да се присъдят разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 16 250 лева съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за заплащането им, в т.ч. за първа инстанция се дължат разноски в размер 8 050 лева, а за касационната инстанция в размер на 8 200 лева. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,