Решение № 4426 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2018 г.

Решение № 4426 от 14.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10344/2018 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадени две касационни жалби срещу решение № 1813/20.03.2018 г., постановено по адм. дело № 5214/2017 г. по описа на Административен съд – София-град и срещу протоколно решение № 112 от 18.05.2018 г. по адм. дело № 5214/2017 г. по описа на ВАС, с което е допълнено основното. С касационната жалба, подадена от НАП чрез процесуалния представител главен юрисконсулт И. Пенкова, се иска обжалваното решение да бъде отменено в частта, в която НАП е осъдена да заплати сумата от 500 лв., представляваща обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за причинени неимуществени вреди и съдебно-деловодни разноски в размер на 350 лв. В жалбата са посочени доводи за неправилност на решението, поради нарушения на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира разноски по делото, включително и юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба, подадена от И. Котрулев, чрез процесуалния му представител адв. Живков се обжалва решението, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над сумата от 500 лв. до пълния предявен размер за сумата от 1000 лв. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение в тази част поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено в обжалваната му част и да бъде уважен иска в пълния размер. Редовно призован за съдебно заседание касаторът Котрулев се явява лично и с адв. Живков и поддържа жабата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност и на двете касационни жалби, като намира, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е присъдено в съответствие с представените по делото доказателства и при съобразяване с разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД. Счита, че оспореното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, констатира, че касационните жалби са подадени от надлежни страни в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, което ги прави процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни. С посоченото по-горе решение, Административен съд – София-град е уважил частично исковата молба с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на И. Котрулев срещу НАП за причинени неимуществени вреди за сумата от 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, като е отхвърлил иска за разликата до претендирания размер от 1000 лв. Присъдил е и сумата от 350 лв. представляваща съдебно-деловодни разноски. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел за установено, че с Решение № 1678 от 6.02.2014 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 9152/2013 г. по реда на исково производство по ЗОДОВ, НАП е осъдена да заплати на ищеца обезщетение за неимуществени вреди в размер на 2000 лева, за което е издаден изпълнителен лист от 14.02.2014 г. Със заявление вх. № 94-А-436 от 1.12.2014 г. до НАП ищецът е представил изпълнителния лист, поискал е изплащане на присъденото обезщетение, като е посочил банкова сметка. Предвид установените изискуеми публични задължения органът по приходите не е изплатил присъденото обезщетение по реда на чл. 519 от ГПК, а е постановил Акт за прихващане или възстановяване № П-22221914075572-004-01/8.01.2015 г. С АПВ дължимите публични задължения в размер на 1369, 76 лв. са прихванати от присъденото обезщетение, като е определена сума за изплащане от 630, 24 лв. Установено още е, че ищецът е оспорил акта за прихващане на НАП. С Решение № 8021 от 17.12.2015 г. на АССГ по адм. д. № 3843/2015 г. актът за прихващане или възстановяване е отменен в частта му, с която е прихваната сумата 205 лева, представляваща съдебни разноски по делото пред РС – Мездра, като погасено по давност задължение. В останалата част АПВ е оставен в сила. А с Решение № 1619 от 8.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2218/2016 г. е потвърдено решението на АССГ в отменителната му част и е отменено в частта, с която се потвърждава АПВ. ВАС е отменил и прихващането на дължимите суми по делото пред РС – Радомир в размер на 1160, 76 лв., като незаконосъобразно. Съдът е изложил мотиви, че присъденото обезщетение в полза на ищеца по реда на исково производство не попада във визираните в чл. 128, ал. 1 от ДОПК хипотези, а представлява частно вземане, поради което срещу него не може да бъде извършвано прихващане. За изясняване на фактическата обстановка по делото съдът е събрал както писмени доказателства като заключението по съдебно-психологичната експертиза, така и гласни доказателства. При съвкупната преценка на тези доказателства административният съд е приел, че от тези незаконосъобразни действия извършени от служители на НАП, на Котрулев са били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в огорчение, психическо и нервно разстройство, обида – получени на фона на съществуваща кверулантна обсесия с параноидна нагласа. Въз основа на така установеното съдът е приел, за основателен предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, като съобразявайки се с продължителността на негативните преживявания и съобразявайки се с правилата на чл. 52 от ЗЗД е определил за справедлив размер на обезщетението сумата от 500 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение смята, че след обсъждане на всички представени доказателства поотделно и тяхната съвкупност, първоинстанционния съд е постановил обосновано и правилно решение, което не страда от посочените пороци в касационната жалба. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице фактическият състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Основният спор по делото е дали са били причинени неимуществени вреди на ищеца, като резултат от незаконосъобразният акт за прихващане издаден за Котрулев. За да уважи частично тази претенция съдът се е позовал както на събраните по делото писмени доказателства, така и на допуснатите и изслушани по делото свидетелски показания. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на административния съд. По делото са представени доказателства за реално претърпени от Котрулев неимуществени вреди, представляващи физически и душевни болки и страдания, вследствие на незаконосъобразен акт за прихващане на НАП. Съдът правилно е приел, че от доказателствата по делото следва да се направи извод, че е налице незаконосъобразно действие на административен орган по повод изпълнение на административната си дейност. Що се отнася до размера на определеното обезщетение, настоящата инстанция намира същият за правилно определен. Предвид степента на увреждане, определената от първоинстанционният съд сума за обезщетение в размер на 500 лв. осъществява критерия за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. По тези съображения касационната жалба, подадена от НАП е неоснователна. Неоснователна е и касационната жалба на И. Котрулев, в частта за разликата на присъдения размер на обезщетението от 500 лв. до пълния претендиран размер за сумата от 1000 лв. Касационната инстанция споделя изцяло изводите на съда относно основателността на претенцията и размера на обезщетението за неимуществени вреди. Като се имат предвид тези негативни преживявания на здравословното състояние на Котрулев, правилно съдът е определил размера на обезщетението за сумата от 500 лв. По изложените съображения, първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани разноски на страните по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, трето отделение