Решение № 5071 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7700/2014 г.

Решение № 5071 от 7.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7700/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "Кедър 2012" ЕООД моли да бъде отменено решение № 847/10.04.2014 г. по адм. д. № 4080/2013 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата против РА № 031302171/31.07.2013 г. на ТД на НАП - Варна и в частта за разноските като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и в тези части. Втора касационна жалба е подадена от Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна против решението в частта, с която РА е отменен в частта за начислен ДДС за м. 6.2012 г. 6389,30 лв. и за м. 8.2012 г. 13 931,93 лв. със съответни лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на първата и за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и изложените в тях отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд е отменил РА № 031302171/31.07.2013 г. на ТД на НАП - Варна в частта, с която е начислен ДДС за м. 6.2012 г. 6389,30 лв. и за м. 8.2012 г. 13 931,93 лв. със съответни лихви на основание чл. 86, ал. 1 и 2 от ЗДДС за неосъществени вътреобщностни доставки на стоки към "Техно комерц" ООД - Румъния по фактури № 4/25.06.2012 г. и № 5/28.08.2012 г. С решението жалбата против РА в останалата й част за начислен ДДС 20 952,42 лв. със съответни лихви за м. 5.2012 г. по неосъществени вътреобщностни доставки към "Димитрум" ООД - Унгария е отхвърлена. В РА е начислен ДДС на основание чл. 82 и чл. 86 ЗДДС, като е прието, че не е доказано осъществяване на вътреобщностни доставки на стоки в Румъния и Унгария. По жалбата на "Кедър 2012" ЕООД: Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован извод за липса на категорични доказателства за осъществяване на вътреобщностни доставки на стоки по 3 международни фактури с получател "Димитрум" ООД - Унгария. Обосновано съдът е приел, че представените потвърждения за получаване на стоките от унгарската фирма не съдържат данни за име на лицето, предало стоките в Унгария, поради което не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС и не установяват осъществяване на вътреобщностни доставки в Унгария. Правилен е изводът на съда, че представените международни товарителници също не установяват транспортиране на стоките от страната до територията на друга държава членка. Представени са екземплярите от товарителниците на изпращача - ревизираното лице, които в кл. 24 са подписани за получател, но печатът на дружеството получател не позволява да се направи извод, че стоките са получени от посочения в товарителницата и международната фактура унгарски получател. Правилен е изводът на съда, че не е доказано транспортиране на стоките по международните фактури от територията на страната до територията на друга държава членка, поради което не е доказано осъществяване на вътреобщностни доставки в Унгария. Съдът е обсъдил относимата практика на СЕС и обосновано е приел, че по нея, за да се приеме, че е осъществена вътреобщностна доставка, следва да е доказано транспортиране на стоките от една държава членка до територията на друга държава членка, което в случая не е доказано. Решението в частта, с която жалбата против РА е отхвърлена, като правилно следва да бъде оставено в сила. По жалбата на Директора на Дирекция "ОДОП" - Варна: Правилен е изводът на съда, че представените потвърждения не отговарят на изискванията на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС и не установяват осъществяване на вътреобщностни доставки в Румъния, тъй като в тях не е посочено името на лицето, предало стоките на получателя. Сключването на договора при условия на доставка ЕХW - собствеността преминава в патримониума на купувача при натоварването на стоката в склад на доставчика - не освобождава ревизираното лице от задължението да установи извършване на транспорт на стоките от страната до територията на друга държава членка. Съдът е приел, че вътреобщностните доставки са осъществени, тъй като по данни от SCAC-информацията вътреобщностните придобивания са отразени в дневника за придобиванията и в месечните декларации. Според съда транспортирането на стоките до територията на Румъния е констатирано от румънските данъчни органи. Изводът е необоснован относно международна фактура № 4/25.06.2012 г. В приложената SCAC-информацията от румънските данъчни органи е констатирано, че пред тях се е явил Кирил Делибатов, представил е фактури за транспорт от "Приста МХ" ООД, по които в отговора е прието, че не касаят доставки на стоки от "Кедър 2012" ЕООД. В отговора е констатирано, че румънското дружество няма нает склад. Делибатов е твърдял, че има нает склад в Гюргево, за което не са представени доказателства, обяснил е, че стоките са разтоварени от работници, доведени от Република България и впоследствие са доставени на български фирми в гр. София и гр. Русе. Дал е обяснения също, че Тодор Александров - подписал потвържденията за получаване на стоките - е оторизиран представител на управителя на румънската фирма, без да представи доказателства за оторизиране. В отговора на румънските данъчни органи е посочено, че са декларирани вътреобщностни придобивания от румънската фирма, но никъде не е направен извод за реалното им осъществяване, както е приел съдът. В отговора има констатации, че не са представени платени пътни такси, в който смисъл са и справките от "Агенция Митници" и ОД на МВР - Русе, приложени в преписката. Представени са международни товарителници за транспорт на фактурираните стоки, включително екземпляр за получателя, подписан в гр. 24 за получател с печат на румънската фирма. По международна фактура № 5/28.08.2012 г. е представена фактура № 452/28.08.2012 г., издадена от превозвача "Приста МХ" ООД на румънската фирма, която потвърждава данните в международната товарителница, установяваща с подпис и печат на получателя, че стоките са доставени в Румъния. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Относно международна фактура 4/25.06.2012 г. данните в международната товарителница за получаване на стоките от румънската фирма получател не се потвърждават от доказателства за осъществяване на транспорта на стоките - фактури, платежни документи, квитанции за платени пътни такси за преминаване на Дунав мост. В тази част съдът необосновано е приел, че стоките са транспортирани от страната до територията на друга държава членка. По делото не е доказано осъществяване на транспорт на стоките за м. 6.2012 г. от територията на страната до територията на друга държава членка, поради което законосъобразно в РА е начислен ДДС върху стойността на липсващите стоки. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта за начислен ДДС за м. 6.2012 г. 6389,30 лв. със съответни лихви. В тази част решението следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА в тази част. Решението в останалата част следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени, поради промяната в резултата. Вторият касатор има право на юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК в размер 1350,25 лв. Първият касатор има право на разноски за двете инстанции в размер 363,88 лв. или по компенсация дружеството следва да заплати на данъчната администрация 986,37 лв. юрисконсултско възнаграждение по делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение,