Решение № 93 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2012 г.

Решение № 93 от 1.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1329/2012 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Симеон Чаначев Производството е по чл. 290 ГПК. Г. С. И. е подал касационна жалба чрез пълномощника си, адвокат М. П. срещу решение № 3505 от 21.05.2012 г. по гр. дело № 14886/2011 г. на Софийски градски съд /СГС/, гражданско отделение /г. о./, IV "Г" въззивен състав /в. с./. Касаторът е поддържал оплаквания за процесуална недопустимост на въззивното решение, както и за неправилност на съдебния акт вследствие постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по жалбата. Върховният касационен съд /ВКС/, гражданска колегия /ГК/, състав на трето отделение /III о./, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 37 от 16.01.2013 г. на ВКС, ГК, състав на III о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване, за да се провери по реда на касационния контрол, налице ли е вероятна недопустимост на съдебния акт, предвид констатираните в производството по чл. 288 ГПК данни за нередовности в исковата молба, засягащи обстоятелствата по чл. 127, ал. 1, т. 5 ГПК. СГС е потвърдил решението от 08.07.2011 г. по гр. дело № 8687/2010 г. на Софийски районен съд /СРС/, гражданска колегия /г. к./, 27 състав. С първоинстанционното решение е осъден Г. С. И. да заплати на [фирма], [населено място] на основание чл. 45 ЗЗД сумата 10426.88 лв., обезщетение за имуществени вреди по товарен автомобил "Мерцедес", влекач С 59 39 ВТ и полуремарке - двойна гондола /самосвал/ С 28 92 ЕН в резултат на причинено на 7.04.2006 г. пътно-транспортно произшествие /ПТП/, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането - 7.04.2006 г. до окончателното й изплащане, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът е осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на сумата 1879.10 лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел, че ответникът виновно е причинил имуществени вреди на ищеца и техният размер е доказан. В мотивите на обжалваното решение СГС е отразил юридическите факти, формиращи основанието по чл. 45 ЗЗД за ангажиране имуществената отговорност на ответника, които СРС е приел за осъществени, констатирал е неоснователност на оплакванията в жалбата. Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд е приел за разглеждане нередовна искова молба. Доводът на касатора за недопустимост на въззивното решение поради нередовност на исковата молба е обоснован. СГС е приел, че обезщетението е и за вредите на влекача, без да изясни какви конкретни имуществени вреди се претендират от ищеца. Неяснотата на претенцията не може да се преодолее с мотива, приет от въззивния съд, че изброяването в исковата молба не е детайлно, както и че петте плащания по отстраняване на повредите ищецът извършил като собственик. Тази неяснота има за последица нередовност на сезирането. Исковата молба се подава в писмена форма и отстраняването на нередовностите й се извършва също така в писмена форма. Сезирането на съда е редовно, когато исковата молба отговаря на регламентираното в чл. 127, ал. 1 ГПК съдържание. В случая повредите на товарната композиция, формиращи претенцията за имуществени вреди не са били изчерпателно посочени. В обстоятелствената част и петитума на исковата молба вредите се претендират, като повреди на самосвала в какъвто смисъл е и посоченото от ищеца в нея преди тяхното изброяване: "в резултат на предизвиканото от ответника ПТП на самосвала на фирмата са причинени сериозни повреди, както следва". Процесуално недопустимо е неотразяването на това изброяване изчерпателно /така напр. т. 4 от исковата молба, при която изброяването завършва с многоточие и т. 6 от исковата молба, при която изброяването завършва с израза и "много други дребни детайли и части"/. СРС е започнал производство по чл. 129, ал. 2 ГПК, но въпреки неотстраняване дефектите на исковата молба /процесуалният представител на дружеството с молба от 29.09.2010 г. не е изпълнил дадените указания, приел е за достатъчно уточнение препращането към фактурите за вложени части и детайли/ е продължил процедурата по движение на производството, като редовна. По същият начин е процедирал и въззивния съд. Исковата молба е останала нередовна относно претендираните имуществени вреди, както за тяхната относимост към товарната композиция, т.е. по въпроса, повреди на самосвала и влекача ли се претендират или само на самосвала, така и за самите повреди, отразени в т. 4 и т. 6 от исковата молба, които са винаги конкретни и не могат да бъдат отразявани с многоточие или израза "много други дребни детайли и части". При тези обстоятелства следва да се приеме, че въззивният съд се е произнесъл по нередовна искова молба, поради което постановеното от неговия състав решение е процесуално недопустимо. На основание чл. 293, ал. 4 ГПК решението следва да се обезсили и делото да се върне на въззивния съд, който трябва да проведе производство по чл. 129 ГПК, като съобрази изложените по-горе мотиви относно недостатъците на исковата молба с оглед изпълнението на задължението си да постанови допустим съдебен акт по съществото на спора. По тези съображения Върховният касационен съд, гражданска колегия, състав на трето отделение