Решение № 15639 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6889/2020 г.

Решение № 15639 от 16.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6889/2020 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Консулското длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, подадена чрез упълномощен юрк. Р. Д., против решение № 739/07.02.2020 г., постановено по адм. д. № 7163/2019 г. на Административен съд - С. град, с което е отменен негов отказ за издаване на виза "С" на А. В., гражданин на Ислямска Република Пакистан. С касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че отказът за издаване на виза е изготвен в законоустановената форма, съгласно чл. 34, ал. 1 Наредбата за условията и реда за издаване на визи и за определяне на визовия режим /НУРИВОВР/, както и при спазване на правилата на Инструкция № КОВ-04-02-351 от 15.08.2013 г. за условията и реда за съгласуване на заявленията за издаване на визи, обн. ДВ, бр. 90 от 2013 г. Счита процесния отказ за мотивиран с обстоятелството, че заявената цел на пътуването не е доказана убедително, налице е миграционен риск, както и че в случаи като процесния не е целесъобразно да се посочват детайлно причините, довели до отказ от виза. С писмени бележки от 30.11.2020 г., чрез юрк. Е. В., излага съображения, че съгласно чл. 9з, ал. 5 от Закона за чужденците в Република България/ ЗЧРБ/ приетото заявление за издаване на виза и приложените документи, удостоверяващи целта на пътуването, не пораждат задължение за издаване на виза, а от компетентния орган следва да се преценят всички констатирани обстоятелства. По изложените съображения моли решението да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да отхвърли жалбата на А. вакс срещу издадения отказ за виза тип "С". Претендира присъждане на разноските по делото. В открито съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не изпраща представител. Ответникът – А. вакс, гражданин на Ислямска Република Пакистан, в съдебно заседание, чрез. адв. М. А., оспорва касационната жалба и моли съдебното решение като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура, участващ в производството, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът е изяснил релевантните за спора факти и обстоятелства, като е съобразил исканията и доводите на страните, и направените фактически и правни изводи се подкрепят от събраните доказателства. Намира, че административният орган не е изложил фактически основания за приетото от него правно основание – чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ. Счита, че посоченото в отказа правно основание - чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ не е обосновано и не води до яснота относно волята на административния орган, като в случая не е направен анализ на семейния и социалния статус на кандидата и на обществено-икономическата обстановка в държавата му. Счита, че съдебното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от А. Вакас, гражданин на Ислямска Република Пакистан, срещу отказ на завеждащ консулска служба при Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска Република Пакистан от 29.05.2019 г., за издаване на виза "С", постановен по негово заявление от 18.04.2019 г. С обжалваното решение съдът е отменил този отказ за издаване на виза "С" и върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. За да стигне до този резултат първоинстанционният съд установил, че чужденецът е поискал от посолството на Република България в Исламабад да получи виза за краткосрочно пребиваване по чл. 9а, ал. 2, т. 3 от ЗЧРБ, като към заявлението си приложил: покана -декларация от чичо му М. Асиф, че може да осигури жилище и средства за периода от 11.03. до 10.05.2019 г., удостоверение за пребиваване от канещия, от което е видно, че е регистриран на адрес [населено място], медицински документи, че чичото страда от диабет и има сърдечна недостатъчност, удостоверение за семейно положение, от което е видно, че Асиф е брат на майката на молителя А. Парвийн, договор за наем от 21.01.2019 г. за имот на адреса, където е регистриран чичото, извлечение от банкова сметка, че лицето разполага с 3 444 лв. С процесния акт апликантът е получил отказ за издаване на виза, като в основанието за отказа е посочен чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ и текст: " Представените документи и декларирани устни данни не доказват убедително целта и условията на пътуването и намерението на чужденеца да напусне страната в законоустановения срок. " В хода на съдебното производство административният орган е представил Заповед № 95-00-254/03.10.2011 г. на министъра на външните работи, както и Заповед № 7 от 08.10.2018 г. от посланика, с което се предоставят правомощия на завеждащия консулската служба относно отказите за визи. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е преценил, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, като в обжалваното решение е посочено, че отказът е издаден на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ, но не е посочено защо представените от молителя множество доказателства не са възприети. Счел, че представените в хода на административното производство доказателства обосноват извод, че чужденецът е племенник на Асиф, британски гражданин, установен и в РБ, и с бизнес в страната, със средства и място на пребиваване и е готов да го представи на племенника си за кратковременното му пребиваване. Приел последното за доказано, с оглед представената декларация за адрес, копие на документ за продължително пребиваване на чичото на жалбоподателя, банкова референция на канещия и останалите посочени по-горе доказателства. По тези съображения съдът приел, че жалбата е основателна, отменил процесния отказ за издаване на виза "С" и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал е преписката на административния орган за ново произнасяне, при съобразяване на дадените му задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението на касатора, че оспореният отказ отговаря на изискванията за форма по АПК и съдържа относими мотиви. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е обосновал защо не кредитира многото представени доказателства, свързани с целта на пътуването по приетото от него правно основание – чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. Безспорно мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата, обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Съгласно цитираната разпоредба, административният орган може да откаже издаването на краткосрочна виза, когато гражданинът на третата страна не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване или транзитно преминаване, или летищен транзит. Настоящият съдебен състав счита, че в случая липсват конкретни фактически основания за издаване на акта, които да са относими към настоящия казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е налице извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, липсва каквото и да е обсъждане на събрани данни след проведена проверка по заявените от апликанта обстоятелства и относно тяхната достоверност. Настоящият съдебен състав констатира, че в касационната жалба, по която е образувано това дело, се съдържат аргументи и съображения за постановения отказ, но същите е следвало да се изложат в атакувания адм. акт, а не едва при неговото обжалване. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите към апликанта правнорелевантни факти и обстоятелства, поради които е постановен съответният отказ. Касационният съдебен състав не възприема тезата на касатора, че случая не е целесъобразно да се посочват детайлно причините, довели до отказ от виза. Следва да се има предвид, че цитираната законова норма на чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ е общо и бланкетно формулирана, а при постановяване на административния акт неговият издател е задължен да изпълни с конкретно съдържание визирания нормативен текст, като следва да формулира ясно и недвусмислено относимите факти, които касаят заявителя, а не такива по принцип. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (Наредбата), в която изрично е регламентирано нормативното изискване за мотивиране на отказа. Освен това в случая е безспорно установено, че в настоящата хипотеза не става въпрос за съображения, които засягат националната сигурност, тъй като от една страна Държавна агенция "Национална сигурност" е дала становище, че съгласувателната процедура е осъществена от Специализирана дирекция "М" - ДАНС, която не разполага с данни гражданинът на Пакистан да представлява заплаха за националната сигурност, а от друга страна - заявлението на апликанта не е за издаване на дългосрочна, а за краткосрочна виза. От съществено значение е обстоятелството, че в процесния адм. акт няма никакви данни административният орган да е обсъждал този въпрос, както и не е съобразил, че заявителят е роднина на лице, което е гражданин на ЕС към датата на подаване на заявлението и на произнасянето на процесния отказ. Следва да се има предвид, че в случая не е съобразена и нормата на § 1, т. 1, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Българската държава е синхронизирала законодателството си по издаване на краткосрочни визи с правото на Съюза, като е въвела визираните в член 32, параграф 1 от Регламент № 810/2009 основания за отказ от издаване на виза в националното законодателство и процесното основание за отказ за издаване на виза – чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ е идентично с това по член 32, параграф 1, буква а), ii). Съобразно практиката на Съда на Европейския съюз държавите членки имат "широка свобода на преценка, що се отнася до условията за прилагане на член 32, параграф 1 и член 35, параграф 6 от Визовия кодекс, както и що се отнася до преценката на релевантните факти, за да могат да установят дали посочените в тези разпоредби основания препятстват издаването на заявената виза, но това не ги освобождава от задължението за преценката на индивидуалното положение на кандидата за виза". Тези комплексни оценки, "основани на личността на този кандидат, на интеграцията му в държавата по неговото местоживеене, на политическата, социалната и икономическата ситуация в тази държава" предполагат и съставянето на "прогнози относно предсказуемото поведение" на кандидата – Решение от 19 декември 2013 г., Koushkaki, С-84/12, EU: C: 2013: 862, т. 60 – 62 и 58, 59. В конкретния случай в обжалвания отказ не е обективирано осъществяването на изискуемата комплексна оценка, нито съставена прогноза относно предсказуемото поведение на апликанта и на канещото лице, който е негов чичо. Липсата на конкретно изложени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ винаги съставлява съществено нарушение, тъй като лишава жалбоподателя от възможността да организира своевременно и ефективно процесуалната си защита, както и възпрепятства съдът да извърши качествен и обоснован контрол по законосъобразност върху оспорения адм. акт при преценката на правнорелевантните обстоятелства към конкретния казус. В този смисъл са решения по адм. д. № 12160/2018 г. и по адм. д. № 14248/2018 г., както и по-новите - решение № 5661 от 15.05.2020 г. по адм. д. № 120/2020 г. на VІІ отд. на ВАС и решение № 13290 от 27.10.2020 г. по адм. д. № 122/2020 г. на Четвърто отделение на ВАС. П. горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение