Решение № 14731 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6921/2005 г.

Решение № 14731 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6921/2005 г., III о., докладчик председателят Пенка Гетова Касационното производство по чл. 33 и сл. от ЗВАС (отм.) е образувано по касационни жалби на Стоян Георгиев Кунгалов, Геновева Атанасова Кунгалова, Георги Иванов Ризов, Иван Кирилов Ризов и Филип Иванов Ризов, починал след подаване на жалбата и заменен с правоприемниците му Янка Климентова Ризова и Антоанета Филипова Ризова-Калапиш, против Решение № 736 от 07.04.2005 г. по адм. дело № 717 от 2003 г. на Благоевградския окръжен съд като неправилно поради нарушение на приложимия материален закон. Ответниците - физически лица, изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Община Сандански изразява писмено становище за основателност на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадените в срок касационни жалби са основателни предвид следните съображения: С обжалваното съдебно решение, постановено в производство по чл. 6, ал. 6 ЗОСОИ, съдът е отменил административно Решение № Р-17 от 19.07.1999 г. на областния управител на област Благоевград и произнасяйки се по съществото на спора, е признал правото на обезщетение по реда на чл. 2, т. 1 ЗОСОИ на наследниците на Яне Андонов Попстоилов за отчуждения им по реда на ЗОЕГПНС парцел II в кв. 46 по плана на гр. Сандански от 1930 г. с находящите се в него две дюкянски помещения чрез съсобственост в магазин с площ 339 кв. м, разположен в партерния етаж в жилищен блок в пл. № 898, кв. 40 по плана на гр. Сандански. За да отмени административното решение, с което е признато право на обезщетение чрез компенсаторни записи, тъй като обектът - предмет на обезщетението, е собственост на трето добросъвестно лице, съдът е изложил съображения, че този факт е без правно значение, тъй като се нарушават правото на обезщетение на жалбоподателите и принципът на справедливост. Решението е неправилно като постановено в нарушение на приложимия материален закон. Безспорно е установено, че жалбоподателите пред първоинстанционния съд Владимир Попстоилов, Стоян Попстоилов, Стоил Янев, Славчо Янев и Васил Попов като наследници на Яне Андонов Попстоилов имат право на обезщетение по ЗОСОИ, тъй като наследственият им имот с две дюкянски помещения е бил отчужден по реда на ЗОЕГПНС. С обжалваното от тях административно решение административният орган им е признал това право на обезщетение, като е определил начин на обезщетяване - компенсаторни записи. Съображенията на административния орган се свеждат до факта, че сградите са съборени, теренът на парцела заедно с други два парцела е отреден за жилищно строителство, като е построен жилищен блок с партерен магазин, който обаче 100% е определен за обезщетение по ЗОСОИ на Геновева Атанасова Кунгалова като наследница на Галчо Атанасов Харизанов с влезли в сила Решения № 445 от 25.11.1998 г. и № 52 от 19.01.1999 г., двете на областния управител на област Благоевград. При така установените фактически обстоятелства незаконосъобразен е изводът на съда относно определения начин на обезщетяване - чрез съсобственост. Едно от изискванията за този способ на обезщетяване е новоизграденият обект да не е публична държавна или публична собственост и да не е придобит добросъвестно от трети лица. В разглеждания случай този способ на обезщетяване е неприложим, тъй като към момента на издаване на административното решение № Р-17 от 19.07.1999 г. има влезли в сила две административни решения, с които обектът като предмет на обезщетение е предоставен изцяло като обезщетение на трето добросъвестно лице, поради което единственият приложим начин на обезщетяване за жалбоподателите се явява този чрез компенсаторни записи, както законосъобразно е приел административният орган. Доводът, че следва да се конкурират различните административни решения с оглед съществуващото право на обезщетяване на различни лица, изложен и като съображение в съдебното решение, е незаконосъобразен. Публичноправният характер на отношението между държавата и гражданина по реституционните производства по ЗОСОИ обуславя важен правен извод. Както административните актове, така и съдебните решения, постановени в производства по обжалването им, имат констативен, а не конститутивен характер. С тях се признава правото на гражданина да получи обезщетяване срещу него. Това право се констатира между държавата и гражданина. То в никакъв случай обаче не нарушава правата на трети лица, които имат някакви самостоятелни претенции към имота или към обезщетението за него. Тези лица, ако наистина имат самостоятелни права, могат да предявят своите претенции срещу лицето, получило възстановяване или обезщетяване по административен път, по общия исков ред. В административното производство е недопустимо да се разглеждат и решават претенции за правото на собственост. Срещу тези претенции лицето, получило възстановяване на собствеността или обезщетяване за нея по административен ред, не може да противопоставя като присъдено нещо административното решение. Административното признаване на основателността на неговата претенция не може да промени съществуващите гражданскоправни права на собственост и други вещни права. С оглед изложените съображения обжалваното съдебно решение като неправилно следва да се отмени. Изяснени са правно релевантните по административноправния спор факти, при условията на които настоящата инстанция приема, че обжалваното административно решение на областния управител е издадено при правилно приложен материален закон и при спазване на административнопроизводствените правила, поради което жалбата като неоснователна следва да се отхвърли. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,