Решение № 15026 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2018 г.

Решение № 15026 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8418/2018 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроицесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Н. против решение № 1017 от 22.05.2018 г., постановено по адм. д. № 3228/2017 г. по описа на Административен съд гр. Бургас. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон – отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – зам. кметът по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" - Община Бургас, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Бургас отхвърля жалбата на Й. Н. против заповед № 3018/27.10.2017 г. на зам. кмета по "Строителство, инвестиции и регионално развитие" на Община Бургас, с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ, е наредено да бъде премахнат незаконен строеж – "бетонов фундамент (основа) за ограда", находящ се в уличната регулация – тупикова улица от о. т. 379 до о. т. 380 публична общинска собственост по действащ ПУП – ПРЗ на кв. "Черно море" - кв. "Рудник", гр. Бургас. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е издадена при осъществяване на материалноправните предпоставки на закона. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че оспорения административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ и съобразно приложената заповед за делегиране на права, а именно зам. кмета на общината, предвид факта, че процесния строеж е шеста категория. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. От компетентните органи е съставен констативен акт, с които е установено извършено незаконно строителство без разрешение за строеж и е в несъответствие с предвижданията на действащия подробен устройствен план. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е законосъобразен. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. Съгласно чл. 148, ал. 1 ЗУТ строежите могат да се извършват, само ако са разрешени съгласно този закон, а процесната основа за ограда е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и за нея следва да бъде издадено строително разрешение, съгласно чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ. В случая чл. 151, т. 11 ЗУТ е неприложим, тъй като от една страна оградата е с височина по-голяма от предвидената в нормата, а от друга страна същата е разположена върху имот публична общинска собственост - улица, а изискването на чл. 151, т. 11 ЗУТ е оградата да е в рамките на поземления имот. Със съставения констативен акт и приложената скица е установено съществуването на незаконния строеж, неговото местоположение, параметри и извършителя. Актът е връчен на жалбоподателя и същият не депозира възражения. Констатациите в акта не са оборени, като по делото не са ангажирани каквито и да било доказателства, които да ги опровергават. В този смисъл доводите в касационната жалба, че не е установено, че строежът е разположен върху имот публична общинска собственост, както и че жалбоподателя е извършител на строежа, са неоснователни. Правилно съдът приема, че в случая са неприложими нормите на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ. Независимо, че в случая не са ангажирани доказателства за годината на извършване на строежа, то от неговото подробно описание, дадено в констативния акт – започнато изграждане на ограда като е монтиран кофраж, излят е бетон и са поставени 10 бр. метални тръби, следва извод, че оградата е в процес на строеж. Констативният акт е официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК, ползващ се с материална доказателствена сила и както бе посочено по-горе, същият не е оспорен по законоустановения ред и констатациите в него не са оборени. Следователно налице са хипотезите на чл. 225, ал. 2, т. 1 и 2 ЗУТ и строежът е незаконен. Ето защо като прави извод и за материална законосъобразност на оспорената заповед, първоинстанционният съд постановява решение в съответствие с материалния закон. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди Й. Н. да заплати на Община Бургас сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,