Решение № 7401 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 554/2016 г.

Решение № 7401 от 20.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 554/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба от К. И. Ц. с адрес [населено място] против решение № 101 от 02.12.2015 г. на Административен съд Л. по адм. дело № 98/2015 г. С него се отхвърля жалбата му срещу решение № 12 от 23.04.2015 г. на директора на ТП на НОИ Л. в частта с която е потвърдено разпореждане № 5007295941/14.01.2015 г. на началник на отдел "ПО". Поддържа доводи за неправилност на решението с искане за отмяната му вследствие нарушение на материалния закон - отменително основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът ТП на НОИ не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна в съдебното производство за която решението е неблагоприятно. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения. С обжалваното решение на жалбоподателя се отказва зачитане на осигурителен стаж за периода от 10.03.2011 г. до 27.10.2014 г. времето по един час дневно на основание чл. 9, ал. 6 КСО извън зачетеното за осигурителен стаж време по 7 часа дневно по трудов договор с общината съгласно който е изпълнявал длъжността личен асистент на съпругата си. Административният орган и съдът са приели, че наличието на осигуряване във времето в което жалбоподателят полага грижи за съпругата си е пречка за допълнително зачитане на осигурителен стаж поради което жалбата като неоснователна е отхвърлена. Така постановеното решение е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 6 КСО в редакцията приложима към спора за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита времето през което са полагани грижи за лица с трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане над 90 на сто/, които постоянно се нуждаят от чужда помощ от техните съпрузи. Осигурителен стаж се зачита при условие, че за това време лицата не са били осигурени или не са получавали пенсия. При пенсиониране за периода, който се зачита за осигурителен стаж се внасят осигурителни вноски в размера за фонд Пенсии върху минималната работна заплата към датата на отпускане на пенсията, които са за сметка на държавния бюджет. Аналогична е разпоредбата на чл. 43а от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж в приложимата редакция. По делото е установено от заключение на експертиза, че за спорния период съгласно трудов договор между жалбоподателя и кмета на [община] жалбоподателят е поел да изпълнява длъжността личен асистент на съпругата си И. Н. Ц. по 140 часа месечно срещу възнаграждение от общината. Този трудов договор е в изпълнение на проект "П. за достоен живот" като жалбоподателят е бил включен в списък на лицата като личен асистент на съпругата си като в този списък са били включени над 300 лица, които преминават през оценка за потребностите от служители на Дирекция "Социално подпомагане". За целта се изготвя по типов образец Карта за оценка на потребностите за предоставяне на услуга "личен асистент". По този списък жалбоподателят е назначен съгласно цитирания договор с индивидуален месечен бюджет брой часове 140 месечно съгласно Решение по оценката на потребностите от социална услуга личен асистент, след което е бил подписан тристранен договор между [община] представлявана от кмета, като изпълнител и И. Н. Ц. като възложител чрез К. И. Ц. като личен асистент. В подаваните месечни декларации от [община] с данни за осигуреното лице е посочен 7 часов работен ден и съобразно работните дни са посочени и часовете на месеца като за спорния период от 10.03.2011 г. до 27.10.2014 г. жалбоподателят е осигуряван за целия период. Установените договорни отношения между жалбоподателя, общината и съпругата му са в резултат на тяхното съгласие за постигане на определен резултат в изпълнение на цитирания социален проект по който жалбоподателят е бил наясно с последиците от него - трудово възнаграждение и осигуряване. Спорен е въпросът следва ли да се приложи разпоредбата на чл. 9, ал. 6 КСО като се зачете за осигурителен стаж и по един час дневно от този спорен период освен вече зачетения осигурителен стаж съгласно осигуряването по трудовото правоотношение по 7 часа дневно. Настоящата инстанция намира, че разрешението дадено от административния съд е правилно при правилно приложение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 9, ал. 6, респективно на чл. 43а от НПОС дава възможност като право да бъде зачетен за осигурителен стаж времето през което съпругът полага грижи за съпругата си с над 90 % ТНР - в случая е 100 %. Наред с това следва през този период лицата полагащи грижи да не са били осигурени, като разпоредбата на КСО и НПОС не разграничават времето на отделни периоди в рамките на законоустановеното работно време или по друг признак. При липса на такова диференциране на времето през което се полагат грижите следва да се приеме, че наличието на осигуряване в това време е пречка за зачитането му за осигурителен стаж и на основание чл. 9, а. 6 КСО тъй като е зачетен осигурителен стаж на друго основание. Дали осигуряването е било пълно или частично е извън хипотезата на материалната разпоредба при наличието на такова правилно съдът е приел претенцията на жалбоподателя за неоснователна. Правата по КСО които са част от правата на българските граждани представляват предоставена от закона възможност, каквато в случая не е налице. При тези съображения решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, ВАС шесто отделение