Решение № 4754 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2015 г.

Решение № 4754 от 21.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7231/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – П. срещу решение № 862/28.04.2015 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 2454 по описа за 2014 г., с което е отменен ревизионен акт № [ЕИК]/3.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП [населено място] в частта относно определените задължения за допълнително установените задължения за задължителни осигурителни вноски за 2009 г. - вноски за фондовете на държавното обществено осигуряване в размер 2 997 лева и лихви за забава в размер 2 093. 20 лева, вноски за здравно осигуряване 1 332 лева и закъснителни лихви 565.02 лева. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон. Поддържа приложимостта по време към установяването на задължения за осигурителни вноски на разпоредбите на чл. 122 – 124а ДОПК, заради процесуалноправният им характер. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу съответната част от РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Г. С. Г. отрича основателността на касационната жалба. Иска присъждане на разноските, направени в касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: Г. С. Г. е оспорил пред АС Пловдив частта от ревизионен акт № [ЕИК]/3.06.2014 г., с която, при ревизия проведена по правилата на чл. 122-124а от ДОПК, в негова тежест са установени допълнителни задължения за плащания към различни осигурителни фондове за 2009 г. и за вноски за здравно осигуряване по сметка на бюджета на НЗОК. Размерът на осигурителният доход е определен по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, изчислен като превишение на разходите над приходите на РЛ при използване на метода на баланс на паричния поток. Това превишение е квалифицирано като доход с недоказан произход. Като основание за прилагане на особения ред за ревизия по чл. 122-124 от ДОПК администрацията е посочила наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Предпоставки на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК са обвързани с неясния произход на средствата за издръжката на данъчния субект и семейството му, както и средствата за извършени плащания за покупка на недвижим имот и вноски по заем. Към доходите са отнесени получените по трудови правоотношения. Констатираният паричен недостиг е в размер 16 650 лева. С включването в окончателния размер на осигурителния доход за 2009 г. и на дохода с недоказан произход, който е определен като такъв с източник трудова дейност, е обосновано определянето на допълнителни задължения за ЗОВ. Прието е, че Г. е осигурен по трудово правоотношение и самоосигуряващо се лице за доходите по извънтрудово правоотношение. Нормативен източник за разпоредените задължения е разпоредбата на чл. 124а от ДОПК, която предвижда прилагане на разпоредбите на чл. 122-124 от ДОПК и за установяване на задължителни осигурителни вноски. Размерът на осигурителните плащания е определен за самоосигуряващо се лице, като е съобразен максималният размер на осигурителния доход по ЗБДОО и извършените плащания на авансови осигурителни вноски. АС Пловдив е признал наличието на предпоставките по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Възприет е подходът за съпоставяне на паричните доходи и разходи и размерът на паричния недостиг. Решаващите мотиви на решението за разпоредената отмяна на РА относно установените задължения за ЗОВ са за неприложимост по време на разпоредбите на чл. 122-124 ДОПК с оглед момента на влизане в сила на препращащата към тях норма на чл. 124а ДОПК на 15.02.2011 г. и развитието на обсъжданите осигурителни отношения преди тази дата. Оспореното решение е правилно. Освен осигурителен доход /вж. чл. 6, ал. 2 от КСО/ се изисква и друг елемент на пораждащия задължението за обществено осигуряване фактически състав – осъществяването на трудова дейност. С арг. от чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или по чл. 4а, ал. 1 от кодекса. Дължимо е установяване дали доходите с недоказан произход са обвързани с някоя от дейностите по чл. 4 от КСО. От обстоятелството, че Г. е осигурено лице по чл. 4, ал. 3, т. т. 1, 2 или 4 от КСО /а той не е осигурен на никое от тези основания/, не следва извод за привързване на доходите с недоказан произход с тази дейност. Липсват правни изводи за значението на факта на здравното осигуряване на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО в контекста на правилото на чл. 40, ал. 4 във вр. с ал. 1 от ЗЗО в ред. от ДВ бр. 49 от 2004 г., в сила от 1.01.2005 г., сега чл. 40, ал. 5 от ЗЗО. Щом РЛ е осигурено на някое от основанията по чл. 40, ал. 1 ЗЗО и приписваният му доход с недоказан произход е неотносим към основанията по чл. 40, ал. 1, 2 или 3 ЗЗО, то за деятелността източник на дохода той не подлежи на здравно осигуряване. Достатъчността за отмяната на РА в частта за ЗОВ на изводите, основани на значението на източника на доходите, прави недължимо изследването на действието във времето на разпоредбата на чл. 124а ДОПК, което е предмет и на Тълкувателно дело № 3/2015 г. на ОСС на I и II колегия на ВАС. Правилното първоинстанционно решение следва да оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 200 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение