Решение № 9798 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2011 г.

Решение № 9798 от 5.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 13991/2011 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница Столична чрез процесуалния представител юрк. Димитрова срещу решение № 4119/30.08.2011 г., постановено по адм. дело № 8076/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено негово решение № 9600-0572/7.10.2010 г. за установена нова митническа стойност за внос на стоки от Турция на "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД - гр. София по ЕАД № 10BG005808Н0111496/25.09.2010 г. и определено публично държавно вземане в размер на 4 248,10 лв., представляващо ДДС за доплащане, ведно със законната лихва. Изложени са доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата на дружеството против оспореното решение на митническия орган и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Глобъл Транс Лоджистикс " ООД - гр. София чрез процесуалния представител адв. Айдарова и в депозирани по делото писмени бележки оспорва касационната жалба по подробно изложени съображения. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява подробно мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалваното пред настоящата касационна съдебна инстанция съдебно решение, първоинстанционният съд е приел, че неправилно митническите органи са приложили разпоредбата на чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 за създаване на Митническия кодекс на Общността, във връзка с чл. 30, § 1 и чл. 29 от същия и съответната националната правна уредба - чл. 35 и чл. 36 от Закона за митниците, която е идентична. Решението е правилно. На база представените към ЕАД доказателства, безспорно е установено, че митническата облагаема стойност на внесените с ЕАД стоки съвпада с посочената в митническата декларация. Въз основа на тези факти съдът е направил извод, че не е налице основание за определяне на митническата стойност за внесените от Турция стоки по чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно - чл. 36 ЗМ, тъй като от доказателствата по делото е установено, че тя е определена по чл. 29 от МКО, респективно - чл. 35 ЗМ. Необходима предпоставка за определяне на митническата стойност по реда на чл. 30, § 2, б. "а" - б. "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ е стойността да не може да бъде определена по реда на чл. 35 ЗМ - да няма доказателства за договорената стойност, която е платена реално или подлежи на плащане. В случая, предметът на продажбата е конкретизиран в издадените от продавача и изпращач по вноса фактура и митническа декларация за износ, стойността също. Съдът правилно е направил анализ и се е позовал на представените по делото доказателства, а именно: договор за международна покупко-продажба на стоки, сключен между "Глобъл Транс Лоджистикс" ООД и турската фирма Aksa Madeni Yag Petrol Urunleri, който е рамков и относим към износната митническа декларация на износителя от 23.09.2010 г., фактури № 142597 и № 142598 от 23.09.2010 г., дневник за покупките за м. 10.2010 г., извлечение от счетоводна сметка "Доставчици" и счетоводна сметка "Стоки" на жалбоподателя за м. 10.2010 г., стокова разписка за получена стока по процесния ЕАД, счетоводна справка 16411/30.12.2010 г. за закриване на задължения към доставчик и РКО. Така представените доказателства установяват, че договорената цена на стоките по вноса по смисъла на чл. 29 от Регламент 2913/92 е установена. Това е и цената, подлежаща на плащане съгласно сроковете, уговорени в представения по делото договор за международна покупко-продажба. От страна на административния орган не са ангажирани доказателства, съдържащи данни така посочената цена на стоките в ЕАД да е занижена от "Глобъл Транс Лоджистикс " ООД, като липсват доказателства, включително и такива по линия на международното сътрудничество, че подлежащата на плащане действителна цена на стоките в полза на турската фирма - износител е по-висока. Правилно съдът е приел, че липсват фактически и правни основания за приложимост на чл. 30, § 2 б. "а" - "г" от Регламент (ЕИО) № 2913/92, респективно чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ. Правилно първоинстанционният съд е установил, че митническият орган не е изложил никакви основания и мотиви защо не е приел декларираната стойност на внесените стоки, така както е посочена в митническата декларация и търговските фактури, издадена от турския продавач. От тях се установява безспорно, че стойността по фактурите и митническата декларация съвпадат. В този смисъл е законосъобразен извода на решаващия съд, че не може да се приеме наличие на основателно съмнение по смисъла на чл. 102, ал. 1 ППЗМ в митническите органи по отношение на декларираната митническа стойност, което налага извод за липсата на основание за прилагане на чл. 36, ал. 2, т. 3 ЗМ, респективно - чл. 30, § 2 от Регламент (ЕИО) № 2913/92. Като е постановил в този смисъл решението си първоинстанционният съд не е допуснал соченото от касатора нарушение при прилагането на материалния закон и при правилно установена фактическа обстановка е изградил правните си изводи, което сочи и на обоснованост на обжалваното решение. Последното като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК Върховният административен съд, първо отделение,