Решение № 2352 от 10.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8001/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 219 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Кмета на община Хасково, подадена чрез главен юрисконсулт Василева, против Решение 2775/05.07.2024 г., постановено по административно дело 238/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. С оспореното решение е отменен мълчалив отказ на Кмета на община Хасково да се произнесе по искане вх. 94Я-148-1/12.02.2024 г., подадено от Я. С. З.. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение и на трите основания по чл. 209, т. 3 АПК, като твърди и недопустимост на съдебното решение на основание чл. 209, т. 2 АПК. Ответната страна Я. С. З., се представлява от адвокат Зарчев, която оспорва касационната жалба по съображения, съдържащи се в писмена защита, с молба съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Процесното административно производство е започнало по искане вх. 94Я-148-1/12.02.2024 г., подадено от Я. С. З. до Кмета на община Хасково да й се предостави достъп през бариерата на паркинга, находящ се в гр. Хасково на площад Общински 3, който й бил предоставен преди. Представени са доказателства, удостоверяващи собствеността й върху самостоятелен обект за търговска дейност в сграда офис мецаниново ниво от 24,70 кв.м., идентификатор 77195.723.313.1.2 по КК на гр. Хасково, с административен адрес - гр. Хасково, пл. Общински 3, ет. 1, находящ се в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 77195.723.313, и съответните идеални части от общите части на сградата. Предназначението на обекта е променено в жилище с Разрешение 11/24.02.2022 г. на Главния архитект на община Хасково. Тъй като, административният орган не е се произнесъл с изричен акт в срока по чл. 57, ал. 1 АПК, съдът е бил сезиран с жалба против формирания мълчалив отказ по така подадената молба. За да отмени оспорения акт, съдът приел, че не може да се отговори на въпроса налице ли е неяснота във волята на лицето, което е подало искане до административния орган, която е препятствала произнасянето на последния. В действителност мълчаливият отказ не може да бъде отменен поради неспазване на писмената форма и липсата на мотиви, но е недопустимо предвид спецификите на казуса той да се мотивира за първи път от ответника в настоящото съдебно производство, при положение че същият не е бил наясно каква точно е била волята на искателя. Съдът е посочил, че ако това действително е така, органът е следвало да даде конкретни указания на искателя да уточни искането си в какво точно се изразява то, прилагайки доказателства към същото, и едва тогава да се произнесе с изричен акт, вкл. и с отказ при наличието на предпоставките за това. Решението е валидно, допустимо и правилно. Разпоредбите на чл. 57 АПК регламентират сроковете за издаване на индивидуален административен акт, като непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ съгласно чл. 58, ал. 1 АПК. Мълчаливият отказ се основава на кумулативното действие на една фикция и една презумпция чрез фикцията непроизнасянето на органа в срок се счита за изразено становище, а чрез презумпцията, че това становище е отрицателно. За да е налице мълчалив отказ, е необходимо преди това до административен орган да е било отправено искане за издаване на индивидуален административен акт, което да не е било удовлетворено в определения от съответната норма срок, както и това искане да е било адресирано до компетентния орган, т.е. когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане съобразно нормативно предвиденото му правомощие /компетентност/. Фикцията на закона /чл. 58, ал. 1 АПК/ намира приложение само при непроизнасяне от компетентен орган, за когото е възникнало задължение за произнасяне, а не по повод всяко сезиране на административен орган. В конкретния случай правилно е установено, че Я. З. е сезирала с искане за издаване на конкретен административен акт Кмета на община Хасково, който е орган на изпълнителната власт /§ 1, т. 1 ДР АПК/. Органът не се е произнесъл с изричен акт по заявеното искане. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебно-техническа експертиза е, че теренът на общински паркинг Запад представлява ПИ с идентификатор 77195.723.320 /с г- образна форма/, като същият не притежава статут на улица, а бил с кадастрален статут площад Общински. От извадки на цифровия модел на ПРЗ на Централна градска част и справка в регистъра и архива на ПУП към дирекция АГСИ към община Хасково се установява, че в прилежащите към идентификатор 77195.723.313 територии няма наличен и регистриран ПУП за проектиране на нови улици. За прилежащите към сградата на община Хасково зони нямало действащи сервитутни такива. Сочи се, че ПИ идентификатор 77195.723.313, в който е разположен самостоятелният обект на жалбоподателя, не е самостоятелен УПИ, а попада в УПИ I за търговска структура Чаршията и кинотеатър, който обхваща цялата пешеходна зона в централна градска част и притежава статут на групова недвижима културна ценност, като до него имало безпрепятствен пешеходен достъп, за разлика от достъпа с МПС, който е режимен. Процесният имот попада в обхвата на ограничението за контролиран достъп на МПС до общински паркинг Запад, който е прилежащ за него и представлява административна зона към зона за сигурност сградата на общинска администрация. Съгласно действащия план за регулация ПИ с идентификатор 77195.723.313, съответно идентификатор 77195.723.313.1.2, не граничи с улица, а граничи с общински паркинг Запад административна зона, достъпът до която е контролиран и ограничен. Правилен е изводът на съда, че разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот с транспортни средства и от неограничен брой лица и е с по-широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп и е в полза единствено на господстващите имоти имотите, за достъп до който се учредява. Съответно на това, изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план - чл. 190, ал. 1 от ЗУТ, докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него - чл. 192 от ЗУТ. В случая не се установява имотът да има лице на открита улица по влязъл в сила ПУП, нито има наличен или регистриран ПУП за проектиране на нови улици, като същият граничи с общински паркинг Запад с кадастрален статут Общински административна зона, достъпът до която е контролиран и ограничен. Обосновано е прието от съда, че отказът на Кмета на община Хасково е немотивиран, тъй като не е ясно дали същият се основава на обстоятелството за липса на лице на открита улица по влязъл в сила ПУП на господстващия имот, което всъщност би предпоставило приложимост на разпоредбата на чл. 190 ЗУТ при съобразяване, че същата въвежда изискването временните пътища да следват новите улици по ПУП, но това не е основание за отказ при липсата на действащ ПУП, тъй като изискването не е императивно, а по възможност, или на обстоятелството, че до имота има пешеходен достъп, което изключва приложението на чл. 192 ЗУТ. Тази неяснота във волята на органа препятства както правото на защита на лицето жалбоподател да разбере кое е точното основание за отказ да му бъде предоставен достъп до имота, съответно съдът да установи спазен ли е материалният закон при постановяване на отказа за предоставяне на достъп до имот, като в хипотезата на чл. 192 ЗУТ следва да се отбележи, че не е изследвано налице ли е друго техническо решение, което е явно икономически нецелесъобразно. Неяснотата във волята на органа същият мотивира поради неяснотата в искането на жалбоподателя, което води до извод, че органът преди да се произнесе е следвало да изясни с какво точно искане е сезиран и едва тогава да излага мотивите си, които при евентуален контрол от съда ще бъдат достатъчни за преценка спазен ли е законът или не. Правилно е посочено, че съдът осъществява контрол за законосъобразност върху акта на органа, а не мотивира акта вместо него, не го замества в мотивите му досежно фактите по спора. Воден от горните мотиви и като съобрази, че съдебното решение е валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,