Решение № 15888 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2018 г.

Решение № 15888 от 19.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7282/2018 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Емитех" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Сливен, представлявано от управителя К. Фотев, против решение № 79 от 10.04.2018 г., постановено по адм. дело № 331/2017 г. по описа на Административен съд - Сливен. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Касаторът претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - кметът на община Сливен, чрез юрк. Стойчева като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Административен съд - Сливен е сезиран с жалба от "Емитех" ЕООД против заповед № РД 15-1470/24.07.2017 г. на кмета на община Сливен, с която е забранено ползването на невъведения в експлоатация от компетентния орган строеж: "Реконструкция на промишлена сграда с идентификатор 67338.603.324. 1", находящ се в ПИ с идентификатор 67338.603.324 по КККР на гр. Сливен, в УПИ LXXVI, кв. 21 по плана на Промишлена зона, гр. Сливен. С обжалваното решение оспорването е отхвърлено като неоснователно. За да постанови този резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на установената процедура и в съответствие с материалния закон. Обосновал е извод за наличие на фактическото основание, посочено в заповедта, а именно ползването на строеж от пета категория без да е въведен в експлоатация по предвидения за това ред, което обуславя приложението на забраната по чл. 178, ал. 1 ЗУТ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът е извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на съдебно-техническата експертиза. Обсъдил е доводите и възраженията на страните. Релевантните за спора факти и обстоятелства са установени правилно. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Безспорно е установено, че строежът не е въведен в експлоатация. За него е одобрен инвестиционен проект и е издадено разрешение за строеж № 313/29.09.2012 г. от главния архитект на Община Сливен за обект: "Реконструкция на съществуваща промишлена сграда с идентификатор 67338.603.324. 1" в ПИ с идентификатор 67338.603.324, УПИ LXXVI "За производствена и складова дейност", кв. 21 по плана на "Промишлена зона", гр. Сливен, като се изгради стоманобетонова плоча на кота +4, 88 м върху нова скелетна стоманобетонова конструкция, без да засяга съществуващата сграда, без да се изменя външното очертание в хоризонтално и вертикално отношение съгласно одобрената проектна документация. По време на строителството касаторът "Емитех" ЕООД е внесъл проект за промяна, съгласуван на 10.06.2013 г., съгласно който се предвижда изграждане на допълнителни нива в западния край на сградата на кота +6, 72 м с размери в план 12, 05/18, 0 м и дебелина 14 см, и в източния край на сградата на кота + 7, 20 м с размери в план 12, 00/18, 0 м и дебелина 14 см. На 8.10.2013 г. е съставен Акт обр. 14 за приемане на конструкцията на строежа. Установено е, че строежът се ползва без да е издадено удостоверение за въвеждане в експлоатация. Релевантните обстоятелства, формиращи основанието за издаване на заповедта, са установени при извършената проверка, приключила с констативен акт № 11/21.06.2017 г. Жалбоподателят е уведомен за него. Предоставена е възможност за възражение, каквото е подадено на 7.07.2017 г. Същото е обсъдено от административния орган. Не са налице нарушения на установената процедура по издаване на заповедта, а поддържаните такива във връзка с констативния акт са неоснователни и не могат да бъдат приети като съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Неоснователни са и оплакванията за неизясняване на всички обстоятелства, които са от значение за спора. В случая забраната за ползване е постановена при условията на чл. 178, ал. 1 ЗУТ, съгласно който не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177. Обосновано съдът е приел, че елементите на фактическия състав са осъществени. Забраната за ползване е законосъобразна при положение, че строежът не е въведен в експлоатация от компетентния орган по съответния ред, след като този ред е задължителен с оглед неговата категория. Установено е, че строежът се ползва по предназначение. Правилно съдът е приел, че не е налице второто основание по чл. 178, ал. 4 ЗУТ, посочено в заповедта, но това не влияе на законосъобразността на административния акт. Фактически обстоятелства за промяна на предназначението на сградата не са изложени от административния орган и не се установяват по делото. Съгласно чл. 178, ал. 8 ЗУТ въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната. Доводите в касационната жалба, че съдът не е обсъдил възражението относно търпимостта на строежа, са неоснователни. В обжалваното решение са изложени мотиви по това оплакване. Законосъобразно съдът е приел, че представеното удостоверение за търпимост за сграда с идентификатор 67338.603.324. 1, издадено от главния архитект на община Сливен на основание пар. 16, ал. 1 ПР ЗУТ, не касае процесния строеж, представляващ реконструкция на съществуващата промишлена сграда. За него е издадено разрешение за строеж и е установено, че се ползва без да е въведен в експлоатация по предвидения ред. Неоснователно е възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд е изследвал законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК. С оглед изложеното не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и при своевременно заявеното искане от ответника, на община Сливен се дължат направените разноски за тази инстанция в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,