Решение № 7336 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2019 г.

Решение № 7336 от 12.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2019 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Пловдив, чрез юрк. Арнаудова, срещу решение № 1745/19.08.2019 година по адм. д. № 736/2019 година на Административен съд Пловдив. Релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК – неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Оспорва извода на съда за материална незаконосъобразност на обжалваната негова заповед № 180 А2996/21.12.2018 година. Посочено е, че оспореният отказ не бил издаден на основание висящите съдебни производства, касаещи собствеността на недвижимия имот. Фактическите и правни основания довели до постановяване на акта били изчерпателно изписани в същия - заявителят не е приложил изискуемите по Закона за туризма (ЗТ) документи в рамките на предоставения му срок. В случая дружеството "Дайли" ООД заплащало обезщетение на община Пловдив за това, че използва общински имот без правно основание, но нямало изрично волеизявление от страна на Общински съвет - Пловдив по отношение управлението и разпореждането с имота. Изложени са съображения за неправилност извода на съда, за редовност на подаденото заявление, обоснована от представеното писмо, което следвало да се разглежда като такова, въз основа на което дружеството владее имота на правно основание. Наведени са доводи, че ползването на имота след като е изтекъл срока на концесионния договор не запазва наемното правоотношение и не го трансформира, а държането на имота било осъществено без правно основание. Обоснован е извод, че нормата на чл. 129, т. 2, б. "а" ЗТ (в редакцията към датата на подаване на заявлението) изисква представяне на договор, от който да е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност, а никъде в представеното писмо не било посочено, че са налице такива условия. Изложени са твърдения, че в процесния случай била налице хипотезата на чл. 130, ал. 3 ЗТ, което обосновавало извод за правилно прилагане на материалния закон. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на "Дайли" ООД срещу Заповед № 180 А2996/21.12.2018 година на кмета на община Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът, "Дайли" ООД, чрез адв. Ангелова оспорва касационната жалба. Сочи, че спорът за материално право не е уреден като законово основание за отказ за категоризиране в хипотезите по чл. 130 ЗТ. Твърди, че съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 2, т. 2 ЗТ, административният орган е следвало да приеме документите за редовни, като представеното писмо с изх. № Z1-10771 от 07.12.2018 година на заместник- кмета ОСУТСИ да се разглежда като такова, въз основана на което дружеството владеело имота на правно основание. Моли, съставът на Върховен административен съд да отхвърли жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано съдът е отменил оспорената заповед, тъй като представеното от дружеството писмо от 07.12.2018 година, удостоверявало валидно право на ползване на обекта, предмет на категоризация, от страна на заявителя. Правилно съдът е посочил, че общината не се е противопоставила на ползването на имота и не е предприела действия по процедурата по чл. 65 от ЗОбС. Счита, че не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решение, поради което същото следва да бъде оставено в сила като правилно. При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Пловдив е образувано по жалба на "Дайли" ООД срещу заповед № 180 А2996/21.12.2018 година на кмета на община Пловдив, с която на основание чл. 130, ал. 3, вр. с ал. 2 ЗТ във вр. с чл. 20 от Наредбата за изискванията към местата за настаняване и заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория, отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията, и одобрен от кмета на община Пловдив протокол № 451 от 12.12.2018 година на Общинска експертна комисия по категоризиране на туристически обекти /ОЕККТ0 е отказано определянето на вид и категория на обекти: 1. Заведение за хранене и развлечения Класически ресторант "Нептун" и 2. Заведение за хранене и развлечения Коктейлбар "Нептун". Органът е приел, че представените към заявлението за категоризиране на туристически обекти документи по чл. 129, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗТ (в редакция към датата на подаване на заявлението) са открити непълноти, които не са отстранени от заявителя в рамките на предоставения му 14-дневен срок. За да отмени обжалваната заповед Административен съд Пловдив е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, във валидна форма, при спазена процедура, но при неправилно приложение на материалния закон. Мотивирал е извод, че в конкретния случай, административният орган е следвало да приеме за достатъчна редовност на документите - представеното писмо от 07.12.2018 година, в което се сочи, че има неприключили съдебни производства относно имота и че считано от 15.12.2017 година "Дайли" ООД дължи на община Пловдив заплащане на месечно обезщетение за ползването на общинския имот, което е дължимо до провеждане на процедура управление/разпореждане с имота и което удостоверява валидно право на ползване на обекта, предмет на категоризация, от заявителя. Според съда подаденото писмо следва да се разглежда, като такова въз основа на което заявителят владее имота на правно основание, тъй като договорът за концесия е изтекъл, а общината не е преминала към процедура по чл. 65 ЗОС, поради недоказаната собственост на имота и е приела вариант със заплащане на месечно обезщетение за лицето, държало имота по силата на изтекъл концесионен договор. Настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Административното производство е започнало по подадено от страна на "Дайли" ООД заявление-декларация от 31.05.2018 година до категоризиращия орган съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1 ЗТ (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.). ОЕККТО на свое заседание, проведено на 11.06.2018 година е разгледала подаденото на 31.05.2018 година заявление и е констатирала нередности и непълнота в представените от дружеството документи. Тъй като договорните отношения между "Дайли" ООД и община Пловдив са прекратени с писмо от 22.06.2018 година, ОЕККТО е дала възможност на заявителя да отстрани нередовностите, като представи копие на актуален договор за наем или друг договор, от който да е видно, че са налице условия лицето да извършва дейност - ресторантьорство, в обектите подлежащи да категоризиране. Дадените указания възпроизвеждат разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗТ (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.). В изпълнение на дадените указания от 22.06.2018 година (връчено на 03.10.2018 г.), с "Уведомително писмо" от 10.10.2018 година заявителят прилага Уведомително писмо № 18 ф3139/29.05.2018 г. на зам. -кмет "общинска собственост, устройство на територията, строителство и инвестиции" (ОСУТСИ), с което дружеството е уведомено, че дължи ежемесечно обезщетение за ползване на имотите, чиято категоризация се изисква до провеждане на процедура по управление/разпореждане с имотите. На заседание от 18.10.2018 година ОЕККТО по т. II от дневния ред комисията, след като е разгледала постъпилите документи, взема решение да отправи питане до дирекция "Общинска собственост" относно договор за наем или друг договор, от който да е видно, че дружеството има право да извършва дейност "ресторантьорство" в посочените обекти. С писмо от 07.12.2018 г. зам. -кмет ОСУТСИ, уведомява директор на дирекция "Общинска икономика и здравеопазване" (председател на ОЕККТО), че "Дайли" ООД ползва част от недвижим имот - публична общинска собственост, за което до провеждане на последваща процедура по управление с имота следва да заплаща обезщетение на Община Пловдив. На заседание от 12.12.2018 година, по т. IV от дневния ред, във връзка с писмото на зам. -кмет ОСУТСИ, ОЕККТО взема решение да предложи на кмета на община Пловдив да издаде заповед за отказ за определяне на вид и категория на обектите заявени от "Дайли" ООД. Видно от заповед № 180 А2996/21.12.2018 година на кмета на община Пловдив, същата е издадена на основание чл. 130, ал. 3, вр. с ал. 2 ЗТ. Съгласно визираните разпоредби (Изм. – ДВ, бр. 37 от 2018 г., в сила от 4.05.2018 г.) в случай на констатирана непълнота или нередовност на представените документи по чл. 129, ал. 1, 2 и 3 съответната експертна комисия по категоризация на туристически обекти в срок 10 работни дни от датата на заседанието писмено уведомява заявителя и определя 14-дневен срок от получаване на уведомлението за отстраняването им, ако в указания срок по ал. 2 непълнотите и/или нередовностите не бъдат отстранени, съответният категоризиращ орган със заповед отказва определяне на вид и категория на обекта. По делото не е спорно, че комисията е констатирала непълноти, дала е срок на заявителя да ги отстрани и в проведено на 12.12.2018 г. заседание е взела решение да отправи предложение до кмета на общината за постановяване на отказ по заявлението на "Дайли" ООД, тъй като непълнотите не са отстранени. Същността на спора се състои в това дали с представянето на писмо от зам. -кмет ОСУТСИ, дружеството е отстранило констатираните нередовности и дали писмото представлява документ по смисъла на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗТ, от който да е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност? Настоящата инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че спорът за материалното право не е уреден като законово основание за отказ за категоризиране в хипотезите по чл. 130 ЗТ, но не това е основанието за издаване на административния акт. Заповед № 180 А2996/21.12.2018 година на кмета на община Пловдив е издадена на основание чл. 130, ал. 3 ЗТ, тъй като дружеството не е отстранило в дадения му срок констатираните непълноти. Заявителят е следвало да представи копие от договора за наем или от друг договор, от който е видно, че са налице условия лицето да извършва съответната туристическа дейност в обекта, съгласно разпоредбата на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗТ. Представеното от заявителя уведомително писмо не е годно доказателствено средство да удостовери държане или ползване на недвижимите имоти. Законовата разпоредба е изрична и изисква представянето на договор за наем или друг договор от който да е видно, че са налице условия за извършване на съответната туристическа дейност. Още повече, че от една страна, от представеното писмо става ясно единствено, че дружеството следва да заплаща обезщетение за това, че ползва имота без правно основание, а от друга, от същото не е видно в какво си качество зам. -кмета ОСУТСИ го е издал, предвид че имотът е общински и с него следва да се разпорежда и управлява общинският съвет. Касационната инстанция не споделя извода на първоинстанционния съд, че административният орган е следвало да приеме за достатъчна редовност на документите писмото на зам. -кмета, тъй като със същото не се изпълняват изискванията на законовата разпоредба на чл. 129, ал. 1, т. 2, б. "а" ЗТ, за представяне на договор от който да е видно, че заявителят отговаря на условията да извършва туристическа дейност в обекта. Изложените от съда мотиви, че обстоятелствата не позволяват да се представят доказателства за правно валидно държане на имота са неотносими към предмета на процесния спор. Предвид гореизложеното, настоящият състав на седмо отделение на Върховен административен съд приема, че обжалваното съдебно решение като неправилно следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отхвърли жалбата на "Дайли" ООД срещу заповед № 180 А2996/21.12.2018 година на кмета на община Пловдив. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции е основателна и следва да бъде уважена, като на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 144 АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, в полза на касатора се дължат съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, от които по 150 (сто и петдесет) лева за всяка инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2, вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение