Решение № 2038 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2019 г.
ВАСII отделение10.02.2020 г.докладчик т Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 23 от 28.02.2019 г. по адм. дело № 138/2018 г. на Административен съд - Търговище и вместо него постановява: ОТМЕНЯ заповед № 3-01-580/24.08.2018 г. на кмета на община Търговище. ОСЪЖДА община Търговище да заплати на Н. Алиева от [населено място], обл. [област]сумата 280. 00 (двеста и осемдесет) лева разноски по делото пред двете съдебни инстанции, а на адвокат С. Илиев от АК – Търговище, гр. Търговище, ул. "Славянска" № 8 сумата 1200. 00 (хиляда и двеста) лева възнаграждение за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 2038 от 10.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6766/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Алиева против решение № 23 от 28.02.2019 г. по адм. дело № 138/2018 г. на Административен съд – Търговище, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 3-01-580/24.08.2018 г. на кмета на община Търговище. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено, като й се присъдят направените по делото разноски, а на адвокат Илиев- възнаграждение по чл. 38 от Закона за адвокатурата за двете съдебни инстанции. Ответникът – кметът на община Търговище не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Решението на Административен съд – Търговище е постановено в противоречие с материалния закон. Изводите на първоинстанционния съд за отсъствие на основания за отмяна на административния акт са направи при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, тъй като са взети предвид допуснатите при издаване на акта съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Изводът на административния съд за спазване на процедурата по чл. 196, ал. 2 ЗУТ е незаконосъобразен и не се споделя от настоящата инстанция. Разпоредбата е императивна и предвижда, че комисията, която събира данни за вида и състоянието на строежа, изслушва заинтересованите лица преди съставяне на констативния акт. В случая в нарушение на цитирания текст това не е направено. Действително, с писмо от 15.06.2018 г. жалбоподателката е уведомена за насрочения от комисията по чл. 196, ал. 1 ЗУТ на 21.06.2018 г. оглед на гаражите и постройките в частта от ПИ с идентификатор 73626.509.45, попадаща в общински имот, отреден за разширение на [адрес] в частта от о. т. 366 до о. т. 367. Съобщението за предстоящата проверка обаче достига до адресата Алиева на 25.06.2018 г. (известие за доставяне на л. 58), т. е. след като огледът е вече проведен. По този начин жалбоподателката не е изслушана и е лишена от възможността да участва при огледа, да изрази становище и евентуално да направи възражения и да представи доказателства. Следователно изискванията на чл. 196, ал. 2 ЗУТ не са изпълнени, тъй като смисълът на разпоредбата е да осигури пълно и обективно установяване на релевантните факти и да защити правата на заинтересованите лица. Допуснатото нарушение на процедурата по издаване на заповедта е съществено, тъй като накърнява правото на защита на жалбоподателката и се отразява на правилността на постановения административен акт, който е издаден без заинтересованото лице да е изслушано и да му е осигурена реална възможност да направи възражения относно констатациите на комисията. Това е самостоятелно и достатъчно основание за отмяна на заповедта. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че са налице основания за отмяна на оспорената заповед, тъй като при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Ето защо като достига до извод в обратния смисъл и отхвърля жалбата против административния акт, съставът на първоинстанционния съд постановява решение при неправилно тълкуване и прилагане на закона. Поради всичко изложено оспореното решение на Административен съд – Търговище следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 АПК се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповед № 3-01-580/24.08.2018 г. на кмета на община Търговище да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително правени разходи по водене на делото пред двете съдебни инстанции община Търговище следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателката Алиева сумата 280. 00 лв., представляваща 80. 00 лв. държавна такса пред двете инстанции и 200. 00 лв. възнаграждение за вещо лице. С оглед доказателствата за осъществена безплатна адвокатска защита на жалбоподателката Алиева пред двете съдебни инстанция и направеното искане, на адв. С. Илиев от АК- Търговище, процесуален представител на жалбоподателката Алиева, следва да бъде определено възнаграждение съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА в минималния размер, предвиден в Наредбата № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от наредбата, община Търговище следва да заплати на адв. Илиев сумата 1200. 00 лв. възнаграждение за двете съдебни инстанции. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,