Решение № 5259 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2171/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК /. Образувано е по касационна жалба, подадена от председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет /ДАБ/, чрез процесуалния му представител гл. юрк. E. Хичовски, срещу решение 1277/13.01.2025 г., постановено по адм. дело 12036/2024 г. по описа на Административен съд-София град, в частта, с която е отменено негово решение 11854/14.11.2024 г., в частта, с която е отказан хуманитарен статут на А. А. М.. В касационната жалба се релевират доводи за неправилността на атакувания съдебен акт. В открито съдебно заседание, чрез процесуалния представител юрк. Е. Хичовски, се поддържат изтъкнатите в касационната жалба съображения и се прави искане за отмяна на атакуваното решение в обжалваната част, при което да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, и в частта й срещу отказания хуманитарен статут. Ответникът А. А. М., гражданин на Сирия, редовно уведомен, не ангажира становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: С обжалваната част от решение Административен съд София-град е отменил по жалба на А. А. М., гражданин на Сирия, решение 11854/14.11.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, в частта, в която е отхвърлена молбата на А.М. за предоставяне на хуманитарен статут и е върната преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет за ново произнасяне по молбата за предоставяне на хуманитарен статут. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че неправилно е отказан хуманитарен статут на А.М., тъй като от представените справки на дирекция Международна дейност за обстановката в Сирия категорично е установено наличието на гражданска война. Съдът е приел, че с оглед на тежките и широко разпространени нарушения на правата на човека и продължаващите въоръжени конфликти и несигурност в Сирия са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Административния съд е заключил, че безспорно към настоящия момент все още няма достатъчно информация, от която да се направи заключение, че след падането на режима на Башар Асад, обстановката в Сирия се е подобрила и е безопасно връщането на жалбопотаделя, като в тази връзка е посочена позицията на ВКБООН изразена на 16.12.2024г. За неоснователни са приети изложените от административния орган доводите, касаещи заявеното от А.М. нежелание да се върне поради възможността да участва във военни действия. Решението в обжалваната му част е неправилно. Настоящият съдебен състав не споделя формирания от първоинстанционния съд извод за наличие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, обуславящо предоставянето на хуманитарен статут на сирийския гражданин, който счита за некореспондиращ с данните от приложените по делото общо шест справки относно Сирийската арабска република, последните две от които /вх. МД-02-20/14.01.2025 г. и вх. ВД-02-7/07.01.2025г./ представена в касационното производство. В съответствие с чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Основанието по цитираната разпоредба предполага установяването в административното производство, а в последствие и пред съда, на безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт в страната на произход, което поставя търсещото закрила лице в реален риск от тежки заплахи срещу живота и здравето му само и единствено поради самия факт на присъствието му на територията на тази държава, без никакво значение за личностните и индивидуалните му характеристики. Данни за такъв вид насилие в Сирия не са налице в доказателствената съвкупност, приобщена по делото. Противно на необоснованите мотиви на първоинстанционния съд, касационната съдебна инстанция счита за правилни изводите на административния орган от процесния административен акт за отсъствие на материалноправната предпоставка за предоставяне в случая на хуманитарен статут, предвидена в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решения на Съда на Европейския съюз /СЕС/ от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07 и от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12, относими към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход на търсещото закрила лице по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би го поставило в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече при отчитане на данните от справка вх. МД-02-20/14.01.2025 г., че след свалянето от власт на президента Башар ал Асад на 27 ноември 2024г. в Сирия са се свързали с 58 500 души с обществените центрове, за да се регистрират и да получат достъп до услугите за закрила. А според ВКБООН, в периода от 8-29 декември 2024г. 58 400 души са се завърнали в Сирия. От началото на 2024г. приблизително 419 200 сирийски бежанци са се завърнали в страната, повечето от тях в Ракка, Алепо и Дараа. Не без значение при формирането на извода за отсъствие на основанието по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ е и соченото от сирийския гражданин обстоятелство /по данни от протокола от проведеното с него интервю/, че неговите родители, съпругата и двете му деца все още живеят в [населено място], обл. Ракка в Сирия, и освен това не са подложени на заплахи или насилие, а само на лоши условия за живеене. Неправилни са изключително кратките мотиви на административния съд,отнасящи се до неправилност на извода на административния орган, с който същия не е приел за основателно твърдението на чужденеца нежеланието му да се върне поради възможността да участва във военни действия. Видно от протокол от проведено интервю, А.М. е отговорил, че не е бил член на въоръжена групировка, не е имал проблем с властите в Сирия, както и че не е получавал призовки или повиквателни, не е бил търсен по повод мобилизация, както и че не са идвали в къщата му от редовната армия, а само, че Кюрдите са му казали, че трябва да се присъедини към тях. Също така от справка ЦУ-1566/02.07.2024г., т. 2 подробно е изложена информация за отбиване на редовна военна служба, като е предоставена възможност за освобождаване от същата, чрез заплащане на такса. Следователно административния орган правилно е приел, че не са налице основанията по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на А.М. . Формираният в противоположния смисъл извод на административния съд е необоснован и следователно неправилен. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че оспореното решение в атакуваната част, с която е отменено решението на председателя на ДАБ в частта, с която е отказан хуманитарен статут, е неправилно и следва да бъде отменено. След неговата отмяна в тази му част, предвид изяснеността на делото от фактическа страна следва да бъде постановен нов съдебен акт по съществото на спора за отхвърляне на жалбата на сирийския гражданин срещу решението на административния орган в частта, с която на лицето е отказан хуманитарен статут. В необжалваната му с касационната жалба част, решението на първоинстанционния съд е влязло в сила. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,