Решение № 496 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 539/2009 г.

Решение № 496 от 4.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 539/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателят Савка Стоянова Производството е образувано по повод касационна жалба от подсъдимия Т. Б. Н. против присъда № 214 от 01.06.2009 г. постановена по в. н. о. х. д. № 3596/2008 г. по описа на Софийски градски съд. В жалбата се правят доводи за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила- касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК и се иска отмяна на постановената нова присъда и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В съдебното заседание жалбата се поддържа по изложените в нея и в писмените бележки съображения. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна и присъдата следва да се остави в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като прецени доводите на страните и провери въззивния съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 НПК намери за установено следното: Софийски градски съд с присъда № 214 от 01.06.2009 г. по в. н. о. х. д. № 3596/2008 г. е отменил изцяло присъдата от 27.10.2008 г. постановена по н. о. х. д. № 10795/2007 г. на Софийския районен съд и вместо нея постановил нова, с която признал подсъдимия Т. Б. Н. за виновен в това, че на 27.04.2005 г. в гр. С., ж. к. "Надежда", на ул. "Йордан Х." , причинил средна телесна повреда- транзисторно огнестрелно нараняване на ляво коляно, довело до трайно затруднение движението на Л. С. Л., със средство опасно за живота на мнозина, поради което и на основание чл. 131, ал. 1, т. 9, пр. 2 във вр. чл. 129 и чл. 54 НК го осъдил на две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "строг" режим. Доводите за допуснати нарушение на закона и съществени нарушения на процесуалните правила - чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК са неоснователни. Съображенията, изложени в подкрепа на довода за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се свеждат до пропуски в преценката на доказателствените материали по делото, необсъждане на доводите, касаещи авторството на деянието - време, място и начин на извършване на престъплението, както и непосочване въз основа на какви доказателства е постановена осъдителната присъда, което всъщност се определя и като липса на мотиви. Възраженията са неоснователни. Изводите на въззивния съд относно фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване са основани на съвкупна преценка на всички събрани по делото, при спазване на процесуалните правила, доказателствени средства. Преценката им е в съответствие с изискванията на формалната логика, като съдът не може да бъде упрекнат в пренебрегване или изопачаване на нито едно доказателствено средство. Твърдението, че не били установени времето и мястото на извършване на деянието, както и че от показанията на разпитаните свидетели, в т. ч. и пострадалия, авторството на деянието също не се установявало, е невярно. Въззивният съд в съответствие с изискванията на чл. 339, ал. З във вр. чл. 305 НПК е изложил съображения какви факти приема за установени, както и въз основа на кои доказателствени средства е направил фактическите си и правни изводи. Обстоятелството, че разпитаните по делото свидетели не могат да посочат точната дата, на която е извършено деянието не означава, че това не може да се изясни по друг начин. Въззивният съд правилно е приел за установени по несъмнен начин времето и мястото на извършване на деянието преценявайки полученото на 27.04.2005 г. съобщение в Второ РПУ- СДВР, откъдето е изпратен патрул за запазване на местопроизшествието. На същата дата е извършен оглед на местопроизшествието, като в протокола като повод за извършването му е отразено именно полученото в 18.30часа съобщение от дежурния офицер за прострелян гражданин в ж. к."Надежда", който е постъпил на лечение в "Пирогов". Събрани са доказателства и за факта, че действително на приетата дата пострадалият Л. в 18.15 часа е прегледан в спешния травматологичен кабинет, вписан под амбулаторен № 1* изготвена му е история на заболяването и на 28.04.2005 г. след извършване на необходимите манипулации и по негово настояване той е изписан от болничното заведение. Всички тези доказателствени средства са събрани по установения от процесуалния закон ред, съмнение в тяхната достоверност не може да има и те в своята съвкупност са достатъчни за изясняване на датата, мястото и средството, с което е причинена телесната повреда- а именно огнестрелно оръжие. По несъмнен начин е изяснено и авторството на деянието. По този въпрос възраженията, че извършеното разпознаване по снимки следва да се изключи, тъй като не е извършено в съответствие с процесуалните изисквания, не се възприемат от настоящия състав. Вярно е, че пострадалият и подсъдимият не са се познавали, но непосредствено след нападението първият е посочил достатъчни белези от които може да се идентифицира извършителя на деянието. Заявил е, че ако види лицето ще го познае, а по- късно при представянето на фотоалбум, без колебание е посочил подсъдимия като извършител на деянието. При приетите за установени фактически положения въззивният съд е квалифицирал правилно деянието по чл. 131, ал. 1, т. 9 НК, поради което и не е налице нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Поради изложените съображения и при липсата на допуснати нарушения при постановяване на въззивната присъда същата следва да се остави в сила. Водим от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение