Решение № 5481 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14587/2008 г.

Решение № 5481 от 27.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14587/2008 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 79, ал. 1 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи, гр. Враца (ОДМВР), против Решение № 27/10.10.2008 г. по а. д. № 272/2008 г. по описа на Административен съд Враца (АСВ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АСВ е отменил като незаконосъобразна Заповед № 1863/16.05.2008 г. на директора на ОДМВР с която на Юлиян Петров Димитров от гр. Враца, е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за напускане на страната и издаване на документи за задгранично пътуване", на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС. Недоволен от решението директорът го обжалва. Счита същото за неправилно като постановено при допуснато от съда нарушение на материалния закон. Моли отмяната му и постановяването на друго, по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна първоначалната жалба на Димитров против заповедта му. Ответната страна - Юлиян Димитров, с представеното по делото писмено възражение, счита касационната жалба за неоснователна. Прокурорът дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС) за да се произнесе, възприе фактическата обстановка, приета от АСВ. Тя не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на АСВ. При правилно установената фактическа обстановка касационната жалба се явява основателна. За да бъде наложена ПАМ на основание чл. 76, т. 3 от ЗБДС е необходимо едно единствено условие: лицето да има парично задължение в големи размери към българско физическо или юридическо лице или към чуждестранно такова, което да е установено по съдебен ред. В случая този обективен факт е налице. Безспорно е, че Димитров дължи на "Райфайзенбанк България" ЕАД, София, сумата 7341, 20 лв. главница, ведно с лихви и разноски. В случаите, когато личното имущество на длъжника покрива задължението или ако той представи надлежно обезпечение, ПАМ не се налага. Установяването на това второ, изключващо законовата възможност за налагане на ПАМ условие, по силата на чл. 170 от АПК, трябва да се стане в административното или съдебно производство от длъжника. По делото това не е направено от Димитров. С оглед изложеното, доводът за допуснато нарушение на материалния закон от АСВ при постановяването на обжалваното негово решение се явява основателен. Съдът е приел, че с оглед несъобщаването по надлежния ред от страна на частния съдебен изпълнител (ЧСИ) Нелов за образуването на изпълнително дело против Димитров, съдебният акт въз основа на който е образувано това производство не е влязъл в сила. Коментирани са възможностите и задълженията на ЧСИ да издири адреса на длъжника и да го уведоми редовно. Вменено е като задължение на административния орган да изясни въпроса за притежаваното от Димитров имущество. Съдът е счел, че едва след установяването от страна на директора на ОДМВР по безспорен начин, че лицето не притежава имущество, може да се говори за задължение на последното да представи надлежно обезпечение. Така изложените доводи са в противоречие с текста - чл. 76, т. 3 от ЗБДС и целта на закона. Както се посочи по-горе, за налагането на ПАМ е необходимо само доказването на парични задължения на лицето в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред. По делото това обстоятелство е установено с Писмо изх. № 695