Решение № 4544 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2008 г.
ВАСI отделение06.04.2009 г.докладчик т Фани Найденова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 9/12.06.2008 г. по адм. д. № 1/2008 г. на Сливенския окръжен съд, АО. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4544 от 06.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10580/2008 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на началника на митническо бюро Сливен против решение № 9/12.06.2008 г. по адм. д. № 1/2008 г. на Сливенския окръжен съд, АО, с което е прогласена нищожността на решение № 3540 - 0937/10.07.2006 г., издадено от началника на МБ Сливен, потвърдено с решение № 4402 - 1209/14.08.2006 г. на зам. началника на митница Бургас, с което е определен нов тарифен номер - 020329550 за част от стока 2 по ЕАД № 1009/4 - 392/30.01.2006 г, постановено е "АЛФА ФАРМ" ЕООД - гр. Сливен да доплати разлика в държавните вземания. В жалбата се сочат касационни основания, предвидени в чл. 209, т. 3 от АПК и се иска отмяната му и постановяване на решение по същество, с което да се потвърди издадения от него административен акт. Ответникът по касационната жалба - "АЛФА ФАРМ" ЕООД - гр. Сливен не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Производството е за втори път пред касационната инстанция. С решение по адм. д. № 8889/2007 г. Върховният административен съд по касационна жалба на същия касатор е отменил решение № 96/04.07.2007 г. на Сливенския окръжен съд, АО, постановено по адм. д. № 257 по описа за 2006 г. и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, с дадени задължителни указанията съдът да установи наличието на материална компетентност на началника на Митническо бюро Сливен да издаде процесното решение, като индивидуален административен акт по ЗМ , във връзка с правомощията на митническите органи, посочени в Устройствения правилник на Агенция "Митници" и правилникът на съответното РМД - Бургас, съобразно чл. 10 от Устройствения правилник. При новото разглеждане съдът следва да задължи началника на МБ Сливен да представи доказателства за материалната си компетентност да издава индивидуални административни актове - решения по Закона за митниците (ЗМ) , както и да окомплектова преписката с решение № 4402 - 1209/14.08.2006 г. на зам.-началника на митница Бургас, потвърждаващо процесното решение на началника на МБ Сливен, тъй като касационният съд е констатирал, че вместо това по преписката се съдържа решение № 4402 - 1208/14.08.2006 г. на зам.-началника на митница Бургас, потвърждаващо друго решение № 3454 - 6264/04/10.07.2006 г. на началника на МБ Сливен. При новото разглеждане на делото и съобразно задължителните указания на касационната инстанция, Сливенският окръжен съд е указал на началника на МБ Сливен да представи доказателства за материалната си компетентност да издаде процесния административен акт като съдът е провел две съдебни заседания, в които обаче такива доказателства не са представени. Съдът е изследвал правната уредба относно структурата на митническата администрация и митническите органи в тях, както и компетентността им да издават съответните митнически актове. Съобразена е разпоредбата на § 1, т. 9 и т. 25 от ДР на ЗМ, съгласно която митническите органи са длъжностните лица от изрично посочените митнически учреждения, които са: централно митническо управление, регионални митнически управления, териториални митнически управления, митнически бюра и митнически пунктове. При решаване на въпроса кой се явява компетентния орган в процесния спор да издаде индивидуален административен акт по повод определяне на публични държавни вземания, от общото формулиране, направено в чл. 220 от ЗМ и чл. 30 ППЗМ, във връзка с чл. 7, ал. 1 от ЗМ и легалните понятия за митнически органи и митнически учреждения, следва да се разграничи органът, който се явява компетентен да издаде индивидуален административен акт по повод определяне на публични държавни задължения, каквито са тези за мито и данъци, но след като това е обусловено от изменението им по размер поради настъпили впоследствие обстоятелства обуславящи това, а не е резултат от декларираните такива. Следователно компетентността, която произтича от закона, следва да бъде преценявана със съответните подзаконови нормативни актове или такива издадени в тяхно изпълнение. Съдът е съобразил издаденият на основание чл. 11, ал. 1 от ЗМ и чл. 11, ал. 1 от ЗА Устройствен правилник на Агенция "Митници", приет с ПМС № 1 от 08.01.2001 г. С този подзаконов нормативен акт се определя структурата и функциите на регионалните митнически дирекции, които са в: Бургас, Варна, Пловдив, Русе и София. Компетентността на ръководителите на принадлежащите към тях териториални митнически управления, митнически бюра и митнически пунктове се определя от Правилници на съответните РМД, приети от министъра на финансите, съобразно с разпоредбата на чл. 10 от Устройствения правилник. Само с Правилника на РМД - Бургас началникът на МБ Сливен може да установи предоставена му компетентност да издава решения за претарифиране на внесени стоки и да установява допълнителни държавни вземания, във връзка с новото тарифиране. В този смисъл са задължителните указания на ВАС дадени в отменителното решение и съобразно с тях първоинстанционният съд е дал възможност на началника на МБ Сливен да представи доказателствата относими към компетентността му да издава актове от посочения вид. С непредставяне по делото на Правилника за дейността на РМД - Бургас, в структурата на което е включено Митническо бюро Сливен, съдът не е могъл да направи извод, че началника на МБ Сливен е компетентен да издаде процесното решение, поради което правилно е приел, че процесния акт е нищожен, като издаден от митнически орган при липса на материална компетентност. По изложените съображения решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение