Решение № 675 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2012 г.

Решение № 675 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6331/2012 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 АПК. Касаторът Николай Николов моли да бъде отменено решение № 808/22.03.2012 г. по адм. д. № 4569/2011 г. на Варненския административен съд в частта, с която е отхвърлена жалбата му против РА № 1101633/13.09.2011 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата и в писмена защита. Моли РА да бъде отменен в обжалваната част и да му бъдат присъдени разноски. Втора касационна жалба е подадена от Директора на ДОУИ-Варна против решението в частта, с която е отменен РА № 1101633/13.09.2011 г. на ТД на НАП-Варна като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли да му бъдат присъдени разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационните жалби и отменителните основания, изложени в тях по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са допустими и подадени в срок. С обжалваното решение административният съд, е отменил РА в частта, с която за 2007 г. е определен данък по чл. 48 ЗДДФЛ над 3004,70 лв. и лихви над 1103,40 лв. и е отхвърлил жалбата против РА в останалата й част за определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ(отм.) за 2005 г. и 2006 г., по чл. 48 ЗДДФЛ - за 2008 г. и лихви върху авансови вноски. Основателен е доводът на втория касатор за неправилно определяне от съда на наличните средства в края на 2004 г. на ревизираното лице чрез анализ на доходи и разходи, след като 2004 г. не е включена в обхвата на ревизията и не са представени доказателства за налични суми освен 54 186,68 лв. по банкови сметки на ревизираното лице. Съдът е приел за налични суми от продажба на недвижим имот през 2004 г. за 8000 лв. без доказателства за наличието им, освен анализ на приходи и разходи. Не са представени доказателства, че наличните суми по банкови сметки са от преди 1.01.2004 г., за да е обоснован изводът на съда, че получените 8000 лв. от продажба на имот не са внесени по банковите сметки на Николов през 2004 г. Не са представени доказателства, че са налични в края на 2004 г. и превишението на приходите над разходите за 2004 г. Като налични са доказани само сумите по банкови сметки на Николов и са взети предвид в РА при определяне на паричния поток за отделните периоди. Обосновано съдът е приел, че получаваните суми ежемесечно от продавачката на мезонет представляват плащане на наем за ползването на продадения имот от нея и представляват облагаем доход на лицето, върху който за 2005 г., 2006 г. и 2008 г. в РА са определени дължим данък върху дохода с лихви. Неоснователни са доводите на Николов, че преведените суми представляват погашения по изтегления от него кредит от 200 000 лв. за покупка на апартамента, тъй като договорът за продажба на апартамента е развален. Правилен е изводът на съда, че не е доказано разваляне на продажбата по съдебен ред, нито симулативност на продажбата, осъществена по нотариален ред. Незаконосъобразен е изводът на съда, че за 2007 г. неправилно е приложен чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК. Получените доходи от наем на апартамента не са декларирани, с което са изпълнени условията на чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 112 и сл. ДОПК. Неправилно съдът е приел, че за 2007 г. няма превишение на разходите над приходите на Николов и са налице основания за определяне на данъчна основа различна от приетата в РА. В РА е определен данък върху дохода за 2007 г. само върху доходите от наем, намалени с нормативно признатите разходи за годината от 20%. Неправилно съдът е определял данъчна основа по начин различен от определения в РА предвид чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК, според които данъчната основа при наличие на обстоятелствата по ал. 1 се определя от органа по приходите след извършване на анализа на обстоятелствата по ал. 2. Решението е неправилно в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен дължим данък върху доходите с лихви за 2007 г. и в тази част следва да бъде отменено, а вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Неоснователен е доводът на касатора за неправилно определени лихви по авансови вноски в РА за 2007 г. и 2008 г. На вещото лице не е поставена задача да провери изчисленията на лихвите върху авансовите вноски в РА. Възражението не е подкрепено с доказателства и законосъобразно е отхвърлено от съда. Общо решението като неправилно следва да бъде отменено в частта, с която е отменен РА в частта, с която е определен дължим данък върху доходите с лихви за 2007 г. и в тази част вместо него следва да се постанови отхвърляне на жалбата против РА. Решението в останалата му част като правилно следва да бъде оставено в сила. Решението следва да бъде отменено и в частта за разноските, които следва да бъдат преизчислени поради промяната в резултата. Николов следва да да бъде осъден да заплати на данъчната администрация юрисконсултско възнаграждение по делото на основание чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК в размер 530,31 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,