Решение № 4177 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11667/2020 г.

Решение № 4177 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11667/2020 г., I о., докладчик съдията Весела Павлова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив срещу решение № 2763 от 08.06.2020 г. по адм. дело № 1762/2020 г. по описа на Административен съд София град, второ отделение, 48 състав. С обжалваното решение по жалба на "Сокол – БЛРС" ЕООД е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 584 от 19.12.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив за определената такса за водовземане на дружеството за периода 01. 01-31.12.2008 г. по разрешително № 31520231 от 07.12.2010 г., в общ размер на 75 762, 09 лева главница и 6 458, 27 лева лихви. Касаторът поддържа, че са налице основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на обжалвания съдебен акт. Излага доводи за неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон, направено от първоинстанционния съд, което е довело до формиране на крайния неправилен извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. Изразява становище, че на "Сокол – БЛРС" ЕООД е издадено разрешително за водовземане, а не за ползване на воден обект по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ, което означава, че е налице отнемане на воден обем от воден обект с цел използване на отнетия воден обем в друг воден обект и съответно, не е налице съвпадение на обекта на водовземане с обекта на водоснабдяване. В този смисъл за титуляра на разрешителното е налице задължение за заплащане на такса за водовземане за процесния период 2018 г. и последният не се ползва от изключението по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ. Касаторът иска отмяната на решението и постановяване на друго с отхвърляне на жалбата на дружеството срещу процесния АУПДВ. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски. Ответната страна – "Сокол – БЛРС" ЕООД, чрез процесуалния си представител адв. Я. А. оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалвания съдебен акт. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните по чл. 218 АПК, намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред АССГ е АУПДВ № 584 от 19.12.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район", гр. Пловдив, с който са установени задължения за такса за водовземане на подземни води за периода 01.01. -31.12.2018 г. съгласно разрешително № 31520231 от 07.12.2010 г., издадено от директора на БД"ИБР". Първоинстанционният съд е приел, че обжалваният АУПДВ е издаден от компетентен орган, в установената писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила, но при неправилно прилагане на материалния закон. Посочил е, че предметът на разрешителното е с цел на водовземането – аквакултури и свързаните с тях дейности, което означава, че целта на водоползването според издаденото разрешително "риборазвъждане" попада в понятието "аквакултури и свързаните с тях дейности". Достигнал е до извода, че по смисъла на чл. 194, ал. 7, т. 4 от Закона за водите /ЗВ/ /в ред. ДВ, обн. бр. 36/2008 г./ с оглед целта на водовземането не се дължи такса за водовземане от подземни води, така както не се дължи и такса за ползване на воден обект за същите цели за посочения период. Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Правилно съдът се е концентрирал върху предмета на издаденото по отношение на "Сокол-БЛРС" ЕООД разрешително № 31520231 от 07.12.2010 г., издадено от директора на БД "ИБР", което има пряко отношение към въпроса за законосъобразността на обжалвания АУПДВ. Процесното разрешително е издадено за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения от каптиран извор с две находища в имот № 084002, м. язовир Тошков чарк, землището на гр. Батак, обл. Пазарджик, с цел на водовземането "Аквакултури и свързаните с тях дейности", обем 2522880 куб. м. годишно, с краен срок 07.12.2020 г. Като основания за издаването му е посочена разпоредбата на чл. 44 във връзка с чл. 52, ал. 1, т. 2 ЗВ, а като обект на водоснабдяване е посочено рибовъдно стопанство "Тошков чарк", община Батак, обл. Пазарджик. На 19.12.2019 г. е издаден оспорения АУПДВ, с който на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ във връзка с чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 194, ал. 2 ЗВ са установени по основание и размер по отношение на "Сокол – БЛРС" ЕООД задължения за такси за водовземане по цитираното разрешително за периода 01.01. -31.12.2018 г. Правилно е тълкуването и прилагането на материалния закон, направено от първоинстанционния съд. В редакцията на чл. 194 ЗВ, ДВ, бр. 65/2006 г. законодателят е регламентирал задължение за плащане на такса, както за водовземане по ал. 1, т. 1, б. "а", "б" и "в" за повърхностни, подземни и минерални води, така и за ползване по ал. 1, т. 2, б. "б" за аквакултури и свързаните с тях дейности. Следователно, дали се касае за водовземане или за ползване на воден обект и за двете дейности законодателят е използвал общия термин "използване". След отмяната на чл. 194, ал. 1, т. 2, б. "б" ЗВ – ДВ, бр. 36/2008 г. отпада задължението за такса за ползване на воден обект за аквакултури и сходните на тях дейности. Водовземането по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗВ обхваща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти, а ползването съгласно § 1, т. 25 от ДР на ЗВ е всяка дейност във водния обект, която без да е свързана с отнемане на водите му, притежава потенциал за въздействие върху режима на водите. В чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ /редакцията, относима за процесния период/ е налице изключение от задължението за плащане на такса в случаите по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ – при разрешително за ползване на аквакултури и свързаните с тях дейности. Издаденото на "Сокол – БЛРС" ЕООД разрешение не е за ползване на водния басейн, а за водовземане, но това не означава, че настоящия казус не се обхваща от изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ, поради което правилно съдът е приел, че такса за водовземане не се дължи. Макар законът да прави разлика между разрешителното за водовземане и за ползване и решаващият съд ги е разграничил, но в същото време правилно е приложил разпоредбата на чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Водният обект, за който е издадено разрешителното в полза на "Сокол – БЛРС" ЕООД, е за водовземане, което означава, че от водния басейн се отнема вода, а не се използва само за отглеждане на аквакултури. Правилно първостепенният съд е приел, че определящо за възникване на задължението за заплащане на такса по чл. 194 ЗВ е не наличието или не на разрешително и неговия вид - за водовземане или за ползване, а вида дейност, която се извършва. В процесния случай видно от издаденото разрешително за водовземане целта на водовземането е "аквакултури", както и обектът на водоснабдяване е съществуващо рибовъдно стопанство / "Тошков чарк", общ. Батак, обл. Пазарджик/. Тези обстоятелства изрично са вписани в разрешението за водовземане и предвид § 9 от ПЗР на ЗВ, както и съобразявайки и чл. 39 ЗВ, който определя използването по смисъла на този закон като водовземане и ползване, т. е. терминът "използване" е в по-широк смисъл и обхват от "ползване", поради което е налице изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ. Преди тази редакция в сила е бил чл. 194, ал. 7, т. 4 ЗВ, в който изрично е било посочено, че не се дължи такса водовземане за повърхностни и подземни води в случай по чл. 46, ал. 1, т. 2 ЗВ. В този смисъл е постоянната съдебна практика на Върховния административен съд – решения по адм. дело № 15133/2018 г., по адм. дело № 1661/2019 г., № 525/2019 г. по описа на първо отделение, решение по адм. дело № 1258/2019 г. по описа на осмо отделение и др. С оглед на изложеното, неоснователен е доводът на касационния жалбоподател, че изключението по чл. 194, ал. 11, т. 4 ЗВ не се отнася за "Сокол – БЛРС" ЕООД, тъй като в конкретния казус е налице отнемане на воден обем от воден обект с цел използването на отнетия воден обем в друг воден обект и не е налице съвпадение на обекта на водовземане с обекта на водоснабдяване. Като е отменил процесния АУПВД, АССГ е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. В същия смисъл е решение № 2924 от 04.03.2021 г. по адм. дело № 9411/2020 г. по описа на Върховния административен съд, осмо отделение, отнасящо се до законосъобразността на друг АУПДВ, издаден от директора на БД "ИБР" по отношение на "Сокол – БЛРС" ЕООД за установени задължения – такси за водовземане по горецитираното разрешително за предходни периоди – 2011 г. – 2017 г. С оглед изхода на спора, в полза на ответника по касация следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 3000 /три хиляди/ лева за касационното производство съгласно приложения списък за разноски, договор за правна защита и съдействие от 06.08.2020 г., фактура № 37 от 10.03.2021 г. и платежно нареждане за банков превод от 15.03.2021 г., като размерът му е съобразен с материалния интерес по делото съгласно чл. 8, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и не са налице основания за намаляването му. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение