Решение № 1478 от 8.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6786/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) против Решение 3450/29.05.2023г. постановено по адм.д.1803/2023г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ), с което е обявена нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) УДВ - ЗЗ от 02.12.2020 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). В касационната жалба са изложени доводи за неправилност решението поради нарушение на материалния закон - касационно основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва се извода на административния съд за нищожност на обжалваното решение и се излагат подробни доводи за законосъобразност на акта. Искането е за отмяна на решението и да се разгледа спорът по същество, като се отхвърли жалбата на В и К ООД Димитровград. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа. Претендира се присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът - В и К ООД Димитровград, чрез адв. Карадимов оспорва касационната жалба в представен писмен отговор и моли същата да се остави без уважение, като се присъдят разноски за касационната инстанция. Заключението на прокурора от Върховна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните, на основание чл. 218 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, по следните съображения: Производството пред състава на АССГ е образувано след като с Решение 1096/01.02.2023 г., постановено по адм. дело 3323/2022 г. по описа на ВАС, е отменено Решение 7353 от 7.12.2021 г. на Административен съд-София-град постановено по адм. д. 714 по описа за 2021 г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд с конкретни указания за изискване от КЕВР да комплектова административната преписка с оспорения АУПДВ, подписан от членовете на КЕВР или пък изрично да се уточни, че АУПДВ е издаден само от нейния председател. В зависимост от това е указано на решаващия състав служебно да конституира като ответник надлежната страна по чл. 153, ал. 1 АПК и да прецени нейната компетентност за издаване на акта. При новото разглеждане на делото съставът на АССГ е изискал оспорения АУПДВ, подписан от председателя, членовете и главния секретар на КЕВР, и е конституирал Комисията като ответник. При осъществяване на съдебния контрол за законосъобразност на оспорения АУПДВ съдът е приел, че същия е нищожен, като е посочил, че правомощията на КЕВР като специализиран независим държавен орган са детайлно изброени в раздел Втори на Глава III от Закона за енергетиката (ЗЕ), както и в Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ) във връзка с регулиране на качеството и цените на водоснабдителните и канализационни услуги, като сред тях не се съдържа правомощие по установяване на дължими такси, определени като публични държавни вземания. Според първоинстанционния съд, нормата на чл. 28, ал. 1 ЗЕ предвижда за изпълнение на регулаторните си правомощия по този закон и по ЗРВКУ, КЕВР да събира такси за разглеждане на заявления, за издаване на сертификати, за продажба на документи за провеждане на конкурси, лицензионни такси и такси за регистрация на експерти, а съгласно чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗРВКУ приходите по бюджета на Комисията, с които се финансира дейността по този закон, се набират от такса "В и К регулиране". Събирането на публични вземания, според мотивите на съда, се предшества от тяхното установяване, като се касае за две отделни, различни правомощия, които при публичните вземания, каквито са таксите се осъществяват от различни органи. В този смисъл според съда не може да се приеме, че в правомощията на КЕВР по събиране на такси по чл. 28, ал. 1 от ЗЕ и по чл. 8, ал. 1, т. 1 от ЗРКВУ се включва и компетентност по тяхното установяване. По тези съображения съдът е достигнал до извод, че нито в ЗЕ, нито в ЗРВКУ се определя органа и реда за издаване на АУПДВ, поради което и на основание чл. 166, ал. 2, изр. второ от ДОПК, ръководителят на съответната администрация определя органа, който издава АУПДВ по реда на АПК. В случая това е председателя на КЕВР, който не е възложил с нарочен акт на друг орган от структурата на КЕВР да издава и подписва актове за установяване на публични държавни вземания, с което изискванията на процесуалния закон в случая не са били изпълнени. При тези данни съдебния състав е приел, че КЕВР не е притежавала правомощието, съответно не е компетентен орган да издаде оспорения АУПДВ. Решението е неправилно. Настоящият състав не споделя изводите на първоинстанционния съд за некомпетентност на органа, издал процесния акт. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е законосъобразността на АУПДВ УДВ - ЗЗ от 2.12.2020 г., издаден от КЕВР, с който на "В И К" ООД - Димитровград е установено публично задължение за неплатена такса "В и К регулиране" в размер на 3 322, 92 лв., представляваща първа променлива част от таксата за 2020 г., дължима към 25.03.2020 г., втора променлива част в размер на 3 322, 92 лв. за 2020 г., дължима към 25.07.2020 г. и законна лихва върху посочените главници и периоди в общ размер от 233, 13 лв., ведно със законна лихва върху главницата от 6 645, 84 лв., считано от 1.09.2020 г. до постъпване на сумите по сметката на КЕВР, съгласно чл. 4, ал. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн. ДВ, бр. 23 от 17.03.2006 г.). Както правилно е посочил административния съд, съгласно чл.166, ал.2 ДОПК, ако съответните закони не предвиждат ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. Този законов текст се прилага единствено доколкото не е налице отклонение от правилото. В случая компетентността на КЕВР за издаване на актове от рода на процесния е уредена в чл. 28, ал. 1-3 от ЗЕ във вр. с чл. 166, ал. 2 от ДОПК. Таксите по ЗЕ и ЗРВКУ представляват публични държавни вземания чл. 28, ал. 3 от ЗЕ. Размерът на таксите събирани по ЗЕ е одобрен с тарифа на Министерски съвет на основание чл. 28, ал. 2 от ЗЕ, а размера на таксите по ЗРВКУ с Тарифа за таксите, които се събират от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги чл.8, ал.3 от ЗРВКУ. В изпълнение на регулаторните правомощия по ЗЕ и ЗРВКУ на КЕВР е делегирано и правомощието за събиране на такси - чл. 28, ал. 1 от ЗЕ. Предвид изложеното се налага извод, че първоинстанционния съдът е тълкувал законовите разпоредби стеснително, поради което неправилен се явява и крайния му извод, че ЗЕ и ЗРВКУ не предвиждат органът, който е оправомощен да издаде АУПДВ за такса В и К регулиране, а председателя на КЕВР е следвало да определи изрично такъв в рамките на административната структура. В този смисъл са Решение 10917 от 10.11.2023 г. на ВАС по адм. д. 3884/2023 г., VIII о. и Решение 4114 от 3.05.2022 г. на ВАС по адм. д. 786/2022 г., VIII о. От изложеното следва, че актът за установяване на публично държавно вземане не е нищожен, поради което изводът на първоинстанционния съд в обратна насока е неправилен. Независимо от преценката по валидността на акта, като част от дължимата проверка за законосъобразност, първоинстанционният съд при новото разглеждане на спора в производството по чл. 226 АПК е бил длъжен да изложи мотиви по фактите, установени от доказателствата по делото, което в случая не е сторил. И доколкото настоящето производство е по чл.225 АПК, съобразно нормата на чл. 227, ал. 1 от АПК, въпреки така констатираната неправилност на съдебния акт, спорът следва да бъде разрешен от касационната инстанция по същество. Фактическата обстановка по делото е правилно установена от първоинстанционния съд. Според чл. 1 от Тарифа за таксите, които се събират от държавната комисия за енергийно и водно регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните оператори заплащат годишна такса "В и К регулиране", която се състои от постоянна и променлива част, както следва: 1. постоянна част в размер: а) 500 лв. - за В и К оператор с приходи от В и К услуги през предходната година до 500 000 лв.; б) 2000 лв. - за В и К оператор с приходи от В и К услуги през предходната година над 500 000 лв.; т. 2. (попр. - ДВ, бр. 26 от 2006 г.) променлива част в размер 0, 005 лв. /куб. м фактурирано количество питейна вода за предходната година. Таксите се заплащат на вноски, в срокове, посочени в чл. 2 от Тарифата. По смисъла на Тарифата "Приходи от В и К услуги през предходната година" са всички приходи от дейностите, подлежащи на регулиране по Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. В настоящето производство страните не спорят по размера на определената такса. Твърди се, че жалбоподателя не е задължено лице, тъй като същият не притежава качеството на "В и К оператор" съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ във вр. с чл. 198о от Закона за водите. Според нормата на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ В и К оператори са всички предприятия с предмет на дейност извършване на В и К услуги, а в чл. 1, ал. 2 от ЗРВКУ е посочено какво се включва в тези В и К услуги. От данните по делото е видно, че към 01.01.2020 г. "В И К" ООД Димитровград продължава да изпълнява дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на водоснабдителната инфраструктура на територията на гр. Димитровград и да получава приходи от потребителите. Независимо от сключването на допълнителни споразумения 1 и 2 към договора от 14.04.2016 г. между Асоциацията по В и К на обособената територия и "Водоснабдяване и канализация" ЕООД Хасково и предвиденото присъединяване в бъдеще, преобразуването на двете дружества не е завършило и промяна в техния статус не е налице към периода, за който се дължи таксата. За това свидетелстват представения по делото отговор до КЕВР с вх. В-17-16-2.2.2021 г. от инж. Т. Марков, представител "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Хасково и приложената декларация за идентичност на отчетни данни от 16.01.2020г., съдържаща данни за приходите от В и К услуги и фактурираното количество питейна вода за предходната 2019г., подписана от управителя на "Водоснабдяване и канализация" ООД - Димитровград. В случая се касае за заварено положение, уредено изрично с § 9, ал. 11 от ПРЗ към ЗИДЗВ, според който, до сключване на договор по реда на чл. 198о, ал. 4, активите по ал. 8 - 10 продължават да се стопанисват, поддържат и експлоатират по досегашния ред от действащите към деня на влизането в сила на този закон ВиК оператори на обособената територия по смисъла на § 34 от ПРЗ на ЗИДЗВ (посл. изм. ДВ, бр. 95 от 2009 г.). Ето защо съдът намира, че независимо от предприетата процедура по присъединяване на Община Димитровград към Асоциация по ВиК на обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Хасково, същата към процесния период не е завършена и жалбоподателят не е преустановил предоставянето на В и К услуги, респ. не е загубил качеството си на В и К оператор по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗРВКУ. Поради това същият е задължено лице в качеството му на В и К оператор и като такъв дължи заплащане на годишна такса "В и К регулиране". Неоснователно е и възражението, че от страна на КЕВР не са осъществени дължимите административни услуги на дружеството срещу дължимата такса В и К регулиране, позовавайки се на Решение ПП-3/09.05.2017 г. на КЕВР. С цитираното решение се констатира, че обособената територия на "В И К" ООД - Димитровград е престанала да съществува и на основание чл. 27, ал. 2, т. 6 от АПК производството по разглеждане на бизнес плана на оператора за периода 2017г. - 2021 г. е прекратено като недопустимо. По делото не са представени данни за осъществяване на съдебен контрол върху решението и това не дава основание за пълно възприемане на заключението в него. Като следва да се посочи, че в това производство не е било спорно качеството на адресата на оспорения акт като В и К оператор. Ето защо, настоящият състав приема, че оспорения административен акт e законосъобразен. В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, а акта е издаден в съответствие с материалния закон и при съобразяване с целта на закона. Предвид всичко изложено, обжалваното решение следва да се отмени на основание чл. 221, ал. 2 АПК и вместо него да се реши спорът по същество на основание чл. 227, ал. 1 АПК, като жалбата на В и К ООД Димитровград се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора на касационния жалбоподател се дължат претендираните разноски - по 240 лева юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.1 вр. 227, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение