Решение № 7897 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12611/2009 г.

Решение № 7897 от 14.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12611/2009 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Гергана Георгиева Иванчева против решение № 258 от 21.07.2009 г. по адм. дело № 265/2009 г. на Административен съд - Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 2273/6.08.2008 г. на заместник - директора на Областна дирекция "Полиция" (ОДП) - Кюстендил за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 75, т. 5 от Закона за българските документи за самоличност, сега Закон за българските лични документи (ЗБЛД) - забрана за напускане на страната. Жалбоподателката излага подробно мотивирани съображения за постановяване на решението в нарушение на закона, на Директива 2004/38/ЕО и на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, тъй като не са налице основания прилагане на марката и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски Ответникът - заместник - директорът на Областна дирекция на МВР - Кюстендил не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и доказателствата по делото настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд - Кюстендил е законосъобразно. Правилно съдът приема, че обжалваният административен акт е постановен от компетентния по смисъла на чл. 78, ал. 1 от ЗБДС орган, в предвидената форма, като съдържа мотиви, обосноваващи прилагането на административната мярка и при спазване на административнопроизводствените правила. Заключението на съдебният състав, че заповедта е издадена и при съобразяване с материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 75, т. 5 от ЗБЛД, също съответства на закона. Съгласно разпоредбата на цитирания текст не се разрешава напускане на страната, а паспорти и заместващите ги документи не се издават (издадените се отнемат) на лицата, за които е поискана забрана по реда на чл. 182, ал. 2, т. 2, б. "а" и по чл. 221, ал. 6, т. 1 б. " а" и "б" от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Последната норма предвижда възможност за публичния изпълнител при задължение в размер над 5000.00 лв., за което не е представено обезпечение, да поиска от органите на Министерство на вътрешните работи да не разрешат напускане на страната или да не издадат (съответно да отнемат) паспорти или заместващи ги документи на длъжника или на членовете на управителните или контролните му органи. Така в разглежданата хипотеза правилно Административният съд - Кюстендил приема, че по отношение на касатора предпоставките на чл. 75, т. 5 от ЗБДС за прилагане на принудителна административна мярка са изпълнени. Оспорената заповед е издадена след искане на публичния изпълнител при Териториална дирекция - Пазарджик на Националната агенция за приходите (искане изх. № 13959/17.06.2008 г.) за налагане принудителна административна мярка по реда на чл. 75, т. 5 от ЗБЛД по отношение на жалбоподателката Иванчева, действаща като едноличен търговец с фирма "Хермес - Гергана Георгиева", гр. Пазарджик за неизпълнени и необезпечени публични задължения в размер над 5000.00 лв. Нормата на чл. 75, т. 5 от ЗБДС е императивна и овластява административния орган да приложи мярката във всички случаи, когато има съответно искане, т. е. в тази хипотеза заместник - директорът на ОДП - Кюстендил действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да изпълни направеното по реда на ДОПК искане. В този смисъл е и тълкуването на посочените разпоредби, направено от първоинстанционния съд, поради което съвсем аргументирано съдебният състав приема, че искането по реда на чл. 221, ал. 6, т. 1, б. "а" и "б" от ДОПК обосновава упражняването от страна на административния орган на предоставените му със закона правомощия. Поради това като достига до извода, че действията на административния орган са в нормативно очертаните рамки, оспорената заповед е издадена при спазване на материалноправните разпоредби, а жалбата е неоснователна и подлежи на отхвърляне, Административен съд - Кюстендил постановява съдебен акт в съответствие със закона. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на съдебния акт поради неспазване на Директива 2004/38 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г. относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки съдът намира за неоснователни. Съгласно чл. 27, ал. 1 от цитираната директива държавите-членки могат да ограничат свободата на движение и пребиваване на граждани на Съюза и на членове на техните семейства, независимо от националността им, по съображения, свързани с обществения ред, обществената сигурност или общественото здраве, като се забранява позоваването на такива съображения за икономически цели. Алинея втора на посочената разпоредба регламентира, че мерките, предприети по съображения, свързани с обществения ред или обществената сигурност, трябва да са в съответствие с принципа на пропорционалността и да се основават изключително на личното поведение на въпросното лице, като личното поведение на въпросното лице трябва да представлява истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото и не се приемат мотиви, които са изолирани от конкретния случай и които се опират на съображения за обща превенция. С разпоредбата на чл. 75, т. 5 ЗБДС българският законодател е установил принудителна административна мярка, която се налага по съображения, свързани с обществения ред. Плащането на изискуемите публични задължения е изискване, което е установено в интерес на фиска с оглед функционирането на държавата, рефлектира пряко върху бюджетната политика и данъчната система и следователно директно засяга интересите на обществото и извършването на дейностите от публичен интерес. Следователно ограничаването на правото на българските граждани да напускат страната в разглежданата хипотеза е мярка, въведена от националния закон, установена в публичен интерес и в този смисъл отговаря на критерия за обществен ред по смисъла на директивата. Преценката за наличие на истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха, която засяга някой от основните интереси на обществото по смисъла на директивата, е направена на законодателно ниво още с въвеждането на основанието по чл. 75, т. 5 ЗБЛД. Националният законодател осъществява преценката за наличие на цитираната заплаха във всеки от случаите, визирани в хипотезата на визираната норма, т. е. във всички случаи, когато по отношение на длъжник на държавата за публичноправно вземане в големи размери е образувано изпълнително дело, по което не е представено надлежно обезпечение и има искане от публичния изпълнител за налагане на принудителната мярка от органите на МВР, законодателят приема, че е налице истинска, реална и достатъчно сериозна заплаха за основен интерес на обществото. Тази преценка е с обективен характер, тъй като следва от извършването на деянието, т. е. законодателят приема, че по отношение на всяко от лицата по чл. 221, ал. 6, т. 1 ДОПК е изпълнено изискването на чл. 27 от директивата. В този смисъл мярката във всеки един случай е пропорционална на легално защитимата цел - защита на обществения интерес, поради което и съответства на изискванията на правото на Европейския съюз. Доводът за противоречие на обжалвания съдебен акт с Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи също е неоснователен. Съгласно чл. 2, т. 3 от Четвъртия протокол на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи упражняването на правото на напускане на територията на държавата може да бъде ограничено със закон в интерес на националната и обществената сигурност, поддържане на обществения ред, за предотвратяване на престъпления, за защита на здравето и морала или правата и свободите на другите. В настоящият случаи ограничението е наложено със ЗБЛД, с оглед поддържане на обществения ред (бюджетната и данъчна политика са пряко свързани със сигурността и функционирането на държавата), а в този смисъл и в защита на правата и свободите на другите граждани, поради което ограничението на правото на свободно придвижване на жалбоподателката е законосъобразно. Възражението за нарушение на чл. 8 от конвенцията също е неоснователно. Разпоредбата регламентира правото на неприкосновеност на личния и семеен живот, на жилището и тайната на кореспонденцията, поради което не е свързана с разглеждания казус. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК първоинстанционният съд проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като излага съображения относно изводите за компетентност на издателя, спазване на формата и административнопроизводствените правила, законосъобразността на издадената заповед и съответствието й с целта на закона. Съобразно предмета на спора са обсъдени доводите на страните и всички доказателства, представени с административната преписка, както и приобщените в хода на съдебния процес. За процесуално нарушение не може да се приеме и отказа на съда да отправи преюдициално запитване по реда на чл. 628 от ГПК, с оглед нормата на чл. 629, ал. 2 от същия кодекс. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на решението на Административен съд - Кюстендил по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Съдебният акт е законосъобразен и постановен при спазване на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставен в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК Върховният административен съд, пето отделение