Решение № 3440 от 1.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10683/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Х. Х., гражданин на Ирак, против Решение 3909 от 30.09.2024 г., постановено по адм. дело 813/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне. Редовно призован за датата на съдебно заседание, А. Х. Х., не се явява и не се представлява. Ответникът, председателят на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), редовно призован, се представлява от юриск. Хичовски, който оспорва касационната жалба, представя доказателства, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени устно в съдебно заседание. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която подлежащият на инстанционен контрол съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на А. Х. Х., гражданин на Ирак, срещу Решение 8561 от 13.08.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на чужденеца е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити по чл. 59 от АПК, в съответствие с административнопроизводствените правила и действащите материалноправни разпоредби. Административният съд е приел, че изложените от жалбоподателят причини за напускане на страната му по произход не съставляват материалноправно основание за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Установил е, че от изнесената от чужденеца бежанска история, е видно, че същият не е бил лично преследван в родината си поради неговата етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение, като не се обосновава и наличие на реална опасност от бъдещо такова . Търсещият закрила е посочил като конкретен повод за напускането на Ирак нападение срещу него и близките му от друго семейство по личен повод, който не е релевантен към производството за предоставяне на международна закрила. С оглед изложената в интервю причина да търси закрила в България, а именно защото е бил задържан тук, съдът е приел, че по отношение чужденеца не са налице основания за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Съдът е заключил, че спрямо касатора не се установят и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, тъй като чужденецът не е била принуден да напусне държавата си по произход поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Съдът е приел, че в разглеждания случай чужденецът не навежда като причина за напускане на страната си по произход, наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Според АС- Хасково нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, визираща наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, не намира приложение в конкретния случай. С оглед на представената справка от Дирекция Международна дейност при ДАБ относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Република Ирак, съдът е направил извод, че в момента не е наличен вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Ирак, поради което е приел, че доколкото в конкретния случай не се обосновава страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут, безогледното насилие в Ирак следва да е изключително, каквото то не е. В тази връзка е приел, че положението в държавата на произход не може да се приеме за достигащо такава степен на безогледно насилие, което го определя като такова с характера въоръжен конфликт, по отношение на който да намира приложение тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета (отм.), дадено с решение от 17.02.2007 г. по д. С-465/2007 г., съответно- не е налице специфичната хипотеза по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Съдебното решение е валидно, допустимо и правилно като постановено при спазване на съдопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и обосновано. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд Хасково, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощието си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК. Обосновано съдът е заключил, че административният акт е законосъобразен, тъй като не страда от нито един от пороците по чл. 146 от АПК. Същият е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и съдържа необходимите съгласно чл. 59 от АПК реквизити, постановен е при спазване на административнопроизводствените правила и в съгласие с приложимите материалноправни разпоредби. Правилно Административен съд - Хасково, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Няма данни и липсват твърдения от чужденеца за проявен спрямо него акт на преследване от страна на официалните власти в Ирак. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ под "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните човешки права или съвкупност от действия, които водят до нарушаването им, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че търсещият закрила е бил обект на преследване. Спрямо него не е упражнявано физическо насилие и той не твърди да е бил обект на репресии поради своята етническа и/ или религиозна принадлежност. Видно от доказателствата по делото, чужденецът не съобщава да е била заплашван или преследван. Правилен е изводът на АС-Хасково, че посочената причина да търси закрила в България, а именно защото е бил задържан тук, не е предпоставка за предоставяне на закрилата по чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от А. Х. Х. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. Жалбоподателят не навежда твърдения за осъществено спрямо него преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и за риск от бъдещо такова. Не се установява в страната му по произход да е имал проблеми с официалните власти, да е бил задържан или преследван или пък да е съществувал риск от такива действия спрямо него, за да се обоснове извод, че спрямо него са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. При установената по делото фактическа обстановка правилен е изводът на първоинстанционния съд, че не са налице основания за предоставяне на чужденеца на статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Обосновани са изводите на първоинстанционния съд и за това, че не са налице материалноправните предпоставки за уважаване молбата на А. Х. Х. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Правилно съдът, предвид данните и твърденията, съдържащи се в интервюто на чужденеца, е приел, че липсват доказателства същият да е бил изложена на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Установената фактическа обстановка не дава основания да се приеме, че жалбоподателят е бил принуден да отпътува от Ирак поради реална опасност от тежки посегателства. От представените справки за актуалното положение в страната по произход, съпоставени с личната бежанска история на лицето, в разглеждания случай, не се установява чужденецът да е бил лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето му, не са установени намеси в личната сфера на лицето, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. В случая събраните доказателства не налагат подобен извод, като преценката на обстановката в Ирак и бежанската история на търсещия закрила сочат, че напускането на страната не е свързано с реална и тежка лична заплаха срещу живота и личността по смисъла на ЗУБ. На база установеното, първоинстанционният съд обосновано е приел, че липсват данни свободата и живота на чужденеца да са реално застрашени от смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне. В хода на касационното производство представителят на ответника е депозирал като писмено доказателство пред настоящата инстанция актуална справка вх. МД-02-63 от 29.01.2025 г. относно общото положение, актуалната политическа и икономическа обстановка в Ирак, която, предвид спецификата на производството по ЗУБ, настоящата касационна инстанция следва задължително да вземе предвид при преценка законосъобразността на съдебното решение в частта, в която е отхвърлена жалбата на чужденеца срещу отказа да му бъде предоставена субсидиарна закрила по чл. 9 от ЗУБ. Видно от същата, в Ирак понастоящем не се установява обща ситуация на ширещо се насилие или въоръжен конфликт със степен да не може да бъде осигурена защита на кандидатката за статут в страната му на произход. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - Хасково е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение