Решение № 10616 от 22.11.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Министъра на земеделието (с предишно наименование Министър на земеделието, храните и горите, Министър на земеделието и храните) срещу Решение 1138/23.02.2022 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело 12078/2021 г. С обжалваното решение е обявена нищожността на Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от Закона за горите през периода 2003-2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението, преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението (наричан за краткост Списъка), одобрен от министъра на земеделието и храните на основание § 3, ал. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за горите (ЗГ), обнародван в Държавен вестник (ДВ) бр. 58/2011 г., В ЧАСТТА МУ по т. 15, касателно поземлен имот 002125, представляващ част от имот 000243, находящ се в гр. Разлог, от разделянето на който са се образували поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 61813.808.196, 61813.808.197, 61813.808.198 и Министерството на земеделието, храните и горите е осъдено да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател не сочи конкретно касационно основание за отмяна на съдебното решение. Цитира съдебна практика, според която списъкът по § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ, в който е включен поземленият имот на заявителя, представлява индивидуален административен акт по отношение на всеки собственик на имот, включен в същия и за него се прилага редът по АПК, че административният орган не може сам да преразгледа и отмени административния акт, че за имоти, които са били с променено предназначение преди датата на обнародване на § 3 ПЗР на ЗГ, не се прилага разпоредбата на § 3, ал. 4 от ПЗР на ЗГ. Излага съображения, че са били налице всички законови предпоставки за издаването на списъка и че същият е влязъл в законна сила. Счита, че до отмяната на списъка и заличаването на поземления имот от същия, за този имот се прилагат ограниченията по § 3 от ПЗР на ЗГ. Моли обожаваното решение да се отмени. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Воденичарова. Ответникът по касация Д. Димитров оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представя списък на разноските. Ответникът по касация се представлява от адв. Стоянова и адв. Димитров. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Макар и да не се сочи касационно основание по чл. 209 АПК, предвид чл. 218, ал. 2 АПК, за настоящата инстанция е налице служебно задължение да провери обжалваното решение за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено от съд, функциониращ в надлежен състав и в пределите на правораздавателната му власт. Решението е издадено в писмена форма и е подписано от съдията, който го е постановил. Отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество - постановено е по допустима жалба подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване административен акт. Решението съответства на материалния закон. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства и правилно е приложил релевантните правни норми. По делото от фактическа страна е установено, че Д. Димитров се легитимира като собственик на имот 002125, представляващ съгласно документ за собственост, залесена територия с площ от 22,000 (двадесет и два) декара, находящ се в землището на гр. Разлог. Имотът е придобит чрез извършена замяна между Д. Димитров и Пирин Голф Холидейз Клуб АД, видно от нотариален акт за замяна на недвижим имот 198, том III, peг. 2479, дело 583 от 2006 г., вписан в Служба по вписвания гр. Разлог, с вх. рег. 2576 от 18.05.2006 г., акт 187, том XI, дело 2343/2006 г. Пирин Голф Холидейз Клуб АД е придобило заменения имот посредством замяна с Национално управление по горите, на основание чл.15б, ал. 7 ЗГ (отм.), видно от Договор за замяна 311/12.07.2005 г., вписан с вх. рег. 2768/13.07.2005 г., том I, 275. През 2006 г. Д. Димитров е инициирал процедура по разделянето на имота на три по-малки, за което е представил скица-проект за делба ф09217/02.06.2005 г. на имот с номер 002125 в землището на Разлог с площ от 22.000 декара и изваждането на последните от горския фонд. Със Заповед РД-15-0490/08.06.2007 г., Заповед РД-15-0491/08.06.2007 г. и Заповед РД-15-0492/08.06.2007 г., всички на кмета на Община Разлог, са одобрени ПУП - план за отреждане и застрояване на имоти с идентификатори съответно 61813.808.196, 61813.808.198 и 61813.808.1978. Със Заповед 328/20.12.2007 г., на основание чл.14, ал. 1, т. З и чл. 19, ал. 4 ЗГ (отм.), председателят на Държавната агенция по горите нарежда да бъде изключена от горския фонд площ в размер на 22 000 дка за жилищно строителство, съгласно подробни устройствени планове, одобрени със Заповеди РД 15-0490/08.06.2007 г., РД 15-0491/08.06.2007 г., РД 15- 0492/08.06.2007 г. на кмета на Община Разлог. Засяга се горска територия, представляваща ПИ с идентификатори: 61813.808.196 с площ от 7,000 декара, находящ се в гр. Разлог, община Разлог, област Благоевград, по кадастралната карта (КК), одобрена със Заповед РД-18-33 от 15.05.2006 г. на изп. директор на Агенцията по кадастъра (АК), при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 61813.808.843, 61813.808.198, 61813.808.197, 61813.808.124 и 61813.808.31. Имотът попада в част от отдел 238, подотдели б, 1 (по ЛУП от 2003 г.) в района на дейността на Държавна дивечовъдна станция Разлог ; 61813.808.197 с площ от 6,500 декара, находящ се в гр. Разлог, община Разлог, област Благоевград, по КК, одобрена със Заповед РД-18-33 от 15.05.2006 г. на изп. директор на АК, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 61813.808.196, 61813.808.843, 61813.808.198. Имотът попада в част от отдел 238, подотдели б (по ЛУП от 2003 г.) в района на дейността на Държавна дивечовъдна станция Разлог; 61813.808.198 с площ от 8,500 декара, находящ се в гр. Разлог, община Разлог, област Благоевград, по КК, одобрена със Заповед РД-18-33 от 15.05.2006 г. на изп. директор на АК, при съседи: поземлени имоти с идентификатори: 61813.808.197, 61813.808.914, 61813.808.843, 61813.808.126, 61813.808.915, 61813.808.196 и 61813.808.31. Имотът попада в част от отдел 238, подотдели б, 1 (по ЛУП от 2003 г.) в района на дейността на Държавна дивечовъдна станция Разлог. В рамките на установения срок е заплатена по банковата сметка на Регионално управление по горите - Благоевград сумата в общ размер на 53 721 лева, представляващи цената за промяна на предназначението на трите имота и изключването им от горския фонд. Съгласно т. 2 от Заповед 328/20.12.2007 г. на председателя на Държавната агенция по горите и на основание чл. 8, т. 1 ЗУТ, Д. Димитров е предприел действия по включването в урбанизирани територии на вече изключената от горския фонд площ от 22,000 декара, представляваща ПИ с идентификатори 61813.808.196, 61813.808.197, 61813.808.198. Промененото предназначение е отразено в кадастралната карта на гр. Разлог. За имотите са издадени скици-визи за проектиране на жилищни сгради при спазване на устройствени показатели за зона ОК. С оглед изложените фактически установявания, съдът правилно е приел, че доколкото е сезиран с искане за обявяване на нищожност на Подробен списък на всички имоти от държавния горски фонд, придобити от физически, юридически лица и общини в резултат на извършени замени по реда на чл. 15б от Закона за горите през периода 2003 - 2009 г., както и на имотите, на които е променено предназначението преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им, издаден от Министерство на земеделието и храните и обнародван в ДВ бр.58/29.07.2011 г., в частта му относно вписването в него на имот, представляващ част от имот 000243, целият с площ от 66.000 декара, в землището на гр. Разлог, с [ЕКАТТЕ], Разлог, а именно имот 002125, находящ се в землището на гр. Разлог, област Благоевград, с площ от 22 000 декара, включен в цитирания списък под 15 (подточка/ред 2), от разделянето на който имот при промяна на предназначението са се образували поземлени имоти с идентификатори 61813.808.196, 61813.808.197, 61813.808.198, на основание чл. 149, ал. ал. 5 АПК жалбата е процесуално допустима. Правилно, след анализ на разпоредбата на § 3, ал. 1 и ал. 4 ПЗР на ЗГ, в сила от 08.03.2011 г., е приел, че Списъкът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и целта на ЗГ в оспорената част, до степен водеща до неговата нищожност. Правилни и съответни на закона са съображенията на решаващия съд, че Списъкът по § 3, ал. 4 ПЗР на ЗГ е обнародван в ДВ бр. 58/29.07.2011 г., т. е. три години след като заповедта за промяна на предназначението на имотите собственост на г-н Димитров е влязла в сила. В Списъка е следвало да бъдат включени само имоти, които не подлежат на промяна на предназначението, но не и такива, чието предназначение е променено преди датата на обнародване на тази разпоредба в закона. Поради това трите спорни имота са включени в Списъка в нарушение на изричната норма на § 3, ал. 1 ПЗР на ЗГ. Недопустимо е разширен обхвата на списъка, спрямо правното основание на което същият е издаден, като са включени и имоти, чието предназначение е променено преди влизане в сила на мораториума върху промяната на предназначението им. В този смисъл е и Решение 11250/05.08.2013 г. на ВАС по адм. дело 1883/2013 г., 5-членен състав. По изложените съображения обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претенцията за разноски на ответника по касация следва да се уважи в доказан по делото размер 8 000.00 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат, на основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 228 АПК. Възражение за прекомерност от страна на касатора не е направено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение