Решение № 13343 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4323/2020 г.

Решение № 13343 от 27.10.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4323/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ферохром" АД, гр. Казанлък чрез неговия пълномощник срещу решение № 503/20.12.2019 г. по адм. д. № 486/2019 г. на Административен съд Стара Загора. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Казанлък не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касатора срещу заповед № 828 от 04.06.2019 г., издадена от кмета на община Казанлък, с която заповед е разпоредено да се премахне незаконен строеж "Магазин за промишлени стоки с метална конструкция и ограждаща конструкция от термопанели със застроена площ 145. 75 кв. м., находящ се в ПИ с идентификатор 35167.505.127 по КККР на гр. Казанлък, представляващ УПИ III-127, кв. 427 по плана на гр. Казанлък. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Заповедта е издадена от материално и териториално компетентния административен орган - кмета на община Казанлък, съобразно законово регламентираните му правомощия по чл. 225а във връзка с чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправните предпоставки за разпореденото премахване на строежа като незаконен такъв по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, при подробно описание в заповедта на строежа от гледна точка на неговия вид, предназначение, характеристики, местонахождение. В случая, вместо да постави преместваемо съоръжение в границите на УПИ III-127, кв. 427 по плана на гр. Казанлък, с размери и конструкция, съобразно одобрения инвестиционен проект и издаденото разрешение за поставяне № 53/14.12.2016 г., жалбоподателят е изпълнил строителство на едноетажна сграда с монолитна и независима конструктивно основа, с размери, които са по-големи от посочената площ в разрешението за поставяне /11 м/22 м, вместо 11/19 м/, и които навлизат в съседен поземлен имот с идентификатор 35167.505.759 - публична общинска собственост. Видно от заключението на експертизата и поясненията на вещите лица, дадени в съдебното заседание при изслушване на експертизата, разпореденият за премахване обект не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части, поради което не се касае за преместваем обект. Строежът, за който не е спорно, че е изпълнен не по-рано от 2016 г. /въз основа на издаденото разрешение за поставяне № 53 от 14.12.2016 г./ не би могъл да представлява търпим строеж по смисъла на пар. 16 ПРЗЗУТ и на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ, нито подлежи на узаконяване по реда на пар. 127, ал. 2 и следващите ПЗРЗИДЗУТ. Така постановеното решение е обосновано. В този аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Такава е и фактическата констатация, че в случая се касае за строеж по смисъла на пар. 5, т. 38 ДРЗУТ, а не за преместваем обект. В този смисъл съдът правилно е посочил, че в контекста на посочените легални дефиниции на строеж и на преместваем обект съгласно пар. 5, т. 38 и т. 80 ДРЗУТ за определянето на обекта като преместваем или като строеж се изхожда от неговите характеристики-вид, предназначение, начина на изграждане и свързаност с терена или с друг обект. В случая от заключението на вещите лица се установява, че преместване не би могло да бъде извършено на друго място при запазване на физическата му цялост като обект, а чрез разрушаването му и новото му изграждане на друго място. Процесният обект не може да бъде отделен и преместен на друго място в пространството, без да бъде демонтиран на части и с преместването би се нарушила субстанцията му на единен обект. Освен това в случая обектът е предвиден да се изгражда в ПИ 35167.505.127 и в участъка от него с две масивни постройки, основите на които обаче не били достатъчни като площ, върху която да се монтира новата метална конструкция на магазина със застроена площ от 146 кв. м., поради което била изградена нова бетонова основа, непредвидена в одобрения проект за поставяне на обект "Магазин за промишлени стоки". Изграждането на нова, монолитна бетонова основа променя субстанцията на земята и също сочи на строеж, а не на преместваем обект. Спрямо установените релевантни факти решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Изводът му за материална и процесуална законосъобразност на оспорения административен акт се споделя и от настоящата инстанция. Неправилното изписване в обжалваната заповед чл. 225, ал. 1, т. 2 вместо чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ действително не представлява основание за незаконосъобразност на обжалваната заповед, тъй като се касае за допусната грешка, при която може да се извлече правилното правно основание, а именно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. Действително в заповедта не е посочено, че изграденият строеж е без строителни книжа, но в заповедта има изрично позоваване на съставения констативен акт № 48/12.05.2019 г., в който изрично е посочено, че липсва разрешение за строеж. Поради това правилно съдът е приел, че се касае за незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 строеж. Характеристиката на изграденото като незаконен строеж е основание за административния орган да издаде заповед със съдържание като оспорената, годна да предизвика правната последица премахване. Тази последица може да бъде преодоляна само ако спрямо незаконния строеж са налице предпоставките за търпимост на същия по смисъла на пар. 16 ПЗРЗУТ или на пар. 127, ал. 1 ПЗРЗИДЗУТ. Крайният срок на построяването на незаконния строеж следва да е 31.03.2001 г., а в случая строежът е изграден най-рано през 2016 г., когато е издадено разрешението за поставяне на преместваем обект. Предвид изложеното, като е приел обжалваната заповед за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. При постановяването на обжалвания административен акт съдът не е допуснал съществено нарушение на процесуални норми. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуално законосъобразно и обосновано следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,