Решение № 1741 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2014 г.

Решение № 1741 от 17.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4648/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "Колор Хаус Строй" ЕООД със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. "Ангел Кънчев" № 60, подадена чрез процесуалния му представител адв. А. Димитрова, против решение № 176/4.02.2014 г. на Административен съд - Варна, постановено по адм. дело № 3642/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение изх. № 9300-702/1.08.2012 г. към ЕАД 11BG002002Н0099630/1.12.2011 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № К 47-300-1/29.08.2012 г. на началника на Митница Варна. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора съдът не се е произнесъл по съществените възражения на дружеството, не е приложил правилно закона, не е съобразил, че са допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на обжалвания административен акт, а именно не е извършен от органа надлежен последващ контрол на декларирането предвид приключилото производството по вноса, решението на органа не съдържа мотиви, което е довело до постановяване и на незаконосъобразен съдебен акт. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на МП Варна Запад оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Шулева като излага съображения в писмено становище и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от надлежна страна, за която той е неблагоприятен, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Варна е било решение изх. № 9300-702/1.08.2012 г. към ЕАД 11BG002002Н0099630/1.12.2011 г. на началника на Митнически пункт /МП/ Варна Запад, потвърдено с решение № К 47-300-1/29.08.2012 г. на началника на Митница Варна. Със същото на "Колор Хаус Строй" ЕООД са определени задължения за мито - 50 616,47 лв. и ДДС - 10 123,29 лв. Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на дружеството като неоснователна. Правилно е приел, че административният акт е съобразен с приложимите регламенти, предвиждащи налагане на антидъмпингово мито за стоките, предмет на процесния внос. Установената фактическа обстановка от първоинстанционния съд не е била спорна между страните и касационни оплаквания. С ЕАД № 11BG002002Н0099630/1.12.2011 е осъществен внос на стъклофибърна мрежа с тарифен код 7019 59 00 11 с деклариран произход от Малайзия съобразно представен сертификат за произход и посочено в товарителницата място на товарене Порт Канг, Малайзия, т. е. безспорно изпратена от Малайзия. Касаторът е получател на стоката. В производство по последващ контрол, Началникът на МП Варна запад, е издал процесното решение, с което са определени допълнителен размер на държавните вземания за мито /50 616,47 лв. 8 и ДДС /10123,29 лв./. За извършената поправка - промяна на размера на вземанията органът се е позовал на действието на Регламент /ЕС/ № 672/2012 г. на Съвета /публикуван в официален вестник на ЕС от 24.07.2012 г./, по силата на който се разширява обхвата на окончателното антидъмпингово мито, наложено с Регламент /ЕС/ № 791/2011 г. върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна спрямо Китай, върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна /кодове по ТАРИК 7019 51 00 11 и 7019 59 00 11/, изпращани от Малайзия, с деклариран или не произход от Малайзия. Видно от приложените доказателства по преписката и обжалвания акт е спазена процедурата по чл. 78 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 г. вр. с чл. 84 и сл. ЗМ относно проведен последващ контрол и допълнително разследване от митническите органи, инициирано с писмо от 27.07.2012 г. на зам. Директора на Агенция "Митници" като актът съдържа необходимите реквизити, вкл. ясни и изчерпателни фактически и правни основания за издаването си. В тази връзка наведените от касатора касационни оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения от страна на издателя на акт, които да не са съобразени при съдебния контрол от първоинстанционния съд, са неоснователни. Неоснователен е доводът на касатора, че по отношение конкретно на този внос не било извършено разследване. Разследването е извършено от Комисията в изпълнение на регламента, с който й е възложено, и именно в резултат на установеното при това разследване заобикаляне на мерките, свързани с налагане на антидъмпингови мита върху стоки като процесните, обхватът на тези мерки е разширен и по отношение на такива стоки, изпратени от Малайзия, с деклариран или недеклариран произход от Малайзия, а не само от Китай. Друго допълнително разследване в случая не се налага. Размерът на допълнително определените задължения не е спорен като начин на изчисление и е потвърден от приетото заключение на съдебно-счетоводна експертиза. С оглед кода по ТАРИК 7019 59 00 11 на внесената стока, по отношение на който няма спор, че правилно е посочен в декларацията, Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012, с който се разширява обхватът на мярката, установена в чл. 1, § 2 от регламент /ЕС/ № 791/2011 за "всички други дружества", а именно окончателното антидъмпингово мито от 62,9 %, е приложим за този внос. Съобразявайки отговора, даден в решение на СЕС от 6.06.2013 г. по дело С-667/11, следва да се приеме, че той е регистриран съобразно изискването на чл. 14, § 5 от основния регламент, към който препраща чл. 2 от Регламент /ЕС/ 1135/2011 на Комисията от 9 ноември 2011 г., в периода след влизане в сила на Регламент /ЕС/ 1135/2011 до влизане в сила на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012 /от 11 ноември 2011 г. до 25 юли 2012 г./ и съгласно чл. 1, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012, попада и във времевия обхват на този регламент. Съобразявайки отговора, даден в решение на СЕС от 6.06.2013 г. по дело С-667/11, следва да се приеме, че той е регистриран съобразно изискването на чл. 14, § 5 от основния регламент, към който препраща чл. 2 от Регламент /ЕС/ 1135/2011 на Комисията от 9 ноември 2011 г., в периода след влизане в сила на Регламент /ЕС/ 1135/2011 до влизане в сила на Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012 /от 11 ноември 2011 г. до 25 юли 2012 г./и съгласно чл. 1, § 2 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012, попада и във времевия обхват на този регламент. Основното оплакване на касатора е за незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като счита, че поради безспорно установения произход на стоката - от Малайзия и датата на вноса - 1.12.2011 г., Регламент № 791/2011 г. е неприложим, тъй като се отнася само за стоки- внос от Китай. Счита за неприложим към процесния внос и Регламент № 672/2012 г., тъй като макар същият да позволява ретроактивно действие, вкл. и за налагане на антидъмпингово мито за стоки, изпращани от Малайзия, не е бил въведен регистрационният режим по смисъла на чл. 13, пар. 3 вр. с чл. 14, ал. 5 от базовия регламент. Счита също, че неправилно не е приложен чл. 6, § 2 от Регламент № 732/2008 г. по силата на които за вноса на стъклофибърна мрежа с произход Малайзия се дължи намален размер конвенционално мито - 3,5% вместо 7%. Оплакванията са неоснователни. Същите са били наведени и пред първоинстанционния съд, който ги е обсъдил и отхвърлил при правилно тълкуване и прилагане на закона. С чл. 1 § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 791/2011 на Съвета от 3.08.2011 г., обн. L OB. бр. 204 от 9.08.2011 г., в сила от деня след публикуването му в Официален вестник на ЕС съгласно чл. 4 от същия, се налага окончателно антидъмпингово мито върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 mm, както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, като тези мрежести тъкани понастоящем са класирани в кодове по ТАРИК 7019 51 00 10 и 7019 59 00 10, и са с произход от Китайската народна република. Според чл. 2 ставката на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза, преди налагане на мито, за продукта, описан в § 1, и произведен от всички други дружества, извън изброените, е 62.9 %. С Регламент /ЕС/ 1135/2011 на Комисията от 9.11.2011 г., обн. L OB бр. 292 от 10 ноември 2011 г. и в сила съгласно чл. 4 от същия от деня след обнародването, се започва разследване в съответствие с чл. 13, § 3 от основния регламент, за да се определи дали с вноса в Съюза на мрежести тъкани от стъклени влакна, с размер на отворите над 1,8 mm, както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35 g/m2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращан от Малайзия, независимо дали е деклариран с произход от Малайзия или не, понастоящем класиран в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 11 и 7019 59 00 11), се заобикалят мерките, наложени с Регламент за изпълнение (ЕС) № 791/2011. Съгласно чл. 2 от същия в съответствие с чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от основния регламент на митническите органи се възлага да предприемат целесъобразните мерки за въвеждане на регистрационен режим за посочения в чл. 1 от настоящия регламент внос в Съюза. Срокът на регистрационния режим изтича девет месеца след датата на влизане в сила на настоящия регламент. Според т. 3 "Мерки" от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 672/2012, обн. L OB бр. 196 от 24 юли 2012 г. и в сила съгласно чл. 4 от същия от деня след обнародването, след обсъждане на резултатите от разследването е направено заключение, че окончателното антидъмпингово мито, наложено върху вноса на определени мрежести тъкани от стъклени влакна с произход от КНР, е било заобикаляно по смисъла на чл. 13, § 1 от основния регламент чрез претоварване в Малайзия. Предвид липсата на съдействие в настоящото разследване следва да се разшири обхватът на мярката, установена в чл. 1, § 2 от регламент /ЕС/ № 791/2011 за "всички други дружества", а именно окончателното антидъмпингово мито от 62,9 %, приложимо към нетната цена франко граница на Съюза преди налагане на мито. Съгласно чл. 1, § 1 с настоящия регламент обхватът на окончателното антидъмпингово мито, приложимо към "всички други дружества", което беше наложено с чл. 1, § 2 от Регламент (ЕС) № 791/2011 върху вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m 2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, с произход от Китайската народна република, се разширява към вноса на мрежести тъкани от стъклени влакна с размер на отворите от повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, с тегло над 35 g/m 2, с изключение на дисковете от стъклени влакна, изпращани от Малайзия, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия, като тези мрежести тъкани понастоящем са класирани в кодове по КН ex 7019 51 00 и ex 7019 59 00 (кодове по ТАРИК 7019 51 00 11 и 7019 59 00 11). Според § 2 митото, чийто обхват е разширен с § 1 от настоящия член, се събира върху регистрирания съгласно чл. 2 от Регламент (ЕС) № 1135/2011 и чл. 13, § 3 и чл. 14, § 5 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 внос на изпращани от Малайзия мрежести тъкани от стъклени влакна, независимо дали са декларирани с произход от Малайзия. Правилно съдът е съобразил тълкуването на чл. 14, § 5 от основния регламент, към който препраща чл. 2 от Регламент /ЕС/ 1135/2011 на Комисията от 9 ноември 2011 г. относно въвеждането на регистрационен режим на съответния внос, дадено в решение на СЕС от 6.06.2013 г. по дело С-667/11, независимо че то е направено в отговор на преюдициално запитване, касаещо друг вид стоки /скрепителни елементи от желязо и стомана/, сходни с процесните. Според т. 29 от това решение задължението за въвеждане на регистрационен режим на съответния внос в случай на заобикаляне има за цел да осигури ефективност на окончателните мерки, чийто обхват е разширен, допускайки ретроактивно прилагане на митата, за да се избегне подлежащите на прилагане окончателни мерки да бъдат лишени от съдържание. В т. 33 от същото решение СЕС е посочил, че действащият регистрационен режим във връзка с ЕАД в БИМИС изпълнява наложеното задължение, доколкото не оставя никакво съмнение относно идентифицирането на всички подлежащи на обмитяване вносни операции със съответните стоки и позволява ефективно събиране на цялата налична информация с цел изискване на правилното ретроактивно събиране на антидъмпинговите мита с разширен обхват. Поради това според т. 38 и диспозитива на решението, е прието, че чл. 14, пар 5 от основния регламент трябва да се тълкува в смисъл, че условия и ред за регистрация като разглежданите в главното производство са в съответствие с посочената разпоредба и при това положение са достатъчни за ретроактивното събиране на антидъмпинговото мито. Неоснователно е позоваването от страна на касатора и на Регламент № 732/2008 г. относно определяне на намален размер на конвенционалното мито поради неприложимост на същия. В процесния случай окончателното антидъмпингово мито се определя по силата на приложението на акт, който се явява по-нов и специален по отношение на общата уредба, дадена с Регламент № 732/2008 г. С оглед изложеното по-горе решението на Варненския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 9, ал. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения на ответника по касация, представил писмени бележки, но не взел участие чрез свой представител в проведеното касационно заседание, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв. Водим от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, осмо отделение