Решение № 12538 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2014 г.

ВАСV отделение22.10.2014 г.докладчик Илияна Дойчева

Диспозитив

ОТМЕНЯ заповед № К-1349/6.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи. ОСЪЖДА министерството на вътрешните работи да заплати на Недан Сабинов Хаджиев сумата 410 лв. (четиристотин и десет лева), представляваща направени по делото разноски. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Мотиви

Решение № 12538 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 4811/2014 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Недан Сабинов Хаджиев против заповед № К-1349/6.02.2014 г. на министъра на вътрешните работи, с която жалбоподателят, заемащ длъжност зам. директор I степен по резерва от неразпределените по структурите щатни бройки за държавни служители, с доволствие в дирекция "Планиране и управление на бюджета" - МВР е назначен на длъжност с особена отговорност - началник отдел "Охранителна полиция" при Областна дирекция на МВР гр. Кърджали. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена в противоречие с материалноправните норми на Закона за министерството на вътрешните работи (ЗМВР отм.), при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на предписаната от закона форма. Жалбоподателят моли заповедта да бъде отменена и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Моли същата да бъде отхвърлена и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Жалбата е подадена в срок при условието на чл. 140, ал. 1 от АПК и е допустима. За да се произнесе по съществото й настоящият състав на Върховния административен съд приема за установено следното: Със заповед № К-3313/29.11.2013 г. министърът на вътрешните работи, на основание чл. 185, т. 1 от ЗМВР (отм.) е назначил Недан Хаджиев на длъжност заместник директор I степен по резерва от неразпределените по структурите щатни бройки за държавни служители, с доволствие в дирекция "Планиране и управление на бюджета" - МВР. С предложение от 6.02.2014 г. главният секретар на МВР е предложил на министъра на вътрешните работи да назначи Хаджиев на длъжност с особена отговорност - началник отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР гр. Кърджали в рамките на притежаваната категория. Преди изготвяне на предложението на жалбоподателя са предложени три вакантни длъжности, съответстващи на притежаваната категория съответно в ОД на МВР Смолян, Кърджали (за длъжността, на която е назначен с оспорената заповед) и Перник, които служителя е отказал да заеме. На 6.02.2014 г. министърът на вътрешните работи е издал оспорената заповед, с която на основание чл. 191, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (отм.) е назначил Недан Сабинов Хаджиев на длъжността началник отдел "Охранителна полиция" при ОД на МВР гр. Кърджали. С оглед на така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, направи следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, но при постановяването й са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила. Съгласно изискването на чл. 174, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) за назначаване на държавен служител по реда на чл. 191, ал. 1 от ЗМВР се изготвя мотивирано предложение. В случая предложението за преназначаване не е мотивирано. Същото по естеството си представлява кадрова справка на служителя и не съдържа фактически основания, обосноваващи посочената в предложението възникнала служебна необходимост, а също така, както в оспорената заповед, така и в предложението не са посочени критериите, по които длъжността е определена като особено отговорна. Това нарушение е съществено, тъй като нарушава правото на защита на служителя и препятства съда да упражни контрол за законосъобразност на административния акт. Оспорената заповед е издадена и в нарушение на предписаната от закона форма. Съгласно чл. 191, ал. 1, т. 7 от ЗМВР (отм.) държавният служител може да бъде назначаван без конкурс на друга длъжност в рамките на притежаваната категория при длъжности с особена отговорност. В закона не са регламентирани критериите по които дадена длъжност се определя като особена отговорност. По делото не са ангажирани доказателства (въпреки дадените от съда указания), за наличието на акт на органа по назначаването за определянето на такива критерии. Последните не се съдържат и в Наредба № Iз-2525 от 14.12.2012 г. за преминаване на държавната служба в Министерството на вътрешните работи (отм.). Твърдението на ответната страна, че критериите са посочени в приложеното по делото писмо № 8121р-14073/31.07.2014 г. на директора на Дирекция "Човешки ресурси" на МВР, са неоснователни. В същото се описват видовете конкурси за заемане на по-висока длъжност в рамките на притежаваната категория и се посочва, че в утвърдения щат на ОД на МВР Кърджали длъжността началник на отдел "Охранителна полиция" е определена като особено отговорна. От изложеното следва, че в заповедта не са посочени фактическите основания за издаването й, а такива не се съдържат и в предложението. Липсата на критерии за определяне на длъжността като особено отговорна обуславя и материалната незаконосъобразност на обжалвания административен акт. С оглед на изложеното съдът приема, че заповедта е незаконосъобразна като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон, поради което същата следва да бъде отменена. Предвид изхода на делото следва да се осъди министерството на вътрешните работи да заплати на Недан Сабинов Хаджиев сумата 410 лв., представляваща направени по делото разноски, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 400 лв., изплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

4